Селекцията не е точна наука

Първите впечатления от лятната селекция на ЦСКА показват, че спортно-техническото ръководство слага акцента върху отдавна обявените опции за намиране на алтернативи в дефанзивната зона на полузащитата, по фланговете и в креативната визия на атаката. Привличането на френското крило Йоан Бай, младия вътрешен халф Нзила и босненския офанзивен играч Хамза Чатакович дойде логично след раздялата с Енрике, Кейта и Синклеър и след като освен Юга нямаше друг опорен полузащитник в края на сезона, та се налагаха импровизации. А поливалентен футболист като Чатакович може да бъде алтернатива на доста фигури и да влиза в различни амплоа в атака, особено ако си тръгне Тиаго. Естествено е да се очаква в следващите дни и появата на още 2-3 имена, които да уплътнят конкуренцията и да увеличат опциите пред Любо Пенев.

На първо четене обаче трябва да се каже, че селекцията не е точна наука. Стойността и смисълът на кадровите решения се решават на терена, а не на книга. Не бива да се бърза с изводите и да се слагат етикети само на базата на формални визитки. Мнозина играчи със скромно CV, които идваха от периферни отбори, след контузии и дълга игрова пауза успяха да се разгърнат в ЦСКА и даже надхвърлиха очакванията. Най-пресният пример е Али Соу, който дойде от първенство като албанското. По неговия път върви и Бисмарк Чарлс, взет от шампионата на Косово и превърнал се в златно откритие. Други подобни примери са вратарят Бусато и левият бек Мазику, станали важна част от тима. Като цяло много рядко у нас може да пристигне футболист, който веднага да пасне и да наложи класата си. Подобни случаи са Тиаго Силва, който дойде от Литекс преди повече от 15 години, а по същото време се наложи и словашкият бранител Радослав Забавник. В същия суперотбор блесна и известният френски халф Беноа Кое, пристигнал с актив от Интер Милано. И след това доказани реализатори като бразилеца Неи, румънеца Зику и още двама южноамериканци - Жуниор Мораес и Каранга. На прима виста тази седморка може да бъде откроена като играчи, наложили се веднага с името и класата си.

Не бива да се прибързва с оценките, когато говорим за току-що привлечени играчи. Още един пример от Борисовата градина - нидерландският защитник Матей, който дойде от силната Ередивизи, все пак се нуждаеше от половин година, за да разгърне качествата си и да се превърне във фундаментален фактор през пролетта на 2020/21. Неговият сънародник Мено Кох се адаптира доста по-бързо, но той имаше вече пъртината от Юрген. На книга нищо не е сигурно. Трябват време, търпение, добро отношение, тъй като адаптацията на чуждестранни футболисти, особено в не съвсем европейска среда като българската, не е лесна работа. Няма по-лош психологически подход, обременяващ и двете страни - играчи и публика, от свръхочакванията.

Засега най-сериозна визитка и професионален стаж има Чатакович, записал 4 сезона в силно първенство като словашкото. За да бъде титуляр в един от водещите тимове - Тренчин, той разполага с безспорни качества. Има и евроопит, коефициентът му е отличен за атакуващ халф. Определено може да се превърне в голяма звезда у нас.

Сега остава да се види кой ще подсили защитата - споменаваният финландски национал Роберт Иванов би бил много сериозно попълнение. Дясното крило изглежда уплътнено от Йомов и Бай, така че може да се очаква подсилване вляво и конкуренция за Кери. А може да се потърси и още една алтернатива до Юга, особено ако спряганият за трансфер Жеферсон бъде продаден.

И за финал - ЦСКА има изградено ядро и наложен треньор като Любо Пенев от миналия сезон и това е големият му плюс. Отборът се нуждае не от резки движения, а от леко "ъпгрейдване", от укрепване на два-три поста, но базата от поне 8 фундаментални единици е налице.

Първият мач на ЦСКА в Лигата на конференциите ще бъде на "Армията"

Това е сигурно