През този сезон ЦСКА-София затвърждава лидерството си по зрителски интерес. "Червените" са най-гледаният отбор в България. Това по категоричен начин показват статистическите данни след първите 8 кръга от първенството.
ЦСКА-София безапелационно държи първата позиция по зрителски интерес, като на 8-те му срещи от началото на шампионата са присъствали с почти 50% повече привърженици на футбола в сравнение със заемащия второ място в класацията - Левски. 4250 зрители средно ходят по стадионите, когато играе ЦСКА-София, а 2881 го правят за мачове с участието на Левски.
Това сочат данните на "Тема Спорт".
Тези в БфС са с малко по-ниски средни стойности и за двата гранда, но съотношението е същото.
Най-посетеният мач от началото на първенството е ЦСКА-София - Славия от първия шампионатен кръг, когато на "Армията" се събраха близо 8000 зрители.
anti-Lefski
на 29.09.2016 в 07:43:12 #28Говедата пак се насрахахахаха
Йо-хо-хо
на 28.09.2016 в 23:40:20 #27Вечно да сте Втооооорииии.....
Цепеница
на 28.09.2016 в 21:24:38 #26стефчо , не се хаби !!! с комунист и с радио не се спори .
fenfutbol
на 28.09.2016 в 18:08:29 #25Нема телешки коментари нещо
Birabg
на 28.09.2016 в 16:05:35 #24Ако някой е бил съзнателен през тоз период ще ме разбере независимо от кой отбор е!!!
Birabg
на 28.09.2016 в 16:03:54 #23Да крадеш от собсвеният ти народ храна по време на гладна криза това освен с разтрел друго наказание няма, а съм сигурен че Васил Левски би му теглил куршума без да се замисля!!!
Birabg
на 28.09.2016 в 15:59:58 #22 Frognews Mobile ГЛАСЪТ Строители на капитализма: Спас Русев – от с. Гълъбник до Лондон 03.09.20139909661 Емблематична фигура е Спас Русев за българския преход, макар че не е излизал много-много в светлината на прожекторите. Не е оглавявал партия, не е заемал държавни постове след 1992 г. Той е човекът, който успя да мине през всички сладки и печеливши дейности, така внезапно появили се в бившото ни соцотечество след 1990 г. Като се започне от Агенцията за чуждестранна помощ, мине се през приватизацията и търговете с предизвестен край и се стигне до пазаруването на апетитни недвижимости от опарили се у нас чужденци. Както повечето от „назначените” за милионери в края на ерата на соца у нас, и 36-годишният перничанин Спас Русев през 1990 г. има зад гърба си малко и съвсем не престижни дейности, но голям хъс и готовност да излиза извън рамките на закона, ако това му върши работа. Завършва ВИФ, твърдят запознати с трудовата му биография отпреди промените. Започнал като възпитател в интернат в радомирското с. Гълъбник. Представете си скуката в интерната, дежурствата – дневни и нощни, обстановката в селото и радостите, когато в свободните си дни е отивал в окръжния град. Първата му мечта е да се измъкне от селото и да започне една от най-сладките по онова време трудови дейности – културно-масовик в младежкия дом на близкия Радомир. Това е времето, когато у нас си пробива път непознатото до тогава събитие „дискотека”, а щатните комсомолци са негови първи възторжени организатори. Организатор, и то блестящ, според очевидци е именно Русев. Там той се запознава с комсомолските секретари на големите предприятия в региона. Един от тях е небезизвестният Владимир Грашнов, тогава комсомолец номер едно на Комбинат за тежко машиностроене. Базата на сближаването е една и съща за всички от тези кръгове – стремеж към кариера, алкохол, момичета и драпане към столицата, където силните на деня раздават благинки като жителство, престижна работа и добри житейски условия на фона на общата панелно-дефицитна действителност. А Грашнов е син на комунистически министър и Спас използва това. Бригадирското движение дава на Спас Русев втората възможност да избяга от скуката на провинцията и той я сграбчва. За по-възрастните хора бригадите от 70-те и 80-те години на миналия век са нещо славно, романтично и интересно. Ученици и студенти прекарват по 2 месеца средно на година в помощ на селското стопанство и промишлеността. Дават им символично заплащане, но пък ги хранят, обличат и разхождат безплатно, а и животът на лагер винаги носи привкус на секс и романтика. Освен това, по силата на факта, че е културно-масовик, вероятно Русев е бил и някакъв началник в бригадите. А за началниците работата е съвсем различна – представителни