През 1950 година за втори пореден път три мача, играни в продължение на 330 минути, определят носителя на Купата на съветската войска - Освободителка. Времевата дистанция от повторението на титаничния сблъсък ПСК Левски - ЦДНВ (Динамо - Отбор на народната войска) е година и половина, но за това време целият живот и и футболът в частност са претърпели огромна промяна.
След спирането на първенството през септември 1949 година всички клубове са реорганизирани по съветски модел, базиран на производствено-ведомствен принцип. Новите имена са: Динамо, Спартак, Торпедо, Строител, Червено знаме и Академик. Футболистите са длъжни да играят за "доброволното спортно обединение", което е към тяхното работно място. Във всеки голям град имената са едни и същи, като съответното ДСО се явява подчинено на софийското, което се явява представителен тим на структурата.
Източник: Фейсбук
Така на практика всички най-добри спортисти се съсредоточават в София. В републиканските първенства по баскетбол и волейбол вече няма място за провинциални отбори. За да има някаква приемственост, квотите за Републиканската група и "Б" група се запазват спрямо представителството в прекратения шампионат. Така София има право на пет места сред най-добрите. В турнира, игран в студените месеци на ноември и декември 1949 година, се случва немислимото. Бъдещият хегемон в спорта у нас ЦДНВ остава на шесто място, само на точка от участие в Републиканската дивизия.
Тогава военните вземат Соломоново решение. Под предлог за обединение на всички военни отбори, те създават нов – Отбор на народната войска. Той заема мястото на спечелилия една от двете пловдивски квоти Ботев при ДНВ. Бъдещите "канарчета" са изпратени в окръжната група, но след един сезон изгнание са реабилитирани и заемат мястото си в елита. Другите два военни отбора – варненският Ботев при ДНВ и софийският ВВС също са пратени в третото ниво.
Независимо, че сезоните са обърнати, на практика шампионата е изигран от март до август 1950 година. Все пак титлата се решава чак през октомври, защото последните кръгове и отложените срещи се проточват дълго.
Турнирът за Купата на Съветската армия - Освободителка се приема с по-голяма важност, защото в него играят всички физкултурни колективи в страната. Първоначално се изиграват безброй мачове, които излъчват представителите на 14-е окръга, на които тогава е разделена България.
В края на юли към окръжните първенци се присъединяват 20-те отбора от двете Б групи - Южна и Северна. В три елиминационни кръга те излъчват 6 тима, които на осминафиналите се присъединяват към десетте тима от републиканската група.
4 отбора от Б група - Спартак (София), Торпедо (Димитрово), Строител (Бургас) и Торпедо (Русе), Спартак (Плевен) от окръжното първенство и селският колектив от Своге добиха право да се срещнат с елита.
Жребият противопоставя фаворита за трофея Динамо, както е прекръстен Левски на селския тим от Своге. Въпреки огромната разлика в класите "пощенци" печелят само с 3:1 и се класират за четвъртфинала.
Срещите от тази фаза се играят в началото на септември при много хубаво време. В Пловдив местният Торпедо (това на практика е Локомотив) за малко не поднася сензация срещу Отбора на войската. Едва в 107-а минута Стефан Стефанов бележи единствения гол и праща "армейците" напред.
В София се играе освен мача на Динамо, още само Академик (София) - Торпедо (Димитрово). Гостите печелят с 1:2, но подадена контестация от страна на "студентите" ще обърка много надпреварата по-нататък.
Преиграване има само в Плевен. Торпедо и столичният Спартак завършват 2:2, но на другия ден представителният тим на Милицията печели с 3:0. Спартак, като ЦДНВ пропуска класирането за републиканската дивизия и се налага да играе един сезон в "Б" група.
Източник: Фейсбук
Предимството на столичните тимове е смазващо и до четвъртфиналите пробиват Спартак (Плевен), който, макар че е по-силният отбор от града играе в окръжната група и Торпедо (Димитрово).
