От средата на 2017 г. цените на петрола се увеличават поради комбинация от фактори, включително солиден ръст на световното търсене, спазване на договорките на ОПЕК, нарастващото напрежение в Близкия Изток, непланираните прекъсвания на доставките в Ангола, продължително спадане на доставките от Венецуела и оттеглянето на САЩ от ядрената сделка с Иран, пише ЕК в скорошен доклад.
Наскоро цените на Брент достигнаха 80 долара за барел, като ОПЕК производителите се съгласиха да не увеличат темпа на производството си скоро, докато тежките метеорологични условия заплашват да нарушат производството в Мексиканския залив. Но същевременно САЩ все още не са в състояние да отвъртят крана на петрола, когато глобалната икономика се нуждае от него.
Само Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Кувейт (ОПЕК) и Русия в момента разполагат с достатъчно производствен капацитет да компенсират недостига от големи продължителни прекъсвания на доставките. Въпросителни относно устойчивостта на шистовия бум в САЩ също спомогна за поддържането на по-високи цени.
Източник: ЕК
Нарастващите цени на петрола също повлияха на цените на природния газ, които в световен мащаб са се вдигнали през последните шест месеца. В Европа обаче връзката между петрола и цените на природния газ отслабна благодарение на значително отклонение от индексацията на петрола и към определяне на цените в хъбовете: делът на ценообразуването при индексацията на петрола намаля от 78% през 2005 г. до 28% през 2017 г.
Кой има полза и кой губи от по-високите цени на петрола?
Устойчиво възстановяване на цените на петрола над 70 долара за барел ще донесе най-голяма полза за традиционните износители на петрол, където по-високите цени са свързани с повече приходи от износа и подобряване текущия баланс и фиск. По-високите цени ще подкрепят и американските производители на шистов петрол.
Обратно, влиянието на по-високите цени на петрола върху останалата част от света (вносители на петрол) се очаква да бъде отрицателна. По принцип, по-високите цени означават за тях по-висока инфлация, което намалява реалните разполагаеми доходи на домакинствата и потреблението, носи и по-високи производствени разходи в енергоемките отрасли на икономиката. Влиянието на цените също варира значително в зависимост от енергийната ефективност на икономиките.
В някои уязвими страни - вносители на петрол обезценяването на валутата спрямо долара усилва удара и допълнително увеличава дефицита им. Такъв е случаят на Индия и Южна Африка и до известна степен Индонезия и Филипините.
Прогнозите за цените на петрола
Повишаването на цените се очаква да бъде заглушено от увеличаването на производството в Канада и САЩ и по-балансирано търсене при забавяне на икономическия ръст глобално.
Значителните несигурности и възможните ценови колебания са свързани с размера на свиване на износа на иранския суров петрол, желанието и способността на Саудитска Арабия да компенсира за това, волатилността на либийското и венецуелското производство, както и нивото на търсенето на петрол в ситуация на търговска война и спад на ръста на развиващите се икономики.
Източник: ЕК
Въздействието на покачването на цените на петрола върху еврозоната
Като нетен вносител на петрол, макроикономическото въздействие на високите цени на петрола върху еврозоната е отрицателно. Разходите на индустриите, които използват петрола като суровина ще скочат, а последващата инфлация ще се отрази негативно на потребителите.
По изчисления на ЕК кумулативно увеличение от 20% на цената на брент петрола се очаква се да се отрази негативно с около 0,1 процентни пункта от БВП на еврозоната през 2019 г. и 0,2 процентни пункта през 2020 г.
