Феновете на ЦСКА не са диктатори. Хубаво е Гарибов и Томов да погледнат телевизионния обмен и да видят какво става с футболистите на Рома и Лацио когато отборите им не вървят. Яйцата и развалените портокали и банани изчезват от римските пазари и се озовават по лицата на футболисти и ръководители.

Така че да не говорят на тема натиск. "Червените" привърженици искат само и единствено любимият отбор да показва живот на терена. Обидно е зеленият килим да бъде наричан работно място. Догодина "армейският клуб" ще навърши 60 години. С червената фланелка насила не се играе. Но и отборът не се управлява по задължение.

Това трябва да го разберат хората около Сашо Томов. Дано политикът е разбрал, че ЦСКА е партия, която не зависи от политическата конюнктура наляво, надясно или в центъра. Червеният клуб не е електорат, а публика, която иска да гледа красив футбол и да не бъде лъгана. Когато някой бос идва на власт да знае, че не идва в Народното събрание, където се разтягат локуми.

На стадиона се казват конкретни неща. Дали отборът е готов веднага да атакува титлата или има нужда от време да се изгради солиден отбор. За съжаление в първите няколко месеца носовете на ръководителите растат, а възможностите за титла се скъсяват.

Новият стар треньор Стойчо Младенов има по-чепат характер и по трудно може да бъде поставен на колене. Но и Нерео Роко или Ринус Микелс да е, ако продължава безхаберието около селекцията и начинът на ръководене, тогава и тежкият му юмрук няма да помогне.