функции, банкети, повечко екстри, за някои и служебни автомобили. Това допада на перничанина и той намира начин да се промъкне в системата, вероятно с рамо, дадено от Гашнов, който е имал влияние в ЦК на Комсомола и Централния бригадирски щаб. Вярно, че Русев започва там като шофьор, но колко различно е да возиш хора с пари и власт, каквито са най-големите шефове на комсомола по онова време. Шофьорите са като ято... През онези времена шофьорите на големците, както и барманите, бяха сред най-доверените хора на службите. Те чуваха много, виждаха интересни неща и просто донасяха. Спас Русев едва ли се е разминал с тази практика. И неговата кариера бързо доказва това – след известно време той става шофьор, но вече не на комсомолски величия, а на Стоян Марков, един от хората по високите етажи на икономическата власт през 80-те години в дирижираната от Тодор Живков страна. На тази позиция той не е могъл да бъде назначен, ако не е одобрен или нает от прословутото УБО – Управление за безопасност и охрана, иначе казано интендантството на соцелита, което се грижи на номенклатурата от висш ранг да не и липсва нищо. Вероятно това ниво - шофьор на министри или членове на ръководството на компартията, щеше да е таванът за разтропания Русев, ако не бе дошла демокрацията. И ако през социалистическо качествата на перничанина, плюс сътрудничеството със службите като шофьор на големци, все пак му гарантираше само прилично материално положение, подобно на милиони други като него, то пазарната икономика му дава шансове, за които възпитателят от село Гълъбник вероятно дори не е сънувал. С промяната на 10 ноември 1989 г. свършва шофьорският период в живота на напористия перничанин и започва изграждането на политическа и бизнес-кариера. Освободен като обслужващ Стенмарк, както е известен Стоян Марков, Русев става служител в „Софийски музикални седмици” като закупчик и снабдител. В онова време на немотия тази длъжност е направо златна. Да си снабдител тогава означава само едно – достъп до благини, за които други могат само да мечтаят. Така че е било необходимо съвсем малко, за да стане закупчикът любимец на важните хора в дирекцията. Следващата стъпка на Русев е в Агенцията за чуждестранна помощ, оглавявана тогава от новодемократа Петко Симеонов. Началото на капитализма Две думи за тази несъществуваща вече институция. Създадена, за да разпределя предоставени от западни държави хуманитарни стоки до обеднелите българи, тази структура бързо се превърна в средство за забогатяване на предприемчиви и готови да нарушават законите мераклии. Схемата е толкова елементарна, че се вижда от всички, пише се за нея, но разбитият апарат на полиция и финансови органи не прави нищо. Пристига тон масло, да речем от Франция. В условията на дефицит и празни магазини, неговата реална стойност е огромна, защото в хората пари все още има, но не могат да си купят нищо. Малка част от маслото се предоставя публично на нуждаещи се, повечето обаче отива в складове и магазини. Поток от горещи инфлационни пари започва да се връща обратно към организаторите на далаверата и ги прави милионери буквално за една нощ. Схемата се повтаря за всички предоставени като помощ храни и промишлени стоки в продължение на няколко години. И ако Петко Симеонов е политическата фигура, която представлява СДС и не може много явно да бърка в меда, то за никому неизвестния бивш закупчик Спас, добрал се до зам.-председателско място на агенцията, това едва ли е било проблем.
Birabg
на 28.09.2016 в 15:57:52 #21И с какви очи некои говяда ще ми четат морал за ддс , кой крал кой прал, когато баш пералнята е начело на отбора на всички власт!!!
Birabg
на 28.09.2016 в 15:54:25 #20Русев регистрира собствена фирма „Артемис”, през която като река минават стоки и пари. Според журналистическо разследване от онова време, фирмата на Спас Русев поема и парични потоци - обслужването на първия, а след това и всички следващи траншове от Европейските помощи за България. Става дума за солидни чекове - през м. юли 1991 г. например в тази фирма влизат 10 млн. лева, а само за първите 15 дни на август – 15 млн. (тогава 1 долар е 17 лева). Сега на това му викат конфликт на интереси, но тогава никой не обръща внимание. Русев е наше момче, говорят в СДС и си затварят очите.
