Интересен събеседник след победата на Черно море с 4:0 над Сант Хулия в турнира на УЕФА бе халфът на варненци Георги Илиев. Футболистът отново се завърна в родния си тим, след като прекара две години в ЦСКА. С Жоро говорихме за победата на „моряците”, както и за престоя му при „армейците”

- Георги, резултатът 4:0 лъже ли?
- Да, така е. Който не е гледал двубоя, ще си каже, че имахме лесен мач с тима от Андора. А всъщност успяхме да отбележим головете едва в края на срещата.

- Защо се получи така?
- В никакъв случай не сме подценявали тима на Сант Хулия. Но може би подценихме ситуациите през първото полувреме, в които пропиляхме няколко положения за гол пред вратата на съперника. След всеки един пропуск си казвахме, че има време. Урокът от подобен мач, който сме длъжни да си извадим, е че не трябва да чакаме да отбележим голове в последните минути. Ако това бе някой малко по-опитен отбор, просто резултатът си оставаше 0:0 и като гости на реванша щяхме да имаме доста големи неприятности.

- В Черно море бяха подготвени за турнира Интертото, но отнемането на лиценза на ЦСКА прати отбора в УЕФА?
- Така се получи, че проблемите в ЦСКА ни пратиха в турнира на УЕФА. В цялата тази ситуация се чувствам неловко, защото става въпрос за отбора, в който играх две години. В крайна сметка с ЦСКА станах шампион, взех купа и Суперкупа на България. Това са моменти, които остават завинаги в съзнанието на всеки един футболист. Още повече, когато тези титли са спечелени с отбор като ЦСКА. Просто аз постигнах всичко каквото може да се спечели с "червените" на вътрешната сцена.

- Как се чувстваше на „Армията”?
- Така се случи, че още в първата година, когато дойдох, стана тази история с изпускането на първото място заради стопяването на аванса от седем точки. Беше огромен кошмар. Да си първи в класирането, да се чувстваш сигурен шампион, но в крайна сметка да пропилееш стабилната преднина. Тръгна ми малко надолу. Но после, както казах, нещата си дойдоха на място.

- Сега повечето играчи на ЦСКА напуснаха след неприятностите с лиценза?
- Аз не бях сред тях. Моето завръщане в Черно море бе договорено още преди да се разбере за лиценза. А и не смятам, че те са напуснали, просто бяха продадени.

- Защо не можа да се задържиш в ЦСКА?
- Ами явно още през пролетта Стойчо Младенов бе решил, че не му харесвам и не ме пускаше в игра или го правеше много рядко.

- Мислиш ли, че някой ден пак може да се върнеш на „Армията”?
- Човек не знае какво може да се случи.

- Смяташ ли връщането си в Черно море като крачка назад?
- Не бих казал. Аз съм си от Варна и няма нищо по нормално да играя в родния си отбор. Както се казва, край морето се чувствам в свои води. Тук е моят не само роден, но и футболен дом.

- Каква разлика виждаш от предишния ти период и какво е новото?
- От периода, в който играех, е останал само Станислав Стоянов. Има ново ръководство, нови футболисти. Но целите на отбора са били винаги амбициозни. Присъствието на Александър Александров – Кривия и Милен Петков показва, че отборът разчита на бивши национали с много опит. Това са футболисти, които нямат тайни във футбола и умеят да бъдат водачи. Дори и в мача със скромния Сант Хулия показаха как да изведат тима до резултат, който ни осигурява спокойствие преди реванша.