Намираме се в Горна Липница - родното място на "железния" защитник на българския футбол и част от великия национален отбор от САