Утре на пазара ще излезе автобиографична книга на легендарния български вратар Георги Велинов. Тя носи заглавието "Моята история" и е написана от дългогодишния спортен журналист Николай Александров.

Книгата, събрала историята на известния вратар в 328 страници, трябва излезе на пазара на 10 декември на цена от 18 лева. Освен за футбол, в "Моята история" се разказва и за необичайния живот на Джони, уви, съпроводен с доста житейски препятствия.

Снимка 508453

В пет дни поред ТОПСПОРТ ще ви представи части от творбата. Днес е ред на четвъртия откъс.

"Есента на 1983-та година...

За първи път при новината за следващия противник в Европа се прокрадва съмнението, че той може да бъде преодолян. Всички са по-скоро стреснати, а и има защо - ще идва "Рома" с плеяда от звездни имена: Танкреди, Бонети, Фалкао, Карло Анчелоти, Тониньо Серезо, Бруно Конти, Грациани. Все страхотни футболисти, наставник на вълците е една от най-големите шведски треньорски легенди Нилс Лидхолм, на когото предстои този сезон да изведе "Рома" до финала в турнира. "Армията" е пълна до последното възможно място, феновете няма как да знаят все още, че "Рома" ще продължи напред, надеждата не е угаснала. Звездното присъствие не е обаче само на терена. Архивният видео материал ни показва култов момент - певецът Джани Моранди чопли семки, опитвайки се да види какво се случва, тъй като точно пред него не се помръдва един милиционер с фуражка. Едно от най-големите имена на италианската естрада е дошъл с отбора на "Рома", явно е, че мачът не е за изпускане. ЦСКА има шанс обаче да поведе, Спас Джевизов прави пропуск в самото начало, след което мачът върви сравнително равностойно. В средата на втората част обаче бразилецът Фалкао е изведен на няколко метра сам срещу Велинов, стреля и вкарва за крайното 0:1. Римляните си тръгват с добър аванс преди реванша.

Две седмици по-късно е ответният двубой на "Стадио Олимпико". Началото на ноември 1983 година. Георги Велинов едва ли е подозирал, че това е последният му мач с екипа на ЦСКА в турнира на шампионите. Мястото, където допреди месеци назад той и неговите съотборници пишеха най-красивата история на клуба. Джони е вратар в разцвета на силите си, на кариерата си, за него пишат големите европейски футболни списания, но понякога превратностите на съдбата са непредсказуеми. Няма как, летейки за Рим, вратарят да е подозирал, че ще изиграе последните си 90 минути на възможно най-голямата футболна сцена в Европа. Та не е ли твърде рано за този момент? Вечният град остава вечен за вратар № 1 на ЦСКА, всичко след епичните битки в КЕШ е допълнение.

"Там играхме много освободено, изобщо не се притеснявахме от това, че те вече са фаворит, или от публиката, имаше над 60 хиляди. Играхме добре, мачът висеше все още на един гол. Мина си първото полувреме, почти вече изтичаше и второто. Малко се пооткрихме, "Рома" направиха една атака, Анчелоти, Нела и пас към Грациани. Ама аз още на момента на подаването виждам засада, та засада. Но Грациани шутира и ми вкара гол. Веднага вдигам ръка, тръгвам към страничния, ама кел файда. Много ме хвана яд, беше несправедливо. Тогава ми се стори 20-метрова засада, после, като гледах репортажа, видях, че не е чак толкова голяма, но си я имаше. Мислех си, че играчът на "Рома" няма да стреля, сам ще се усети, че е в засада, ама той си би. Какъв ти феърплей чакаш баш пък от италианци?! И така свърши мачът, отпаднахме. От тези мачове поне ми останаха хубавите спомени от запознанството с Танкреди. Голям вратар, голям човек. Даде ми и куфарчето с ръкавици, как да не го помня с добро."

Там някъде започва да се пропуква образът на онзи тим на ЦСКА. Макар и отпаднали от голям отбор, военните пак мърморят, пак са недоволни, пак има отнемане на нашивки. 1983 година завършва с поражение от "Левски - Спартак". Сините на Шпайдела ясно и красноречиво заявяват мерак за титла, показват, че няма да се съобразяват с големия тим на ЦСКА. По спомените на Джони тогава са започнали и притесненията преди всеки мач дали ще бъде спечелен. Нещо немислимо до онзи момент, червени футболисти да излизат неуверени в собствените си сили".

Георги Велинов минава край Витиня малко след трагедията с Гунди и Котков

Георги Велинов минава край Витиня малко след трагедията с Гунди и Котков

Джони е с треперещи крака в София