Раздялата на българския клубен футбол с една от най-колоритните си фигури в последното десетилетие изглежда само въпрос на дни. Шефът на пловдивския Ботев Димитър Христолов се очаква да сдаде поста утре, когато във владение на клуба трябва да влязат новите му собственици. Самият той твърди, че повече няма да се занимава с футбол. В Пловдив обаче малцина са склонни да приемат, че градският футбол ще се лиши от толкова атрактивна персона.

Един от най-дългите маратонци сред футболните президенти в "А" група, наричаният от приятелите си Бат Митьо и популярен след враговете си като Митьо Селския шеф на Ботев, има прелюбопитна биография и доста горчив път във футбола. Абсолютен шампион в класацията за най-псуван президент от феновете на собствения му клуб, роденият преди повече от 50 години Христолов се появява във футбола по възможно най-неприятния начин. През 1993 г. ФИФА и УЕФА го обявяват за персона нон грата заради опит на Ботев да повлияе върху решение на Aпелативната комисия на УЕФА. Търгуващият по онова време с мебели от Италия Христолов се покрива за близо пет години, докато скандалът отшуми, за да излезе чак през 1999 г. начело на Ботев.

Ядовете на Бат Митьо с жълто-черния отбор започват още от първите му дни на Колежа, както в Пловдив наричат стадион "Христо Ботев". Позорна загуба от изпадналия вече в "Б" група градски съперник Локомотив (Пд) 1:2 повлича и Ботев към втора дивизия, а Христолов рискува да впише името си в клубната история като първия шеф, допуснал отборът да напусне елита. Ако се вярва на едно интервю, дадено наскоро от тогавашния президент на България Петър Стоянов, се е наложила подкрепа от "Дондуков 1", за да оцелее Ботев в "А" група. Не че по-късно отборът два пъти не изпада, но оставането в онзи сезон дава възможност на Христолов да укрепи позициите си в клуба.

Като футболист от Тракия (Стамболийски) Христолов не се е славил с кой знае какви финтове, но извън терена успява да финтира клубната опозиция, оглавявана от Рашко Груев и Андрей Павлов. След несполучлив опит за сваляне на Христолов през 2000 г. цялата власт се съсредоточава в ръцете на Бат Митьо.

Точно тогава обаче Христолов започва да се пържи на бавен огън. Синът му Георги Христолов става вицепрезидент на градския съперник Локомотив и на Колежа тръгва слух, че самият Христолов е скрит локомотивец. Някой казва, че навремето са го виждали на стадион "Девети септември" да подкрепя черно-белите. Източната трибуна на Колежа, където седи агитката на Ботев, настръхва срещу президента на клуба. В един момент се стига дотам, че феновете с шалчетата дори напускат сектора си в знак на протест и седят в продължение на месеци някъде встрани. През 2003 г. е сключено временно примирие, но месеци по-късно войната избухва с нова сила. За последните години срещу Христолов са издигани такива плакати, от чийто текст би се изчервил всеки каруцар от района около автогара "Родопи". Мерцедесът му, който винаги е от последната серия, няколко пъти си е тръгвал от стадиона със счупени стъкла. В двора на Христолов в Крумово веднъж беше поставяна бомба, но се разбра, че опитът за атентат не е свързан с футбола. Това не попречи на зле настроени фенове да разлепят некролози на Христолов по улиците на Пловдив, при положение че човекът си беше живи и здрав.

Изпаднал в ситуция да си плаща, за да го псуват, Христолов, ще не ще, се примири с положението. Друг да беше, щеше да си вземе шапката и да напусне. На този човек обаче нервите очевидно са по-здрави от стоманобетона в стената на язовир "Въча", след като успя да оцелее близо десет години в тази обстановка. Нещо повече - смогна да се ожени повторно, при това за доста по-младата от него волейболистка Сашка Комитова.

Единственият път, когато Христолов си изпусна нервите, беше преди няколко години на контролен мач в село Баня. Обикновено приветливиятБат Митьо налетя да бие запалянко който го дразнеше и му правеше снимки с фотоапарат. Успя да запази хладнокръвие дори и в онзи нещастен ден през май 2004 г., когато Локомотив (Пд) стана шампион, а Ботев изпадна в "Б" група. От Лаута не пропуснаха да го уязвят, че ще му монтират паметна плоча на техния стадион. Христолов и това преглътна. На мъките му с публиката обаче вече им се вижда краят, особено ако се вярва на слуховете, че за мястото му се готви Васил Иванов - Лучано. За противоречивата фигура на Бат Митьо едва ли ще плачат много хора в Ботев. Едно е ясно обаче - криво-ляво този човек успя да се справи с тежката задача да ръководи футболния клуб цяло десетилетие.