Какво нещо е футболната съдба. В Тулуза участието на Машадо щеше да предизвика служебна загуба с 0:3, защото някой от чиновниците на "Армията" не си бе свършил работата. На мача с Локо(Сф) Филипе пасна като дялан камък на левия бек и игра с такава лекота все едно е в ЦСКА от години. Пред "Топспорт" младокът говори за себе си...

- Филипе, дебютираш за ЦСКА и играеш с такава лекота?
- Ами нали видяхте каква беше обстановката на стадиона. Почти пълни трибуни. Невероятна атмосфера. Как да не играеш с лекота. Мисля си, че се харесахме с публиката на ЦСКА.


- Пасна си на поста веднага?
- Това ми е любимото място на терена. Моят кумир е Роберто Карлуш. Когато бях по-малък, като всеки малчуган имах бразилски идол от предните позиции. Става въпрос за Ромарио. Въпреки че го гледах вече когато бе на години, той си остава невероятен импровизатор. Знам, че е много добър приятел на Стоичков още от времето, когато двамата правеха чудеса в Барселона. Но сега мисля за ЦСКА. Много ми се иска да съм на "Българска армия" и след декември, за да продължа да играя с червената фланелка. Както знаете, имам български корени. Баба ми живее в бразилския град Санта Катарина.


- Какви български думи знаеш?
- (Започва плахо.) Напред, назад, мерси, вземи, извинявай, аз, ти...


- Кажи сега какво се случи в Тулуза?
- Бях много натъжен, че не можах да играя срещу френския тим и да помогна на съотборниците си. Бях в стаята си в хотела, когато Стойчо Младенов ми се обади и ми каза, че няма да мога да играя. И че той също съжалява за това. Каза ми, че някой чиновник не ме е включил в списъка, който е представен в УЕФА. Но ще погледна философски на нещата. Вече съм настроен на българска вълна. Знам например, че мачът с Левски трябва да бъде спечелен още преди да сме излезли на терена. Искам да стана първенец с ЦСКА и моя сънародник Неи да продължи да вкарва голове.