Днес на стадиона в квартал „Подуяне" в шампионатен двубой се срещат Левски и Черно море. Освен завързания мач заради добрата форма на варненци, вниманието привлича и един футболист на „моряците". Завръщането на Сашо Александров на стадиона на бившия си отбор е повече от интригуващо. За „Топспорт" той говори за емоциите, които го съпътстват, за сегашния си клуб, за Левски, за националния тим и изобщо за футбола.

- Сашо, как приемаш завръщането на „Герена"?
- Ако не се брои бенефиса на Мъри Стоилов, в който участвах, се връщам на този стадион за първи път след седем години. Действително това е шампионатен мач. Излизам с екипа на другия отбор. Въпреки това очаквам публиката да ме посрещне радушно, защото, докато бях в Левски, се раздавах със синия екип. Сега обаче ще изляза с фланелката на Черно море и понеже ме познавате добре, че не обичам да губя и ще се боря Черно море
да бие.

- Какви са шансовете на „моряците" да спечелят или да вземе точка от този двубой?
- Мачът е много труден и за двата отбора. В момента Черно море има амбиции и самочувствие да се бори като равен с равен.

- Добре ли е, че изтеглихте мача?
- Така се случи, че интерес от това изтегляне имахме и двата отбора. Ще имаме ден повече да се концентрираме в срещите си от европейските турнири.

- Какви са шансовете на Черно море срещу Щутгарт?
- Преди да е започнала срещата имаме еднакви шансове. Не трябва да се плашим.

- Ще можеш ли пак да повториш фамозния си гол, който отбеляза на Макаби (Нетаня)?
- Ако ми се отдаде възможност няма да се замисля да прехвърля вратаря на Щутгарт. Тежки са мачовете и на нас, и на Литекс, и на Левски.

- Според теб добре ли е, че ръководителите на Левски сега не говорят толкова самоуверено, колкото преди мачовете с БАТЕ Борисов?
- Надявам се, че видяха последиците от предварителното говорене. В днешния футбол няма аутсайдери, защото всеки може да победи всеки и тази поука се струпа на гърба на „сините".

- Много се изговори за Бербатов. Дали ще успее в Манчестър Юнайтед?
- След като е стигнал до там, какво да го коментираме. Нужно му е като на всеки голям футболист и малко повече късмет, защото това е важно във футбола.

- Ще се завърнеш ли в националния тим, ако Марков те повика защото се видя, че имаме нужда от плеймейкър?
- При мен няма „ако". Моята дума не си я цепя на две. Казах вече, че съм приключил с националния тим. Как ще ме извика човек като Марков. Той, когато трябваше да играя в европейските квалификации за първенството в Португалия, не ме пускаше в мачовете. Сега ли ще ме викне? А и аз заявих, че се отказвам от националния тим още преди Марков да се завърне пак. Така че в случая няма нищо лично.

- Докога смяташ да играеш футбол?
- Футбол ще играя, докато ми доставя удоволствие. И ще спра, когато видя, че почвам да се излагам. Искам да оставя добри спомени в публиката.

- Ако някога станеш треньор от кои наставници, при които си се състезавал, би взел пример?
- Засега не мисля още да се отдавам на тази професия, но е ясно, че при всички случаи ще остана във футбола. Защо някой ден наистина да не стана треньор? Имам много наставници, от които съм взел по нещо. Доста от тях са незнайни за широката публика, от турското първенство. От по-известните Люпко Петрович има голяма заслуга, за да израсна. Бих взел най-хубавото от неговите тактически прийоми, но футболът се развива и ще трябва да допълня и по-нови тенденции. Ако стана треньор, най-важното, което ще казвам на футболистите, е да не се предават и да играят докрай. Както и играта да им доставя удоволствие. Това са най-важните неща. За да върви добре изобщо футболът в България е крайно време самите ние, футболните хора, да се вземем в ръце както и държавата да помогне.

- Ти си от тези футболисти, които си доставят удоволствие на терена. Но вече няма подобни играчи?
- Проблемът е, че вече се иска от играчите да играят по-силов футбол и не се залага на естетиката. И все пак винаги се намират момчета, които са по различни. Уж след Зидан се бяха свършили, а ето сега се подвизава Меси. В България също ще се родят такива момчета отново, но трябва футболът да си вдигне нивото.