Златко Янков реши да се върне на терена с екипа на родния си Черноморец и вече има картотека за новоучредения клуб и ще се появи в игра в „Б" Областна футболна група - Изток. В събота феновете в морския град ще могат да видят легендарния №6 пак в действие срещу ФК Равнец на стадион "Черноморец" от 17.00 часа. За този жест на подкрепа към „акулите", за участието му в треньорския екип от кампа на Милан в София преди дни, за състоянието на националния отбор и целия ни футбол вестник "Меридиан мач" говори с великия бивш играч на Левски, Валядолид, Юрдинген и Бешикташ.

Само тръпката ли Ви накара да се върнете на терена?

- Това е решение на Управителния съвет на новия клуб. Идеята е ветераните, според това кой как се чувства, да влизат в мачовете на тима. Да могат хората да се сетят за миналото и да прояват по-голяма подкрепа и съпричастност към клуба.

Какво ще се случва в Черноморец и целия бургарския футбол въобще?

- Тръгваме от Б окръгна и група и целта ни е да възстановим Черноморец като фактор в българския футбол. Трябва да си заслужим промоция в по-горната дивизия а след това нагоре и нагоре. Детско-юношеската школа също ще се възстановява. Засега ще участваме в първенството само с набор 2001, но ще играят и по-малки момчета от 2002 и 2003-а. Селектираме ги.

Отдавна се асоциирате със случващото се в Черноморец или Нефтохимик, но сякаш оставате встрани от Левски, където постигнахте едни от най-големите си успехи. Защо?

- Не знам какво да ти отговоря. Ако ме потърсят, може да помогна според силите си. Уважавам много Левски, но където те търсят, там работиш. Радостен съм, че са ме поставили сред 100 -те най-добри футболисти на клуба за 100 годишния юбилей. На кампа на Милан преди няколко дни ми показаха книгата, даже едно момче ми поиска автограф и се разписах.

На този камп, видяхте ли качества в момчетата и момичетата, които участваха и какво предстои да се случи покрай тази инициатива?

- Треньорите трябва да преценят кои от децата ще повикат в Милано. Имаше деца с потенциал. За съжаление някои от по-големите се контузиха и не можаха да покажат в пълна степен възможностите си. Едно момче разтегна връзка на глезена. От по-малките също имаше много талантливи, които съм сигурен, че с труд, упоритост и дисциплина могат да станат добри футболисти.

Какво става с амбициите ви в треньорската професия?

- Още ги имам и в никакъв случай не съм се отказал. Чакам си шанса и възможностите да покажа качествата си. Искам да работя и сега ще помагам в Черноморец.

Не ви ли е обидно да виждате такава игра от националния отбор, за който дебютирахте преди 25 години?

- Обидно е. Много слабо играха в последните два мача, няма какво друго да кажем. Не може да си кривим душите. Не знам какво да коментирам, така няма как да стане. Правили сме и добри игри с този със тав, но сега положението е отчайващо. Кишшев ги коментира след мача, аз няма какво да го повтарям. С Норвегия не можах да гледам много, защото бяхме с Барези, но определено представянето ни бе много под нивото, което очакваме. Без, разбира се, да сме някакви крайни максималисти.

Освен видимата част на успехите в САЩ, има ли моменти в националния, за които си говорите с приятели, но хората отстрани не си спомнят?

- Може би за полуфинала с Италия и ситуацията, при която Баджо ме гардира малко преди гола. Трябваше да му направя фаул и нещата щяха да се развият по-друг начин. Реших да играя чисто, защото бях на 40 метра от вратата. Но сега бих направил нарушение, знаейки какво в крайна сметка последва.

Преди дни видяхме как френският съдия Киню се извини на отбора и на Стоичков, но Ицо не прие извиненията му. И вие ли още се чувствате ощетен?

- Съдията няма как да даде втора дузпа. Никои нямаше да ни пусне на финал, особено с две дузпи. Трябва да е нещо много фрапантно като грубо влизане отзад, бяхме наясно с това още тогава. Такива ситуации, които се тълкуват, няма шанс да се свирят на такова ниво за отбор като нашия... Естествено, че сме ощетени, щом не са свирени, но това щеше да е прекалено. Други имат друго мнение и винаги си го отстояват. Това си е тяхно право.

Напоследък доста коментираме футболисти, които играят на вашия пост от едно време. Какво ще кажете за Светльо Дяков, Чочев, и за Георги Костадинов, който след Берое се наложи като титуляр и на „Герена"?

- Жоро играе повече разиграващ, не е точно човекът пред защитата. Светослав Дяков е такъв. Според мен и той и колегите му на тази позиция трябва да играят по-семпло. В тази зона си има задачи, които трябва да се изпълняват. Това трябва да правят, а не да се опитват да подават, особено ако не могат. Да пресират, да си стоят в периметъра, има кой на из-г р а ж д а атаките и те не бива да вършат чужда работа. Друг проблем са прекалено честите картони, които си изкарват.

Навремето като футболист обиколихте доста държави, къде успяхте в най-пълна степен да разкриете качествата си?

- В Бешикташ. Още поддържам връзка с президента. Миналата година дори му бях на гости, говорихме да им стана скаут, но допълнително ще се уточняват някои неща в тази посока.

На Балканите обаче има други проблеми като забавени плащания, обещани и недадени суми... Бербатов би ли приел подобна ситуация в ПАОК?

- Не знам. Няма какво да кажа. Желая му успех. Той имаше оферта и от Анталия, където развиват доста амбициозен проект, но мениджърът му отказа.

Някога замисляли ли сте се да напуснете България и да живеете на друго място?

- Да. В Турция съм готов да работя и да живея. Там уважават хората.