ЦСКА продължава борбата с "вятърни мелници"! Каква е тази борба? Има ли смисъл от нея? Защо се борим с "вятърните мелници"? И въобще - какви са тези вятърни мелници? Защо се залъгваме с такива противници?
В романа на испанския писател Мигел де Сервантес ,,Дон Кихот" - главният герой живее в един подобен свят, като този на ЦСКА. Свят, в който борбата за хармония и за честност съществува. В сцената с вятърните мелници ,,странстващият рицар" чувства толкова силно необходимостта да се пребори със злото, че си ги представя като ,,огромни великани".
Защо правя това сравнение? Правя го защото ЦСКА е поставен в абсолютно същата ситуация. Отборът няма реален противник на терена. ЦСКА се бори срещу изградена цяла една система, която не може да бъде победена. "Грамадният великан" от Разград всъщност е един измислен персонаж, който някой ден може би ще се самоунищожи сам, но дотогава "армейците" просто ще тичат срещу вятъра.
Това е тъжната истина. И тук не става въпрос в каква форма е Вилдсхут, има ли "ментета" в отбора, с каква схема ще играе ЦСКА или кой е треньор, директор или собственик.
"Вятърните мелници" наистина съществуват в света на ЦСКА. Само вижте програмата за първенството до края на годината и ще разберете още едно от нещата, за които говоря. 10 мача за 30 дни. Убийство! Една малка, но поредна "вятърна мелничка", с която "армейците" ще трябва да се сблъскат.
Да - ЦСКА ще продължи да се бори и това е сигурно. Ще продължи да отстоява генетично заложената си шампионска аура, но всеки път ще се сблъсква с "невидимите великани", които прекършват крилете на най-великия български отбор.
Никой не иска да се бори с "вятърни мелници". Привържениците на ЦСКА също. Феновете искат реален противник, реална жертва. Искат ако отбора не върви - да могат да кажат, този и този са виновни. Този не си свърши работата, другият не си свърши работа. Феновете не искат "вятърни мелници". Никой не ги иска в крайна сметка, но ги има.
Какъв е изходът и какво трябва да се направи? Трябва търпение, подкрепа и реална представа за нещата. В крайна сметка приказките винаги завършват с добър край. Някой ден, една по една, главите на "триглавото чудовище" ще започнат да падат и всичко ще започне да се решава на терена. Някой ден, но не сега.