АПОГЕЯТ
Определено апогеят на ЦСКА в есенния дял от първенството е мачът срещу вечния съперник Левски. Победата с 2:0 независимо от липсата на четирима играчи на "сините", замесени в "Казанската афера", си бе успех. Разбира се, за "червените" максималисти резултатът с оглед на произтеклите събития и психологическо превъзходство на ЦСКА е повече от минимален.

В тази среща ще се запомни, разбира се, и голът на Иван Стоянов, но най-вече второто попадение на Костадин Стоянов, който самоотвержено - с плонж с глава, насочи топката във вратата на "сините". Този скромен футболист показа в исторически план на разни примадони, преминали през ЦСКА, които изобщо не са вкарвали гол на вечния враг, как се остава в историята на Вечното дерби. Това е възможно само с гол, при това с нужния за такъв мач заряд и много хъс.

ПАДЕНИЕТО
То е повече от ясно кое е падението за есенния сезон на "армейците". Класическата загуба на "Армията" от Миньор с 0:3 е повече от показателна. 2 гола вкара Румен Трифонов, който преди време бе капитан на юношеския национален отбор и продукт на "червената" школа, един добави Даниел Златков, наричан още Кристиано Роналдо от Гоце Делчев заради поразителната си прилика с мегазвездата.

Последният също бе искан на "Армията", но не достатъчно, за да бъде сега играч на "армейците". Този мач срещу "жълто-черните" дойде навреме и спука балона на самоувереността, която бе налегнала и играчи, и треньор. Реално погледнато от този мач изскочи и другото падение извън терена, свързано с нощните походи на деветима от футболистите на "червените".

ОТЛИЧНИКЪТ
Иван Стоянов

Няма никаква изненада в това, че отличникът за полусезона на "Армията" се казва Иван Стоянов. При това момчето заслужи високата си оценка за постоянните игри, без да има над главата си сянката на своя именит вуйчо Йордан Лечков. Дори в последните мачове на "армейците", когато не игра поради контузия, се видя, че на "червените" липсва, както е модерно да се казва, разликата, правена от него.

Що се отнася до Спас Делев, момчето отбеляза уникален гол с глава на Динамо (Москва), както и попадение в стил "Тиери Анри" - с кадифен фалц (не с ръка) за Купата на България срещу Литекс. Но все още има много хляб да яде, докато започне да бъде сравняван с вездесъщия Цецо Йончев. Че и да се пеят песни за набезите му по крилото...

РАЗОЧАРОВАНИЕТО
Кирил Котев

Най-лесно е за разочарование да бъдат определени двамата Ивановци - Караджов и Иванов. До болка ясно защо биха могли да бъдат посочени за виновни - заради издънките им в Европа и плювните по съотборници. И все пак през този сезон Кирил Котев определено бе безличен и като че ли, без да се пъха между шамарите, показа клубно безразличие още от началото на сезона.

В главата на бранителя витаеха мисли да се махне от ЦСКА още след края на миналия шампионат. Сега вече си го показва повече от директно. За добро или лошо се оказа, че в ЦСКА винаги се намират двойки централни защитници, които да заместят напускащите. И ако дуетът Тунчев-Вальо Илиев се разпадна по естествен път, защото двамата отидоха да играят в чужбина, то този между Котев и Иванов се срина заради неубедителните изяви на двамата.

И парадоксално, но Котев бе първият който духом не бе в ЦСКА. Сега надеждите са насочени към двойката Апостол Попов - Павел Виданов. Разбира се, в зависимост от това какви футболисти ще пристигнат в ЦСКА напролет.