Защо чужди, като може и наши?

България е свободна и отворена държава. От десетина година членуваме в Европейския съюз и сме приели изцяло правилата и законите му. А едно от най-важните е свободното придвижване на хора, включително и като възможности да работят в рамките на съюза. Много българи от различни професии се възползваха от новата ситуация и избраха да живеят при много по-висок стандарт. По обясними причини в България не идват хора да работят, защото дори като безработни в своите европейски страни живеят без особени грижи.

В сектор футбол
обаче имаме

коренно различна ситуация. На практика умрелият отвсякъде български футбол, хленчещ постоянно пред високата държавна порта за подаяния, осигурява работа на десетки футболни гастарбайтери. Тази тенденция продължава вече над 20 години, тя дори е част от една особена, корумпирана среда, в която доста търтеи живеят само благодарение на комисионите от този поток на хора. Дори свободните агенти осигуряват поне 5 хиляди евро еднократно на така наречените мениджъри и заради които ЦСКА фалира. И които затрупват малкото професионални клубове непрекъснато с оферти, в които ниската цена всъщност е завоалирана корупция. Клонът с маймуните обаче вече не издържа дори малка тежест.

Цялата тази история с чуждите играчи издиша отвсякъде като концепция за развитие на българския футбол. Нашата работа е като тази на жабата, която вдигнала крак да я подковат. Ама жабата си е жаба и никога не може да стане кон. Поне трябва да е магаре или катър! В момента в първенството се подвизават поне две дузини световно неизвестни герои. А тези, които станаха известни, го направиха благодарение на успехите си с Лудогорец в европейските турнири. Всички са наясно, че дори среден като класа чужденец затваря телефона още при споменаването на името България. Едно време се търсеха съветници и приятели, сега всичко се намира в мрежата. И момчетата не искат да си унищожат кариерата, като дойдат в България. И са напълно прави. Така за нашия пазар остава шкартото. Един огромен поток от футболисти, които стават в пъти повече всяка една година. И това също не е случаен процес – в много държави се води активна протекционистка политика към местните играчи. И тамошният пазар става невъзможен всяка година за десетки футболисти. Така е с Испания, Франция, Португалия, Холандия. Южна Америка и нейното производство на таланти е друга тема. Вече се произвеждат играчи както за големите първенства и великите клубове, така и за

абсурдни
дестинации
като България.

И пето или десето качество футболисти населява нашето първенство. Съвсем бегъл поглед какви играчи гледаме у нас. Започвам с шампионите, които имат на щат 20 и повече чужденци. Безспорно сред тях има и много висока класа. Но има и такива като Витиня, които пълнят щата и вземат парите на някое българско дете, което се казва Александър Василев например. Или като Джоди Лукоки, който дойде с репутация на звезда и дори струваше пари на Лудогорец. Оказа се, че това е един страхлив футболист, който се пази дори от дъжда. Никакъв принос не дава за шампионите. Хайде, те могат да си позволят да ударят гредата, както го сториха с Ернандес, когото го доведоха с репутацията на двойник на Хамес Родригес. Лудогорец има свой план и той изцяло зависи от европейските пари. Но защо и другите се пълнят с измислени чужденци. На първо място в Левски, където само през тази календарна година минаха една дузина непознати имена. И кой от тях всъщност толкова безспорно си заслужава парите и присъствието. А за сметка на тях бе убито още едно поколение сини юноши – напълно ясно е, че за братя Цоневи, Орачев и другите от набор 1995-96 бял хляб на „Герена“ няма да има. Даже вече и изтърканата плоча за „Силният Левски с негови рожби“ не се пуска в обращение. Поне така ще е, докато не се подаде команда от канцеларията на Гонзо!? Което е доста смешно, защото от години гледаме този водевил, в който Георги Иванов сам си задава въпросите и сам си отговаря на тях. Все пак смятам, че е истински резил да бъде привличан футболист като Бурабия и все

някой трябва да
поеме отговорност

при такива трансфери.
Другият държавен отбор Берое, откакто се видя със сигурна издръжка, се скъсва да взема чужденци. И в момента има на разположение половин дузина. Кой играе, кой стои на пейката е друга тема. Защо примерно трябва да бъде привличан Том не ми е много ясно. В Славия независимо от правилната политика с налагането на свои юноши постоянно се мотаят две-три тъмнокожи момчета, за които е съмнително, че са играли някога организирано. Хубавото е, че много бързо ги разкриват и им бият шута. В Черно море също се подвизават огромен брой чужденци, сред които само Курьор и Бакари хващаха окото, и то миналата година. Сега и те като целия отбор са бледа сянка на минало величие. Не знам как обаче може да се обясни присъствието в първия отбор на Педро Еуженио. Черно море със сигурност е единственият клуб, който може да си позволи да плаща за услугите на този квартален футболист.

В Ботев и Локомотив Пловдив също има чуждестранно присъствие, чийто принос през сезона е нулев. И по-важното - продължават да вземат макар и по-рядко отпреди играчи от чуждестранния легион. Нормално ли е великият Ботев да вземе бек от чужбина при толкова много млади пловдивски таланти, които между другото показват, че са готови да играят поне на това ниво. В Локомотив се появи някакъв нов португалец, който видимо е техничен, но какво решително може да даде Паоло Телеш. Върхът на безумието е присъствието на Оливие Боне от Нигер в скромния общински клуб от Северозападнала България Монтана. Дори може да се приеме като подигравка спрямо обезлюдения регион.

При нас обаче стана като поговорката „Като е гарга, да е рошава“. Създадохме си сами още един проблем. Не само че имаме чуждестранен легион от издухани флигорни, но си произведохме и местен. Две дузини неуспели навън български футболисти, като ги разкрият в чужбина, бързо се завръщат в родината. И веднага по мениджърската схема им се намира отбор. При това положение дали е българин или чужденец, е все тая, мисленето им е програмирано. В посока не да играят футбол, а да вземат някой лев.