На българска земя отдавна не са се случвали епохални футболни събития. През този век и Левски, и ЦСКА докараха на място велики клубове, но играха срещу тях като обречени. После се похвалиха, но това не променя истината. Разликата в класите бе колосална, а резултатът не бе от чак такова съществено значение. Същото преживя и Лудогорец срещу Реал Мадрид. Напъна се яко, вкара Мадрид в драма, но през цялото време разликата в класите бе неоспорима. Реал Мадрид се изнерви заради пропуските и каръка на Кристиано, но мача си остана в познатия шаблон. Този шаблон е ясен

нарича се различни галактики

До сряда вечер всичко, което българския футбол е постигал на клубно равнище, е в тези параметри. Големият може да се е събудил в лошо настроение, може да го е обхванала леност, може безсмислените пътуванията да са му дошли в повече, може дори да не му се играе. Нормално е, когато отсреща е някакъв мижав и невзрачен съперник от България. Големият обаче може истински да се изненада, когато 11-те отсреща покажат нещо неочаквано. Гол се вкарва и случайно, респектът идва от цялостното поведение. Това са очакванията ми към мача Лудогорец – ПСЖ. Този Лудогорец, който гледаме от два месеца, е способен да премине в друго измерение. Възможно е да смени галактиките. Досега бе един интересен, екзотичен клуб от България, от сряда вече може да е най-новият член на голямата компания. Орлите могат да седнат на масата на величията.

Те са в оптимална форма, а съперникът от Париж във възможно най-лошото състояние. Но ПСЖ няма право на оправдания с моментно състояние. ПСЖ срещу Лудогорец трябва да завърши с рутинно превъзходство и леко досадна разходка до София. Този път обаче има предпоставки да гледаме съвсем друг сценарий. Ако в последните дни Унай Емери не е спал от притеснение, значи нещо при него не е наред. Той има три поредни купи на Лига Европа, има своите славни периоди с Валенсия и Севиля. Има и своя личен провал със Спартак Москва. Но тези отбори не са от Топ 5 или Топ 10 на клубния футбол. Сега на 45 години той осребрява всичко, което започна през 2006 в малкия клуб Алмерия. Неговият път към върха бе по-дълъг, той почти няма мачове в Шампионска лига. Той не се е доказал на това най-високо ниво. Сега

получава ексклузивна възможност

да го направи. Да се постави до Гуардиола, Моуриньо, Анчелоти, Алегри, Венгер, Зидан, Клоп и да бъде равен с тях. ПСЖ поне на хартия има потенциала да го изпрати едно стъпало по-нагоре. И на пътя му като междинна спирка е спрял един все още локален Лудогорец. От трите точки в София няма да спечели нищо като репутация, от загубата обаче мнозина ще направят извод, че нивото му не е за финал в ШЛ. За ПСЖ и катарските шейхове ще е повод за сериозно безпокойство, ако след двата начални мача в групата ПСЖ има само 1 точка. Това няма да е жълт семафор, това ще е много сериозен трус.

Емери има 12 мача на пейката на ПСЖ. През лятото започна ударно с три сериозни победи над Лестър, Реал и Интер в контроли. В тези двубои парижани вкараха 10 гола и по нищо не изглеждаше, че машината много скоро ще заскърца. На старта на сезона във Франция ПСЖ помете Лион за Суперкупата с 4:1. Много голове и много различни голмайстори. Лейвин Курзава, Бен Арфа, белгиецът Мюние дадоха заявка, че ПСЖ отново ще е с дълга ротация. Стартът на Лига 1 бе обичайния от последните 4-5 години. Две рутинни, чисти победи над Бастия и Метц. Позната картина - ПСЖ начело на класирането в Лига 1. И в третия кръг се видя, че нещата няма да бъдат толкова лесни. Монегаските повториха успеха си от март и отново взеха победата с 3:1. ПСЖ започна мача по познатия авторитетен начин и за едно полувреме от величието им не остана нищо. Равенство у дома със Сент Етиен с изпусната победа в продължението. И отново равенство на „Парк де Пренс“, пак след 1:0 и късен изравнителен гол на Алексис Санчес за Арсенал. Самочувствието уж се възстанови с 6:0 срещу Каен и 4 гола на Кавани за едно полувреме. Със същата лекота, класика над Дижон и отново неочаквана греда срещу Тулуза – 0:2. ПСЖ вече губи прекалено често и допуска голове прекалено лесно. Освен това отборът няма избистрен състав. Далеч под нивото си играят Анхел ди Мария, Лукас Моура, Адриен Рабио, Тиаго Силва, които са стълбовете на тима. Блез Матюиди въобще не трябваше да остава, време му бе да се пробва на Острова. Марко Верати продължава да е чуплив като кристална чаша. Полякът Криховяк трудно ще се превърне в близнак на Тиаго Силва, какъвто бе Давид Луис. Серж Орие е абсолютен футболен гамен, който може да ти причини всякакви главоболия. И стигаме до най- съществения проблем – Единсон Кавани, който доживя да излезе от сянката на Ибра. Да, ама той е от породата на онези, които обичат да стоят на сянка. От началото на сезона Кавани вкара 5 гола и изпусна поне 25. А в негово лице ПСЖ определено няма това качество, с което разполагат основните им конкуренти в ШЛ. Байерн има Левандовски, Барса - Суарес, Реал - Роналдо, Ювентус – Игуаин, Сити – Агуеро. Кавани не е от тази категория клинични убийци в наказателното поле. Той е свикнал да си изпуска на воля, като Джеко и Манджукич, но след Ибра на ПСЖ им трябваше друг тип нападател. Няма да коментирам обстойно фактът, че миналата година на вратата на ПСЖ бе неизвестния в родината си германец Кевин Трап, а сега го измести още по- световно неизвестния французин Ареола.

