За гордостта, честта и вечната памет преди голямото дерби Левски - ЦСКА

Броени дни ни делят от дербито между Левски и ЦСКА.

Този път със сигурност няма да разискваме коректността на окачествяването на сблъсъка като "вечен", временен, постоянен и т.н. Подобен диспут би могъл да бъде наличен, но по скоро темата е изчерпана и ясна.

Въпреки обстоятелството, че голяма част от феновете на "сините" не приемат срещата като такава - натоварена с различна степен на значимост, причислявайки я към "всички останали" мачове през текущия сезон, запалянковците на клуба от "Подуяне" си припомниха една вдъхновяваща история, свързана неразривно с футболен клуб Левски.

Източник: LAP.bg

Действителна история, която по всяка вероятност би могла да повдигне духа на отбора преди важния двубой.

Мач, който може и да не е "вечен", но може да се окаже определящ в битката за титлата в края на сезона.

Ново, вечно или измислено, дербито Левски - ЦСКА отново приковава погледа на цяла България!

Всичко, което трябва да знаете преди съботната битка между "сини" и "червени"

Предлагаме на вниманието ви основните фрагменти от текста, който продължава да се разпространява високочестотно от привържениците на "сините" в последните няколко дни: 

"В началото на 1878 г. завършва Руско-турската война. Десетата по ред. Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост. България се създава като автономно княжество. Народите я наричат Освободителна. Войниците и офицерите се прибират по родните си места. Един от тях бил толкова впечатлен от видяното в България и непрекъснато разказвал на роднините си за прекрасната природа. Разказвал за народа, който въпреки петвековното турско робство бил запазил своите добродетели. Народ трудолюбив, гостоприемен, инициативен.

Левски не е атакуващ, не е дефанзивен, а различен

При Делио Роси положението не е "сините в атака", но не е и толкова защитно

Офицерът имал по-малък брат на име Иван. Младежът си дал дума като порасне да отиде до България, да я види с очите си. Мечтата му се сбъднала. Дошъл в България, уверил се, че разказите на баткото са истина, дори си харесал мома от Самоков. Оженили се, родил му се син. Нарекъл го Владимир. Поживели малко в Лом, след това дошли в София. Детето учило във Втора мъжка гимназия, учители му били Андрей Протич, Цветан Радославов, проф. Арнаудов. Научили го освен на четмо и писмо и на българщина.

През 1914 г. Владимир заедно със съученици и приятели връстници основали футболен клуб Левски. Владиса, така го наричали приятелите му, станал първият председател на клуба. Като завършил гимназията Владимир бил приет във Военното на Негово величество заедно с друг от основателите на футболния клуб - Цветан Генев. Двамата кадети били изпратени да воюват на Южния фронт през Първата световна война.

Източник: НКП на Левски

След края на войната завършил обучението си във Военното училище и станал офицер от Българската войска. Служил честно и почтено на народа. Станал част от гвардейския полк. През 1925 година безбожници организираха атентат в църквата "Света Неделя", тежко ранен, Владиса оцелява. През 1941 г. полковник Григориев бил изпратен в Ямболска околия да охранява границата с Турция. И така до девети септември 1944 г. Осъдили го на 20 години затвор, излежал 17 от тях.

Източник: НКП на Левски

Дойде редът и на спорта да стане партиен. Направиха клуб. Начело му застана като почетен председател генерал Георги Дамянов, част от председателите бяха генерал Здравко Георгиев, генерал Добри Джуров. Онези същите от четвърти върховен състав на народния съд. Една партия, един народ, един отбор.

Чакаха левскарите да се пречупим. Да се откажем от първородния си белег.

На "Герена" не пропуснаха и този път: "ЛЕВСКИ" срещу "цска-софия" в събота

Официалният сайт на "сините" анонсира сблъсъка...

Огънят на Витиня им показа, че ще обичаме и тачим този, който ние решим. Тогава каскетите се уплашиха. Уплашиха се от некролозите - късаха ги. Уплашиха се от помените - преследваха тези, които ги организират. Уплашиха се от хлапетата, които носеха цветя на гроба - милиционерите ги гонеха с шамари. Уплашиха се от купчината камъни, сътворена от преминаващите по стария път - постоянно я разчистваха.

После пак ни смениха името, сътвориха сценария с боя след мача. А истината е, че се уплашиха от едночасовото скандиране "Левски, Левски, Левски". Три четвърти от зрителите на стадиона един час го правеха. Непрекъснато. Без чупене на седалки, без хвърляне на камъни.

Разказвайки историята на Владиса, символично съхраняваме духа на клуба на нашите сърца: Левски".

*Бележка на редактора: В ролята си на медиатор и средство за разпространение на масова информация, ТОПСПОРТ отразява разпространеното от феновете на клуба послание, а не заема каквато и да било страна по наличните казуси преди футболната среща в събота.