Мъдрите хора са казали, че за да изкопаеш дълбок кладенец, трябва да копаеш на едно място. Мислите на Георги Иванов-Гонзо все по-рядко са насочени към "Герена" и, изглежда, най-накрая е изключил от ума си авантюрите на различни постове в Левски. От лятото Гонзо запретна ръкави да довършва дупката, която започна да копае преди три години. И ето, че дупката започва да прилича на кладенец.

Явно има някаква необяснима химия между Георги Иванов и Черно море. След успешния си престой във Варна през 2013-2014 г., в който остави добри впечатления с работата си, на Гонзо му се случиха един куп неприятности в Левски. Бе заложен на дузпата в един от най-тежките периоди в синята история, а и някои негови решения допълнително усложняваха и нажежаваха ситуацията на "Герена". Сякаш в близко бъдеще вратата към Левски е силно залостена за най-успешния нападател от новата история на клуба. Точно това обаче оказва добро влияние върху Гонзо, който вече няма на кого от сините шефове да се доказва, нито гледа на работата си като на трамплин към "Георги Аспарухов". Сега той наистина се е концентрирал върху ангажиментите в Черно море и отново, както през първия си период, върши работата си с ентусиазъм.

А резултатите са явни - моряците отново стряскат по-класните съперници и имат смелостта да поглеждат нагоре в класирането. Преди старта на сезона в Черно море се пазеха от обявяването на цели, в началото на октомври след победата като гост над Берое Гонзо обяви, че отборът му е готов да влезе в първата шестица, а след победата в Коматево последния кръг каза, че ще се бори с трите водещи в класирането отбора. Явно Георги Иванов усеща, че е дошъл моментът да изведе Черно море едно ниво нагоре.

И е нормално, след като основните конкуренти за четвъртата евроквота Берое и Локо Пловдив са в тежък период, а Ботев и Славия са твърде колебливи и редуват силни със слаби игри. Но е още по-нормално заради състоянието на моряците.

От началото на сезона Черно море изигра един-единствен слаб мач, който загуби от летящия по това време Дунав. Във всички останали двубои варненци показаха постоянство и себераздаване -две от най-характерните за отбора черти през годините, за връщането на които Гонзо има неоспорима заслуга. Загубиха от Лудогорец, но притесниха хегемона. Загубиха от ЦСКА, но бяха на няколко секунди от точка на "Армията". Под ръководството на Георги Иванов Черно море е все същият неудобен домакин, но започна да печели все по-често и в гостуванията - 1:3 срещу Пирин, 0:1 срещу Берое и 2:3 срещу Ботев. И го прави с красива игра.

Удивително е как Гонзо успява за всеки един мач пределно да мотивира Георги Илиев, Дани Георгиев, Мишо Венков и Паланков - все играчи, които можеха с наслада да се радват на футболните си старини в едно от най-спокойните островчета в родния футбол. А сега излизат и се бият като за последно, сякаш са в разгара на кариерите си и се опитват да впечатлят някой чуждестранен мениджър. Този път изглежда, че Георги Иванов е случил и с чужденците, защото Сукуп, Кузма и особено Уго Секо са доста прилични футболисти. Бакари пък отново е жаден за футбол като в най-добрия си период при моряците, а Коконов като старши треньора явно си вирее най-добре край морския бряг.

Шансът на Гонзо u компания за нещо голямо този сезон минава не толкова през първенството, колкото през купата. Ако отстранят Левски, пътят към трофея ще е открит. Всъщност, като старши треньор на Черно море Георги Иванов се представя успешно срещу сините. В първите си мачове срещу Левски извъртя две равенства по 1:1, а после ги победи с 2:1 във Варна. Е, загуби двата двубоя от първата плейофна седмица, но тогава май повече мислеше за предстоящите му ангажименти на "Герена". А сега изглежда изцяло концентриран върху работата си в Черно море, където химията я има и резултатите не закъсняват.