Динамо побеждава безапелационно Спартак с 3:0 на стадион Юнак. Също на Юнак, Червено знаме преодолява димитровското Торпедо с 2:0. Но за разлика от предишната година се играят и мачове на стадиона на Народната войска в Парка на свободата. Там домакините побеждават Торпедо (Локомотив) с 2:0.
Единствената изненада е в Плевен, Спартак разгромява кандидата за титлата в този момент Строител (това е Славия) с 4:0.
След тези развръзки са насрочени полуфиналите. На 18 октомври в Плевен трябва да играят Спартак и Червено знаме, а на 19 октомври в София са щели да се срещнат Динамо и Отборът на народната войска. Така драматичният финал от предишната година е нямало шанс да бъде повторен.
Най-неочаквано контестацията на Академик от осминафинала с Торпедо (Димитрово) е уважена и е присъдена служебна победа за "студентите". Така победата на Червено знаме над Торпедо (Димитрово) е анулирана и работниците от търговията трябва за втори път да играят четвъртфинал. Този път срещу Академик.
Преиграването е забавено и се изиграва след датата определна за финал – 26 октомври. Академик, който е събрал много силен състав, печели убедително с 3:0 и от отпаднал осминафиналист става полуфиналист. В състава от Динамо е преминал легендарният Васил Спасов-Валяка, който е студент и трябва да играе за този колектив.
Последва смяна на полуфиналните двойки. Така за Плевен, вместо Академик пътува фаворита Динамо. Шампионите побеждават с гол на Йордан Томов в 18-ата минута в много труден мач, в който домакините от Спартак упражняват сериозен натиск до края му.
В София Войската успява да се справи с класиралия се на трето място в Републиканската дивизия Академик след два мача. В сряда на 22 ноември след 120 игра мачът завършва 0:0. На другия ден военният тим прави много промени в състава, разчитайки на много дългата си резервна скаймейка. "Студентите" са си същите и нямат сили да се противопоставят на младите "армейци" Резултатът е 4:1 за Войската и мечтаното повторение на предишния финал става факт.
Източник: Фейсбук
Този път епичните срещи не се играят на сгурията на стадион Юнак, а в калта на стадиона на Войската, който иначе е затревен. Символиката в промяната присъства, както във времето, което е лошо и студено, така и в играта, която отхвърля възможността да се играе бърз и комбинативен футбол.
В неделя на 26 декември съдията Тодор Стоянов извежда двете единадесторки пред повече от 30 хиляди зрители. Играта е некачествена и нервна. В 15-ата минута е първата полемична ситуация:
Народен спорт: "Съдията Т. Стоянов не вижда засадата, в която е изпаднал Русев (ОНВ). Необезпокояван от никого, последният се откъсва и Андреев с рисковано излизане в краката му преодолява опасноността".
В края на първото полувреме и в началото на второто "военните нападат устремно". Те правят няколко пропуска. Голът обаче пада в тяхната врата.
Народен спорт: "Шестдесет и първата минута е една от решителните за изхода на мач. Бързият Цветков успява да се освободи от Насев, вдига добре и Хранов с отличен удар с глава открива резултата - 1-0 за Динамо".
"Сега проличава добрата морално-волева подготовка на военните. Те не губят вяра в крайната победа и започват целеустремено да нападат. Отборът на Динамо прави тактическа грешка. връщайки се в отбрана".
Играта става много отворена и дори шампионите имат шанс за втори гол след силен далечен удар на Хранов. Малко след това се стига до изравняване.
Народен спорт: "Панайотов II, който е минал на дясното крило, комбинира прекрасно с Божков. Настава опасно разбъркване и Панайотов II от два метра бие в опразнената врата - 1:1. Андреев има голяма вина за гола".
В продълженията благодарение на по-добрата издръжливост Народна войска има превъзходстово, но до нов гол не се стига.
На другия ден 27 ноември, понеделник се играе вторият финал. В него не са били предвидени продължения.
Народен спорт: " Вторият финал е много трудно да се преценява в тактическо и техническо отношение, поради невъзможния за игра терен, който затруднява еднакво и двата отбора. През по-голямата част от мача, не състезателите командуваха, а топката командуваше тях, тъй като локвите и калта поднасяха изненада".
