Клишето гласи - футболът е игра на голове. Обаче има голчета, които се забравят още на другия ден, но и голове с главно Г, оставащи в съзнанието на ималите щастието да ги видят дори половин век след това. За тях няма измислена точна дума, защото бледнее дори испанската "голасо", означаваща просто зрелищен гол. Те са повече от това, те маркират епохи, остават като жалони на времето и живеят свой собствен живот като изпълнението на Емил Костадинов на "Парк де Пренс".

Точно 50 години се навършват днес от онзи епичен мач между Левски и ЦСКА за първенство на 24 март 1973 г., влязъл завинаги в антологията на вечното дерби с вълшебното попадение на Вълшебния стрелец Петър Жеков, когото наскоро загубихме завинаги.  "Пазете Гунди до последните секунди!", е популярен лаф сред левскарската общност през 60-те години на миналия век. Същото явно се отнася и за Жеков, само дето няма рима.

Историята на гола "от Халите" има своя предистория. Шеметни са заключителните минути на сблъсъка от 22-рия кръг на някогашната А група, в който червените влизат с 3 точки аванс пред вечния си съперник. Армейците водят в резултата, а сините се вдигат на щурм на отчаянието. Две минути преди края на редовното време при меле пред вратата на ЦСКА Павел Панов с ефектна задна ножица изравнява. След сблъсъка със синия нападател вратарят на червените Стоян Йорданов остава дълго да лежи на земята. "Ядосах се, защото не можах да предотвратя гола на голлинията и тръгнах към центъра. От нашето наказателно поле чак до центъра Добромир Жечев не спря да иска продължение от съдията Гочо Русев, явно с надеждата да ни обърнат", си спомня ситуацията Жеков. Реферът се решава на необичайно за времето си действие да удължи редовните 90 минути.

След изпълнението на центъра Стефан Михайлов бързо подава на Петър Жеков. В онези години подобно нещо е доведено до пълен автоматизъм в ЦСКА - когато става напечено, търсиш своята "деветка" да реши проблемите. Тя пък инстинктивно търси отвора на вратата и от наглед невъзможни позиции. "Направих буквално една крачка напред и реших да опитам. Изритах топката с всичка сила. Беше доста силен удар, но чак да влезе не очаквах. Хванах се за главата, когато мрежата се разклати." Поразен е горният десен ъгъл на вратата на национала Стефан Стайков откъм сектор Г, а стражът безпомощно се свлича на колене.  "Малко след гола слезе фен на Левски и зашлеви шамар на вратаря. Стана някакво меле", свидетелства Жеков.  "Потънах в земята, въобще нямах сили да се обърна и да изкарам топката. Брах голям срам, но това може да се случи и на най-добрите вратари, особено ако топката е ритната от десния крак на Жеков", връща лентата на спомените си Стайков.

Драматичната случка си има и своето продължение. Няколко дни след дербито централният нападател срещнал Гочо Русев в парка. "Знаеш ли какво ме правиха във федерацията заради твоя гол", оплакал се реферът. "Защо? Нали те искаха продължения", засмял се бате Петьо. Години по-късно Русев (бивш футболист и на Левски, и на ЦСКА) написа автобиографична книга, където не скри, че при изравнителния гол на Панов е имало нарушение. Съдията се притеснил, почувствал се неудобно да помрачи синята радост и признал попадението. Тогава обаче започнала да го гризе съвестта заради несправедливостта към червените. Голът на Жеков все пак успокоил съвестта му, защото победата била спечелена от по-добрия (според арбитъра) отбор.

Такива голове раждат легенди и митове. Трудно някой с днешна дата може да изчисли от колко метра е изстрелял хиперзвуковата си ракета Жеката. Червените фенове се кълнат, че е от центъра, сините смаляват дистанцията на около 30 метра. Преди няколко години в спора се включи и самият автор на незабравимото "произведение": "Ей затова искам да се пуснат кадрите! За да им запуша устата на тия разбирачи. Левскарите имам предвид. От много време се опитвам да намеря запис на мача, ама удрям на камък. Няколко пъти съм говорил с по-стари оператори от БНТ. Даже по време на световното в Русия бях в националната телевизия. И пак зададох този въпрос. Викам им: "Защо от Левски - ЦСКА 7:2 от 1968 година имате кадри, а от моя гол, дето е по-късен мач от 1973-а, няма!". И знаете ли какво ми отговориха: "Когато умреш, бате Петьо, тогава ще пуснем записа!". Нарочно го крият и не го показват! Искам най-после да се види, че голът ми е почти от центъра - някъде от 45 метра!".

Дали този фамозен гол някога ще има и своя епилог?