Birabg
на 28.09.2016 в 15:52:28 #19Телетата са и винаги са били собственост на народната милиция
Birabg
на 28.09.2016 в 15:50:45 #18 Frognews Mobile ГЛАСЪТ Строители на капитализма: Спас Русев – от с. Гълъбник до Лондон 03.09.20139909661 Емблематична фигура е Спас Русев за българския преход, макар че не е излизал много-много в светлината на прожекторите. Не е оглавявал партия, не е заемал държавни постове след 1992 г. Той е човекът, който успя да мине през всички сладки и печеливши дейности, така внезапно появили се в бившото ни соцотечество след 1990 г. Като се започне от Агенцията за чуждестранна помощ, мине се през приватизацията и търговете с предизвестен край и се стигне до пазаруването на апетитни недвижимости от опарили се у нас чужденци. Както повечето от „назначените” за милионери в края на ерата на соца у нас, и 36-годишният перничанин Спас Русев през 1990 г. има зад гърба си малко и съвсем не престижни дейности, но голям хъс и готовност да излиза извън рамките на закона, ако това му върши работа. Завършва ВИФ, твърдят запознати с трудовата му биография отпреди промените. Започнал като възпитател в интернат в радомирското с. Гълъбник. Представете си скуката в интерната, дежурствата – дневни и нощни, обстановката в селото и радостите, когато в свободните си дни е отивал в окръжния град. Първата му мечта е да се измъкне от селото и да започне една от най-сладките по онова време трудови дейности – културно-масовик в младежкия дом на близкия Радомир. Това е времето, когато у нас си пробива път непознатото до тогава събитие „дискотека”, а щатните комсомолци са негови първи възторжени организатори. Организатор, и то блестящ, според очевидци е именно Русев. Там той се запознава с комсомолските секретари на големите предприятия в региона. Един от тях е небезизвестният Владимир Грашнов, тогава комсомолец номер едно на Комбинат за тежко машиностроене. Базата на сближаването е една и съща за всички от тези кръгове – стремеж към кариера, алкохол, момичета и драпане към столицата, където силните на деня раздават благинки като жителство, престижна работа и добри житейски условия на фона на общата панелно-дефицитна действителност. А Грашнов е син на комунистически министър и Спас използва това. Бригадирското движение дава на Спас Русев втората възможност да избяга от скуката на провинцията и той я сграбчва. За по-възрастните хора бригадите от 70-те и 80-те години на миналия век са нещо славно, романтично и интересно. Ученици и студенти прекарват по 2 месеца средно на година в помощ на селското стопанство и промишлеността. Дават им символично заплащане, но пък ги хранят, обличат и разхождат безплатно, а и животът на лагер винаги носи привкус на секс и романтика. Освен това, по силата на факта, че е културно-масовик, вероятно Русев е бил и някакъв началник в бригадите. А за началниците работата е съвсем различна – представителни функции, банкети, повечко екстри, за някои и служебни автомобили. Това допада на перничанина и той намира начин да се промъкне в системата, вероятно с рамо, дадено от Гашнов, който е имал влияние в ЦК на Комсомола и Централния бригадирски щаб. Вярно, че Русев започва там като шофьор, но колко различно е да возиш хора с пари и власт, каквито са най-големите шефове на комсомола по онова време.
Birabg
на 28.09.2016 в 15:49:32 #17Най–интересно е че си е кръстил фирмата ТЕЛЕлинк
Birabg
на 28.09.2016 в 15:48:01 #16Строители на капитализма: Спас Русев – от с. Гълъбник до Лондон Емблематична фигура е Спас Русев за българския преход, макар че не е излизал много-много в светлината на прожекторите. Не е оглавявал партия, не е заемал държавни постове след 1992 г. Той е човекът, който успя да мине през всички сладки и печеливши дейности, така внезапно появили се в бившото ни соцотечество след 1990 г. Като се започне от Агенцията за чуждестранна помощ, мине се през приватизацията и търговете с предизвестен край и се стигне до пазаруването на апетитни недвижимости от опарили се у нас чужденци.
Цепеница
на 28.09.2016 в 14:32:49 #15бравос , аферим , ашколсун , машаллах , да живейте !!!!!!
armeiski
на 28.09.2016 в 12:48:02 #14Мдаа, излагаме се. До миналата година разликата все беше повече от 2 пъти.
hufu
на 28.09.2016 в 12:24:16 #13кАнал 3 имаше по голяма гледаемост от домус тв , защото излъчваше мачовете на Великия ЦСКА носителят на Купата на България а относно второто място на лефски, да има изненадани ако не са вечно втори , никой няма да припознае отборчето на от ДС
Доктора
на 28.09.2016 в 12:11:55 #12Тия са кретени по рождение, това е само една малка извадка ...поразрови се тук-там, интересни неща има
fenfutbol
на 28.09.2016 в 12:08:51 #11Док
Доктора
на 28.09.2016 в 12:02:29 #10http://www.vbox7.com/play:f371ef43 http://www.vbox7.com/play:76aec774f5 http://www.vbox7.com/play:04df580981 http://www.vbox7.com/play:6ec9fd87 http://www.vbox7.com/play:5fc7f4f3 http://www.vbox7.com/play:11968ba9 http://www.vbox7.com/play:177f7780 http://www.vbox7.com/play:m78c60ae56
fenfutbol
на 28.09.2016 в 11:56:50 #9Интегрирайте бежанците и ги докарайте на Козирката Повечето от тях са по-платежоспособни от феновете ви от Факултета, а и на цвят не се различават