Почивните празнични дни са благодатна обстановка за коментари, които имат за цел да изкажат всичко най-позитивно за футболния Левски. Анализи, студиа, подкасти... Навсякъде се отбелязва едно - грандът от "Герена" се събуди и е готов да сътвори своята нова приказка под ръководството на Станимир Стоилов.
"Сините" заслужиха суперлативите за своето представяне, тъй като изиграха по "професорски" двата полуфинала с хегемона Лудогорец, а от тази пролет са и отборът, от който лъха най-много на футбол. Признават го от Разград, София, Половдив и още куп важни дестинации за най-популярната игра у нас.
Източник: startphoto.bg
Но, за да бъде написана първата глава на новата левскарска творба е необходимо не просто вдъхновение от няколко качествени мача. Трябва да има събитие. Момент на слава, в който главните герои постигат заслужен триумф, при това срещу не по-малко бележит съперник. Ето защо възходът на този Левски минава през задължително спечелване на националната купа срещу ЦСКА.
Ники Михайлов и компания трябва да са щастливи, че именно вечният опонент ще бъде техен съперник на финала. 13 години без трофей са много, 3 години липса на успех над ЦСКА - също. Е, какво по-хубаво, край на всичко това да се сложи в средата на месец май. Селекцията на Станимир Стоилов притежава всички необходими аргументи за постигането на тази цел.
Нека припомни, че Левски е в поредица от три последователно загубени финала. Фенове, а дори и зложелатели, помнят добре как столичният клуб биваше съкрушен от Берое, Черно море и Славия. Във всички тези трофейни битки, левскарите влизаха в ролята на изявен фаворит. Допълнително напрежение, което винаги изиграваше лоша шега. Прибавете към тях грешни треньорски решения, индивидуални неточности на футболистите, липса на спортен шанс, и ето я формулата за провал. Някои я наричат и "прокоба", което за мен безкрайно несериозно.
Срещу ЦСКА обаче ще е друго. Колосите се изправят като равен с равен. Във Вечно дерби, било то и финал за купа, няма как да бъде откроен ясен фаворит. Именно този паритет в класите ще намали с едно по-малко притесненията в "синия" лагер. На националния стадион ще се играе футбол и това е най-важното. Срещу себе си Левски няма да види десет човека окопани в собственото си наказателно поле, молейки се да стигнат до дузпи.
Източник: LAP.bg
С оглед на случващото се в двата столични гранда през последните месеци, няма да бъде пресилено, ако кажем, че "сините" имат своите предимства спрямо "армейците". Започваме от най-важното - играта. Още преди смяната на Стойчо Младенов, ЦСКА изгуби агресията си в атака. Защитата започна да допуска груби грешки и резултатите са налице. Прекомерната зависимост от Жорди Кайседо се оказва фатална, когато самият еквадорец определено не се намира във форма. Травмата на Юрген Матей пък разколеба съотборниците му в отбрана. Самото "червено" достигане до финал беше измъчено, където всичко се реши от лотарията на дузпите срещу Славия.
От своя страна Левски повиши своето качество във всяка една от зоните на терена. В отбрана най-сетне бе подбрано точното каре защитници. В средата се разчита на креативността и тактическата грамотност на Илиян Стефанов, Филип Кръстев и Жоро Миланов. В атака вековниците притежават трансферната находка Уелтън, а дори и с по-скромни качества от Жорди Кайседо - Билал Бари компенсира трудностите си с отбелязването на гол с много "черна" работа" във финалната третина на игрището.
Източник: startphoto.bg
Здравата битка ще се пренесе и на треньорските скамейки. Алън Пардю има богат опит в най-силното клубно първенство - Висшата лига. Мениджър на годината за сезон 2011/2012 и два загубени финала за ФА Къп му дават достатъчно самочувствие, че може да спечели втори трофей в своята кариера. Станимир Стоилов обаче компенсира липсата на сериозни клубове във визитката си с - четвъртфинал за Купата на УЕФА, две участия в групите на Шампионска лига, веднъж Лига Европа и общо 13 отличия от престоя си у нас и в Казахстан. Лесно може да определите "кой е по-по-най".
Финалът идва в отличен момент за Левски, когато освен игрово, грандът се радва на изключителната симбиоза между фенове и ръководство. А какъв по-добър начин обединението да се превърне във френетична подкрепа на 11 или 15 май, когато от другата страна на терена или трибуните, ще бъде твоят исторически опонент. Естествено, същото важи и за "червена" България, но в момента думата "обединение" със сигурност не им подхожда.
Освен всичко казано до този момент, ЦСКА е перфектният опонент за финал и от историческа гледна точка. Левски има 9 спечелени директни битки за националния трофей срещу 7 за "армейците. Вкараните голове са 37:30 в полза на вековниците, а най-изразителната победа в тези сблъсъци също е в техен актив - 5:0 през 1998-а, навръх 50-годишнината от създаването на "червените".
Източник: startphoto.bg
Нямайте съмнение, че финалът на 11 или 15 май, ще се превърне в най-голямото спортно събитие у нас за последното десетилетие. Очаква ни футболна еуфория, която ще държи дълго всички засегнати страни в сблъсъка. Трофеят за Левски изглежда далеч по-важен за спечелване.
Остава да разберем дали Мъри Стоилов ще положи началото на втората "синя" приказка така, както написа редовете на първата си - с победа във финал за Купата срещу ЦСКА (2005 година). Отборът му разполага с всичко необходимо. Ще бъде епично!