Какво се случи в икономиката през първите шест месеца и какво ни чака през следващите

В началото на годината, ако изключим някои динамики на фондовите борси от есента на 2019 г., при които Федералният резерв започна да инжектира новонапечатани долари в репо пазара, изглеждаше, че най-голямата въпросителна ще са геополитическите отношения и президентските избори в САЩ. След това коронавирусът беше изпуснат от Китай и към средата на март вече нищо не беше същото.

Когато стана ясно, че съществува заплаха от вируса, политиците в много страни започнаха да затварят икономиките - някои "нежизненоважни" бизнеси бяха спрени, пътуването между страните също, а за останалите бяха наложени мерки за социално дистанциране и дезинфекция.

Разбира се, лицемерно е да се говори, че някоя компания е "нежизненоважна" - всеки бизнес е важен за предприемачите, служителите и клиентите, които обслужва. Във всеки случай, това политическо решение доведе до рязък синхронизиран срив по целия свят, който се усети през второто тримесечие, след като ефектите от мерките бяха усетени.

Така тенденцията на растеж, за която отдавна предупреждавам, че в развитите икономики така или иначе щеше да се обърне, беше подрината от хората на власт. Тяхната цел, на думи, беше благородна - да се спасят човешки животи и "да се изглади кривата". Резултатът обаче е, че същите човешки животи получиха двоен удар - от една страна, от заразата, която продължава да се разпространява с или без мерки и, от друга, заради икономическия срив и загубата на работни места, производство и доходи.

Светът днес

Вече подробно разгледах какви мерките се взеха в България и какви ще са резултатите от тях в друг материал. По своята същност, те не се различават значително от тези в други страни, като разминаванията са в това, че централната банка у нас не може просто да започне да печата и да монетизира дълга на политиците.

Икономическите мерки срещу пандемията: какви са и какви можеха да бъдат

Всяка политика оказва последици в реалния живот, но те може да не са такива, каквито ни се иска

Там, където централните банки можеха да печатат, го направиха. В САЩ например балансът на Федералния резерв и паричната база се изстреляха до напълно безпрецедентни размери, след като администрацията започна да харчи милиарди за различните си програми. Техният размер само ще расте, като още в сряда от централната банка се събраха да обсъдят кога и с колко.

Графика 1: Баланс на Федералния резерв и парична база

В Европа не е по-различно. Националните правителства обявиха колосални мерки, които бяха допълнени от Европейския съюз. Последното политическо решение в тази насока беше пакетът на стойност 750 млрд. евро, които ще бъдат отпуснати на страните в рамките на следващите 7 години. От тях се очертава България да получи 29 млрд. евро.

Но освен тях, Европейската централна банка не спря да печата и дори стартира да изкупува индивидуални корпоративни облигации - нещо, което Федералният резерв скоро последва. В резултат от това, счетоводните баланси на централните банки в еврозоната изглеждат така:

Графика 2: Счетоводни баланси на централните банки в еврозоната

Самото парично предлагане е двойно по-голямо спрямо 2008 г., а тогава си мислихме, че централните банки правят безпрецедентни мерки и за кратко. Печатането на пари обаче не е безплатно - за да могат политиците да имплементират програми, те подриват както покупателната стойност на парите в бъдеще, така и възможността за растеж. Защото вместо да насочваме икономиките с разходите си, ние ще трябва да обслужваме гигантските дългове (само в България дълг към БВП ще нарасне от 20 до 26% през тази година, според прогнозите).

Просто казано, инфлацията днес е колосална, а самото печатане не може да доведе до икономически растеж - Зимбабве и Ваймарска Германия пробваха това и не им се получи; но ако можеше, тогава защо да работим - централните банки просто щяха да печатат хартийки, с които щяхме да си купуваме стоки от трети страни и да сме милиардери.

Това отвежда към втория пункт: производството и услугите. По целия свят те са надолу, но не бива да се заблуждаваме - след кризата от 2008 г. в Европейския съюз то се възстанови чак през 2014 г., но скоро след това тръгна надолу. Така настоящата рецесия нанесе много тежък удар на сектор, който и без това се свиваше.

Графика 3: Производство в Европейския съюз (до януари)

В България производството също е надолу дори и през май, като това е сектор, който разгледах подробно в свързания по-долу анализ.

Производството в България продължава да спада – какво означава това

То ще се задържи потиснато по-дълго, отколкото анализаторите очакват

Услугите са още по-тежко засегнати, защото туризмът, гръбнака на много европейски икономики, на практика беше спрян и все още не е рестартиран. Всъщност Нидерландия отново наложи карантина на пътуващите от България, а засега данните показват свиване на чартърните полети до морето от 85% на годишна основа. Тази година можем да отпишем сезона.

Това, разбира се, означава още фалити и безработица. Колко точно - ще разберем през 2022 г. заради методологията на НСИ. В развитите икономики темпът на фалитите не е овладян и към момента, а в САЩ те надминаха броя си от Голямата рецесия. Това важи и за листнатите на борсите компании.

Следващият пункт е безработицата. Не бива да се заблуждаваме - Европа не се възстанови толкова добре от Голямата рецесия, колкото САЩ. Средната безработица в ЕС още преди настоящата криза беше над 6%, а в еврозоната - над 7%. Тук България е свежото изключение, въпреки че все пак броят на новорегистрираните безработни е 96 хил. души или повече от населението на Враца. Този брой беше създаден от февруари досега.

Графика 4: Безработица в Европейския съюз

Източник: Eurostat

Светът утре

Казано иначе, политиците изстреляха дълговете и паричното предлагане, нанесоха изключително сериозен удар върху икономиките по света и въведоха мерки, които няма как да сработят. Затова и не е учудващо, че техният срок постоянно се удължава.

Но какво ще стане с лихвените проценти по кредитите, които в България все още не дават индикации за растеж в повечето категории, когато мораториумите приключат и хората все пак не могат да плащат? Ще скочат, разбира се, защото банките ще започнат да увеличават резервите си, за да покриват загубите.

Каква бизнес среда ще имаме, при все че отрицателните лихви в еврозоната и нулевите в САЩ водят до изкривяване на борсите, корпоративните облигации и инвестициите? Ще бъде балонизирана. Това вече се вижда прекрасно на фондовите пазари в САЩ.

Как Федералният резерв унищожава фондовите борси и какво означава това за икономиката?

Пазарите са балон и колкото по-дълго той се надува, толкова по-тежко ще е взривяването му

Какво ще стане с новите безработни, когато всички свръхскъпи програми за "защита" на доходите свършат - защото те не могат да продължават безкрайно? Милиони хора по целия свят ще са изправени пред рязък срив на доходите, влошен още повече от безалтернативността в условията на понижаващо се производство и услуги. Така държавите рискуват да създадат армия от хронично безработни и бедни. Картинката не става по-приятна, когато към нея се добавят тежките регулации, особено в Европейския съюз, които от години подриват конкурентоспособността му.

Казано накратко, за няколко месеца политиците успяха да направят картината много по-мрачна, отколкото коронавирусът би могъл изобщо да си мечтае (ако приемем, че вирусите, които са просто миниатюрни парченца генетичен материал, могат да мечтаят). По-лошото е, че прогнозата е още по-негативна, защото когато програмите приключат, ще трябва да погледнем реалността в очите.

Голямата депресия – през 1929 г. и днес

Какви са приликите между тогава и сега и какво можем да очакваме от настоящата криза

А, ако мога да заема известния цитат от Ницше за икономически цели: "Внимавай, когато се бориш с чудовища, самият ти да не се превърнеш в чудовище. Защото когато се взреш в бездната, бездната също се взрива в теб."