Ивайло Петров е несменяем титуляр в последните два сезона и е с основен принос за 31-ата титла на „червените”. Стражът отговори на въпросите на „Топспорт”.

- Иво, доволен ли си от сезона?
- Щом кръг преди края нямаме загуба и сме на толкова точки пред основния съперник, не сме доволни, а предоволни. През цялото време имаше хора, които ни критикуваха. Играели сме слабо, грозно, биели сме все с по 1:0. Ами тогава защо и останалите отбори не побеждаваха с по 1:0.

- Имаше ли мач, в който да си помислиш, че може и да не стигнете до успеха?
- ЦСКА е дразнител за всички, така че няма лек двубой. Всеки съперник се хвърля срещу нас, само ние може да си направим мача по-лесен. В повечето срещи обаче отборите срещу нас играха с по десет човека пред наказателното поле. Когато минат центъра, някои от тях се радваха, а да не говорим, когато ни вземат случайно точка.

- С какво превъзхождахте останалите?
- С колектив, постоянна игра, дисциплина и с треньора Стойчо Младенов. Той е невероятен човек, знае как да ни мотивира.

- Ти си несменяем титуляр на вратата...
- Не обичам да слушам колко мача и минути съм играл и такива работи. Благодаря на Господ, че съм в ЦСКА и че съм здрав. В този отбор винаги е имало, има и ще има добри вратари. Оттук винаги са излизали най-добрите на този пост.

- Когато дойде при „червените” през пролетта на 2006 година, не игра, тъй като не можеше да бъдеш картотекиран?
- Може би този период ми помогна. Защото не е лесно да дойдеш в голям клуб ей така и да си титуляр. Така стана по-добре, адаптирах се и след известно време започнах да играя.

- Яд ли те е за гола на Кръстовчев?
- Ако кажа, че не се ядосвам, ще излъжа. Но стават и такива попадения, рикошет и влиза. Можех и да спася, но бях много далече и не стигнах до топката.

- Защо не победихте Левски?
- Понякога трябва да имаш малко повече късмет. Когато на нас ни е нужен, сякаш изведнъж изчезва. А когато трябва да се случи нещо срещу нас - става.

- Ти си тръгнал от „Герена”. Какво е да си юноша на Левски и да носиш червения екип?
- Аз съм човек, който казва истината. Ако не беше Левски, сега нямаше да съм в ЦСКА, това е! Никога няма да забравя откъде съм тръгнал. Благодарен съм на всички треньори на „Герена”, защото това, което съм в момента, го дължа на тях. Като характер обаче се оформих в Черно море.

- Нормално ли е шеф да ти каже, че за нищо не ставаш?
- Искаш да кажа много неща, но няма да го направя. Не желая да влизам в полемики!

- С този състав имате ли шанс за Европа?
- Този въпрос към ръководството. Според мен ни трябват още няколко попълнения.

- През есента на 2006 година вкара гол на Славия от дузпа. Имаш ли други попадения?
- Феновете на ЦСКА постоянно скандират моето име, когато получим дузпа. Аз с жест винаги съм отказвал. Работата на вратаря е да отразява удари, а не да вкарва. Имам обаче още един гол за Олимпик (Тетевен). Играехме срещу Черно море в двубой, който бе важен, за да влезем в „А” група. Водехме с 2:1, бих дузпата и вкарах за крайното 3:1. Това са двата ми гола.

- Феновете те включиха в идеалния отбор от 66 легенди по случай 60-годишнината на ЦСКА. Гордее ли те подобно признание?
- Нямам думи, вече казах, че има десетки вратари, които можеха да бъдат на моето място. Едно голямо благодаря за нашите фенове, видя се срещу Левски, че са най-голямата публика!