При цялата безидейност

Емери по твърде странен начин върти състава. Курзава например бе в страхотна форма, но в последния месец и половина почти не се разчита на него. Пасторе е играч с фантазия, който е силен и при дрибъла, и при подаванията, но нито Блан, нито Емери могат да му намерят място на терена. Бен Арфа бе привлечен само за да бъде унижаван. А той си е марка. Хесе от Реал явно скоро няма да хване ръка за сметка на Кавани. В последно време се появи едно „младо Пеле“ Огюстен, който смътно напомня за Марсиал, но и неговите минути на терена са преброени до секунда. Въобще Емери видимо не може да се справи поне на този етап. А когато треньорът не владее положението, нещата винаги излизат от контрол. Винаги става така, когато имаш толкова много звезди на разположение.

Тръгването на Ибра не е проблем, защото той вкарваше по 30 гола на сезон. Проблем е, защото цялата физиономия на тима без него е различна. Анхел ди Мария си играе неговия индиански футбол, Лукас Моура затъва в решения, които и той сам не може да разбере. И пак стигаме до Кавани, този житен бегач, чиято сила определено не е очи в очи с вратаря. На всичкото отгоре Кавани се опитва да подражава на Златан, а няма нищо от неговите качества. Връщанията му назад, тръгванията от задна позиция, пасовете му са на светлинни години от шведа.
Още един много сериозен проблем – Емери се оказа единственият стойностен трансфер през това лято в ПСЖ. За разлика от Блан, той не получи нито едно усилване на състава. И с обикновено око е видно, че ПСЖ можеше да се подсили в четири позиции – авторитетен вратар, класен централен защитник, нещо специално като Погба в средата на терена и централен нападател, който да изтрие спомена за Ибрахимович. Нищо от тези липси не бе компенсирано през лятото. Нещо повече, продаден или върнат бе Давид Луис на Челси. Емери има доста солидни оправдания за сегашното състояние на ПСЖ.

Картината при парижани е много неясна. На хартия те са един от сериозните кандидати за спечелването на ШЛ. На практика са в доста сложна ситуация. Ситуация, от която Лудогорец може да се възползва успешно. Трябва да се признае едно. В Разград се подготвят добре за всеки противник. И ако са вникнали в проблемите на ПСЖ, в сряда може да се състои едно велико събитие. Каквото скоро на центъра на София не се е случвало. С такава победа се влиза в историята. Да победиш този ПСЖ е нещо, което светът ще оцени по достойнство. И Лудогорец ще мине едно стъпало по-напред. На такива дни има казват- един от онези… Големите!

Преди 2 месеца писах, че каквото и да стане в мачовете между Звезда и Лудогорец, Звезда ще остане велик клуб, а Лудогорец просто обикновен. А защо Цървена звезда е велик клуб - заради големите победи, които делиите са ги поставили на пиедестал. Е, след сряда вечер и Лудогорец може да има своята голяма победа. А тя може да им донесе и другите придобивки, които вървят прикрепени към нея – например публика! Която след 20 години ще говори за екзекуцията на ПСЖ. И ще има трубадури, които от сърце ще я възпяват. Както е все още при Левски и ЦСКА. Но времето работи изцяло в полза на Лудогорец и Краля Слънце.