Популярният фен на ЦСКА Асен Мечката коментира бойкота на организираните привърженици. През този сезон те не посещават мачове на отбора.
Ето какво написа той на стената си във "Фейсбук":
"Ще го кажа така: С тази отровена атмосфера и цялата негативна енергия, с която заливаме любимия ни отбор, си е цяло чудо, че имаме толкова победи, и все още сме пряк конкурент за титлата! Вече не съм сигурен кой е по-вреден за ЦСКА и без да оправдавам Гриша Ганчев или слабата игра на отбора, искам да погледнем към нас, и нашите думи и действия, с които мачкаме сами себе си и съсипваме отношенията помежду ни. Единство, което е градено с години, като дори отблъскваме цяло поколение и го предоставяме на враговете ни!
Източник: Фейсбук
И всичко това в период, в който всички те се надигат, готови да ни заличат. А ние не само не се браним, а дори им предоставяме всичко на тепсия, даже не е нужно да ни търсят кусури, защото ние сами си ги вадим на показ.
Та, не знам вече какво става и какъв кеф им дава на някои да се държат с останалите като с врагове и да се слагат над всичко и всички, та дори над ЦСКА, но видимо това не беше и не е начин. Така само отблъскваме и се нареждаме до всички вредители, довели ни до това положение, а трябва да е обратното!
Аз съм един от отблъснатите. Жестоко се отвратих и загубих вдъхновение, а и вяра. В тези около мен, обаче. Заради това и реших да драсна още някой ред, въпреки, че сигурно ще съжалявам отново. Но това е дълг! Пък белким светне лампичката, на който трябва, и повече хора се осъзнаят, че сами се копаем в момента!
Липсата на уважение и диалог помежду ни са пагубни, както и самозабравянето! Повтарям - не оправдавам всички грешки и разочарования от Гриша Ганчев и от отбора, но към днешна дата се нареждаме до вредителите на ЦСКА! Нямаме право. Още повече, като се огледаме към днешна дата в какви вражески времена се намираме!
Притеснението ми е, че щом на мен повлия цялата тази наглост и злоба помежду ни, значи е достигнат предел! Чувството, което ме е водило към стадиона, винаги е било любов, не е омраза. А пък усещането за вътрешен мир, за нещо свято, отношения на друго ниво, мощ, величие, братство, ме караха да се връщам и да искам още. А къде са те сега? Кой ще иска да е част от това?! Играта е временна, собственици се сменят, но Уважение и Доверие трудно се връщат!".