Още във втората минута Божков получава отлична топка от Минев и със силен нисък удар откри резултата - 1:0 за Народна войска. За апострофиране на футболния съдия голамйсторът от първия мач за Динамо Хранов е отстранен от игра. По-късно заради грубост е отстранен и Цанов (ОНВ). Двамата щяха да пропуснат решителния трети финал.
Народен спорт: "Динамо започна второто полувреме със силна амбиция да изравни и сви обръч около вратата на военните. Непрекъснатият половинчасов натиск се увенча с успех - след едно голямо разбъркване пред вратата на Геренски, топката попадна у Такев, който с много лек удар изравни - 1:1".
Така следващата неделя 3 декември трябва да се играе трети мач. Динамовци понасят тежък удар, като титулярният вратар Спас Андреев се контузва в 15-ата минута. На негово място влиза неопитният Димитър Еленков, който се справя отлично и не допуска гол.
Отново се стига до продължение. Драмата в него настъпва в 97-ата минута. След корнер за Динамо, изпълнен от Йордан Томов, вратарят на Войската Стефан Геренски-Рибата. Стражът е напълно уверен, че ще се справи с центрирането и вика силно – "Аз". Борислав Футеков оставя удобната за избиване топка. Геренски в първия момент хваща кълбото, но след това комично го изпуска във вратата. 1:0 за Динамо и шампионите за втора поредна година правят дубъл.
Бившият Левски за девет години от 1942 до 1950 година печели пет пъти, както шампионата, така и Купата на страната (4 пъти Купата на съветската армия и веднъж Царската купа).
edin_chovek
на 31.05.2020 в 18:40:24 #35Г.А и оня другия направиха добър неделен цирк по БНТ
Holmar
на 31.05.2020 в 18:05:44 #34Цирк
waterloo
на 31.05.2020 в 18:04:13 #33Този въпрос му струва партините превилегии след като в порив на отчаяние...само година по късно предизвика цирка в Стара Загора и напрактика обяви говедата за шампиони по указ. ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Тунчо, при цялото ми уважение към теб, но нещата в Стара Загора станаха благодарение на натегнатата обстановка, която създадоха твоите армейци преди мача насъсквайки зааралиите да играят на кръв срещу левскарите. Да не коментирамк двете дузини чорбарски фуражки от ръководството на твоя ЦСКА, коити бяха се настанилим около генерал Делчо Делев! За мача няма какво да говорим - осакатиха и извадиха Гунди от строя, а накрая като стана изравнителния гол публиката почна да мята бутилки не само по терена но и срещу Солака, който беше цивилен на мача и почти никой от зааралийските партийни големци, не знаеха че е там. А Беройци бяха изхврлени по лично нареждане на бай Тошо, който по принцип наказа жителите на града стояши зад отбора си. След прехода самият бай Добри призна в свое интервю, че се е опитвал да го склони да не наказва така зааралиите, но той го прекъснал с думите: "Не може така Добре! Вчера биха наш министър, а утре ще посегнат и на човек от Политбюро!". А Солака го изхвърлиха заради грандиозното погебение на Гунди и Котков както и заради смелоста да се опълчи срещу приказките на един съветски партиен големец на вечерята в Москва, като заявил, че страната ни се е освободила на 9-ти септември от българските партизани и Отечествения Фронт, а не от Съветската армия. За последното е наклепан пред бай Тошо от заместниците си Мирчо Спасов и Григор Шопов! И какво спечели всъщност Левски от мача? Едната точка от равенството остана, докато всички отбори след това получиха служебно по 2!
Holmar
на 31.05.2020 в 18:04:12 #32Полковника пердаши яко Агент Ставрий по Канал 1
stoyan-stefanov-uYo8oGpP
на 31.05.2020 в 18:00:38 #31КЗЛ
edin_chovek
на 31.05.2020 в 17:59:08 #30/Бичкията да не се обиди , той е от готините дърти канадски пиянки /
georgi-kirilov
на 31.05.2020 в 17:58:16 #29Гледайте БНТ 1,Г.А. тоест дроида, е във вихъра си. Честно, тоя е рядко тъп.
edin_chovek
на 31.05.2020 в 17:55:33 #28Тръгнали някви дърти канадски пияндурници да дават морал ......Чак ше коментира и Иван Кюстендилеца... У лево директно .
