Ренеди Сингх : Искам да играя срещу Левски, в Индия съм известен

В края на миналата седмица ЦСКА изненада трансферния пазар у нас, като докара за първи път в България индийски футболист. Макар привличането му да бе прието от феновете с иронична усмивка, 35-годишният Ренеди Сингх е твърдо решен да остави следа в „А" група. Той говори пред Иван Жиков от в. "Преса".

Ренеди, какви са първите ти впечатления от ЦСКА?

- Страхотно е! Треньорът Стойчо Младенов ме посрещна много добре. Благодаря на него и на целия клуб, че направи идването ми тук възможно.

Как се случи всичко?

- Има двама мениджъри, които често пътуват до моята страна. Единият се казва Нуно, другият Руи (португалските агенти Руи Гомеш и Нуно Моусиньо - б.а.). Те се свързаха с мен и ме поканиха да остана под наем до края на сезона. Стана през януари - тъкмо беше приключила новосформираната Суперлига. И си казах - защо не, това е един от най-известните клубове в Европа!

Вярно ли е, че си осъществил най-големия трансфер в историята на индийския футбол?

- Появиха се и такива оценки, но не е вярно. Имам приятел, който преди време бе в португалския Спортинг, той също е национал (Сунил Четри, който изигра 3 срещи за дубъла на лисабонци - б.а.). Голяма гордост е за всеки индиец да стигне до българското първенство, най-вече заради богатата му история. В чисто спортно ниво стандартът е тотално различен - тук е много висок, в Индия е много нисък. Ако искаме да се развиваме, България е едно от местата, от които можем да се учим.

От ЦСКА обявиха, че сътрудничеството ти с тях ще е с опознавателен характер. Каква точно е целта ти?

- Основната ми задача в момента е да давам 100% от себе си в тренировките. Следващите три седмици ще са много определящи. Ако се представя добре, останалото ще си дойде автоматично. Другото важно е да се образовам колкото може повече от престоя си тук. Все пак три месеца ще работя с треньор, който е голямо име за вашия и за португалския футбол. Наблюдавам с интерес неговите занимания, защото искам в бъдеще и аз да взема лиценз.

Вярно ли е, че си дебютирал в националния тим още на 18 години?
- Да. И останах в него още 12 години. Отказах се след Купата на Азия през 2011 г. Иначе стартирах в мъжкия футбол още по-рано - на 16, в отбор на име Мохун Баган. После играх и за Ийст Бенгал, кръвния враг - радвам се, че носих екипите и на двата клуба.

Толкова ли си известен в родината си? Тук те кръстиха Индийския Бекъм.

- Популярен съм - все пак играя от доста дълго време, а хората, които се интересуват от футбол, ме познават добре.

Как ти се стори първият сезон на Суперлигата на Индия?

- Това е грандиозен проект за спорта у нас. Мечтата ми е първенството да разшири формата си и да продължава поне 10 месеца, а не 4, както е в момента. Сега шампионатът е кратък, защото си имаме и старата И-лига. Ръководствата на двете са в конфликт помежду си, а и доста индийски футболисти играят и на едното, и на другото място, макар и в различни клубове. Но Суперлигата е доста по-богата и по-перспективна, може да си позволи да привлича големи имена - Дел Пиеро, Дейвид Джеймс, Робер Пирес, Елано, Трезеге, Матераци, Неста... На мач вече ходят по 60 хиляди зрители, а не по 1000, както в старата лига. За посещаемостта има и друго обяснение - в Суперлигата участват 8 клуба, разделени по щати. А запалянковците от отделните щати, макар да си имат любими традиционни отбори, се обединяват и подкрепят новия.

Може ли футболът да застигне крикета по популярност?

- Едва ли. У нас крикетът е религия - като футбола в Англия. Но въпреки това успехът ни е значим. През 2017 г. ще сме домакини на световно за юноши до 17 години, което също ще допринесе за популяризиране на спорта сред младите. Много нови стадиони ще бъдат построени, като цяло инфраструктурата ще се подобри.

Вярно ли е, че освен играч на Керала Бластърс си и акционер в клуба?

- Не. Единствената ми странична работа е като президент на Асоциацията на професионалните футболисти. За 7 години в нея свършихме много работа - през 2008 г. играчите в страната масово не получаваха заплати по 7-8 месеца, а после не можеха да си вземат парите. Днес положението с парите е доста по-добро.

Говорихте ли с Александър Томов? Чу се, че той има идея за дългосрочно сътрудничество между ЦСКА и Бластърс.

- Би било страхотно, ако стане. Предполагам, че Руи и Нуно движат тези неща. Идеята е добра. Хората в Индия вече знаят за ЦСКА. А щом един индийски футболист е дошъл, може и още да го последват. И друг тип сътрудничество е възможно - треньори от ЦСКА да ни помагат в работата с децата в Керала.

Мислиш ли, че футболисти на „червените" може да заиграят в Суперлигата?
- Да, естествено - тук нивото е много по-високо, там ще се представят с успех.

Какво знаеше за българския футбол, преди да дойдеш?

- Че бихте Германия на световното през 1994 г. В Индия хората много се вълнуват от испански и английски футбол, затова и имена като Стоичков, Мартин Петров, Бербатов са доста популярни. Знаех също, че ЦСКА има големи успехи в Европа. Откакто дойдох, научих доста за историята на клуба - в музея видях толкова много трофеи! Също така разбрах, че големият мач е срещу Левски.

Играе ли ти се в дербито със „сините"?

- О, ако се случи, ще е страхотно! Засега обаче не мисля за това, важното е да тренирам здраво.

В Бластърс работиш с Дейвид Джеймс, бившия английски национал.

- Да, той е играещ треньор. Много качествен специалист и вратар. Изведе ни до финала в Суперлигата. Атлетико Калкута обаче ни победи. Те са клуб, който си сътрудничи с Атлетико Мадрид и ползва много играчи от втория отбор на испанците.

Къде виждаш индийския футбол след 10 години?

- Това е твърде кратко време за нещо значимо. Вървим нагоре, но с бавни темпове.

Според теб, ако ЦСКА реши да продава фланелки с твоето име в Керала, ще спечели ли?

- Да, защо не? Все пак това е голям клуб и е известен навсякъде по света.

Познаваш ли предишния собственик на ЦСКА Прамод Митал?
- Не, кой е той?

Брат на Лакшми Митал.

- А, този, който управляваше Куинс Парк Рейнджърс? За него съм чувал, но за Прамод - никога.

Как ти се струва животът в България? Опита ли вече шопска салата и ракия?

- Засега се придържам към менюто на футболистите. Излизам от хотела само за тренировки, после се връщам. Надявах се да излезем след мача с Локо София, но заради загубата на никого не му се празнуваше.

Семеен ли си?

- Не, в Индия съм сам, а по-голямата част от семейството ми живее в Делхи. Имах дълго време приятелка от Норвегия, заради нея често пътувах до Париж, където си правехме срещите.

Какво искаш да кажеш на феновете на ЦСКА?

- Че са страхотни! Това, че ръкопляскаха и след загубата от Локо, беше възхитително. С публика като тази съм уверен в шампионската титла.