Тунчо
на 31.05.2020 в 17:47:03 #27gycho-popov на 31.05.2020 в 17:02:35 #16 Кой набор си бе питек? ==================================================================== Гинчо,за теб съм стар пич,но не съм съвременник на тези събития. 1951 съм роден.Помня спомените на тия преди мене!В детските ми години, като влезех в задимената на лисичарник селска кръчма(по късно стана хоремаг) да искам пари от tun1915 на 31.05.2020 в 17:14:39 #20 Като викате, че Левски е отбор на власта я ми кажете как цска (с малки букви) има 26 титли през болшевишката робство?! И от безродници направени. ============================================================================ Пич,ти доиде до логиката на Гелето Солаков. Когато след края на шампионат 1968-1969, полуделия от ярост Ангел Солаков иска отчет от ръководните кадри за поредния син резил той задава въпрос сходен с твоя. Иска човека обяснение за това как се е стигнало до поредния резил.А резила найстина е колосален.Идва след като куп кадърни футболисти се отвличат от клубовете им и с милиционерската джипка се извозват на Гей Арена с цел подсилване на сините рожби на БКП.Въпросната практика довежда до бунт в Перник след като Кирил Ивков насила е отвлечен от държавна сигорност и са му зачислени сините шалвари.Освен това резила настъпва на фона на прословутото 7:2,за сметка на 4 точки преднина в края на шампионата и в полза на ЦСКА.И тогава,на тази спешна оперативка другаря солаков задава въпрос,как е възможно при всички превилегии за Кеневски,ЦСКА да води по титли. Този въпрос му струва партините превилегии след като в порив на отчаяние...само година по късно предизвика цирка в Стара Загора и напрактика обяви говедата за шампиони по указ.Тази титла още не сте я върнали на ЦСКА, а си я броите за своя.Виж на международната сцена как се развиват ЦСКА и Кеневски и ще ти стане ясно защо.
han-kamerun
на 31.05.2020 в 17:46:30 #26Това са глупости. Преди да влезе Вликият Лудогорец в А-груп футбол в България е нямало. Нямяло е първенство и купа. Освен Лудогорец никой друг не е ставал шампион на България.
waterloo
на 31.05.2020 в 17:39:13 #25След завземането на властта на 9 септември 1944 година Джуров е обявен за полковник, известно време работи в Министерството на вътрешните работи, ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Бай Добри получава пагони на офицер от МВР и ведно с подполковниците Тодор Живлов, Станко Тодоров, Владимир Бонев, както и генерал Боян Българанов полагат основите на комунистическата Държавна сигурност. Естествено че в полагане на тези темели участват активно и Мирчо Спасов и Григор Шопов, но те са били с по-ниски чинове. И да не забравяме един от най-големите покровители на новоизлюпения клуб "Чавдар" а после и на ЦДНА Желязко Колев - Началник на Фирекцията на Народната милиция. Веднага след 9.9.1944 близо 30.000 служители от състава на тогавашната полиция, жандармерия и прочее са били уволнение и на техните места се заемат от бивши шумкари, ятаци и новоизпечени отечественофронтовци. Най-куриозното е, че почти всички покровители на армейски клуб са били първоначално служители на МВР и основоположници на комунистическата Държавна сигурност.
tun1915
на 31.05.2020 в 17:24:37 #24Тунчо ме кефи иначе само за евреите не съм съгласен всичкифпод общ знаменател да са.
Тунчо
на 31.05.2020 в 17:22:43 #23gycho-popov на 31.05.2020 в 17:02:35 #16 Кой набор си бе питек? ==================================================================== Гинчо,за теб съм стар пич,но не съм съвременник на тези събития. 1951 съм роден.Помня спомените на тия преди мене!В детските ми години, като влезех в задимената на лисичарник селска кръчма(по късно стана хоремаг) да искам пари от дядо ми за халва и петмез,и докато го чаках да бръкне в потурите за да извади една кърпа тъкана кърпа в която си завиваше парите слушах как тия теми се обсъждаха по всички маси. Често и лимонада ми купуваше дядо ми та докато я изпия чувах анализи за всички горещи точки в света,у нас...та чак до Корея.Кръчмата имаше радио и като предаваха важни новини всичко затихваше. Като дете ми е било все тая,но с времето почваш да връзваш нещата и пред очите ти изплува грозния син тумор на БКП. С една дума вие говедцата сте ми ясни...тази тема съм я дъвкал десетилетия наред.Но по са ми зор припоците,защото и за побелелите ми коси подобна (какато каза животното)оранжава свинщина ми доиде множко.
tun1915
на 31.05.2020 в 17:18:23 #22Сътветно ш ган4еф ако не е няма да има тире. С 0 титли.
tun1915
на 31.05.2020 в 17:17:00 #21Ако не беше г. димитров нямаше да има цска, както и без домуса нямаше ш луноходец.
edin_chovek
на 31.05.2020 в 17:16:19 #20Бахти бесния комунизъм - от 1948ма до 1962ра да си шампион 12 пъти В най - мракобесните времена .... Комунизъм е да не искаш да си плащаш сметките за ток и вода на стадиона , щото разбираш ли той бил твой пожизнено
tun1915
на 31.05.2020 в 17:14:39 #19Като викате, че Левски е отбор на власта я ми кажете как цска (с малки букви) има 26 титли през болшевишката робство?! И от безродници направени.
Holmar
на 31.05.2020 в 17:11:21 #18Шампион (31 пъти) – 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, Да бе,знаем се,Бай Добри след Априлския пленум,а преди него Баба Цола натискала Левски,ама все витрината на соц.спорта шампион
waterloo
на 31.05.2020 в 17:04:09 #17Интересното е, че големият "историк" droidc3p0 се е покрил напълно! Няма го и govedoebec, който упорито твърди, че има документ според който "Левски" бил закрит през 1949 година! А в статията е казано ясно и точно, че "...След спирането на първенството през септември 1949 година всички клубове са РЕОРГАНИЗИРАНИ" по съветски модел.." Никъде не nише, че са "закрити"!
Тунчо
на 31.05.2020 в 17:03:59 #16а от април 1944 година – командир на партизанска бригада „Чавдар“[1][2]. След завземането на властта на 9 септември 1944 година Джуров е обявен за полковник, известно време работи в Министерството на вътрешните работи, а през юни 1945 година е прехвърлен във войската. През 1947 година завършва Военната академия „Фрунзе“ в СССР. Командва дивизия, а от 1949 г. – Втора армия. Става заместник-министър на отбраната през 1956 г. Завършва Генералщабната академия на СССР през 1959 г. От 1958 година е кандидат-член, а от 1962 година – член на ЦК на БКП. Народен представител е в 5, 6, 7, 8, 9-о народни събрания[3] и 7 велико народно събрание[1]. От 17 март 1962 до 22 ноември 1990 година Джуров е министър на народната отбрана. Аре,аре,има си Гугъл...бай Добри никой бил ============================================================================= Пирги,бъркш ги нещата.Додината е 1950 а не периода след Априлския пленум и изобличаването на Сталин от Хрушчов. Големите играчи бяха други тогава...такаива като правешкия цървул още не им се чуваха имената.А на командири и политкомандири на партизански отряди не се гледаше с добро око по онова време. Зловещата съдба по занданите на ДС на Славчо Трънски и Денчо Знеполски са пример за това.Да не споменавам и Веселин Андреев от "Чавдар".Тоест, бяха ги нарочили за Трайчо Костовисти. По това време и войската се разчистваше от монархо-фашистките офицери тъй,че доверието на ЦК в нея липсваше.От там пък доверието във вашето Динамо бе високо.В нези мрачни времена начело на партията и държавата стоеше сталинския кадър. Имена като Добри Джуров и Милко Балев ги търси след априлския пленум(1956).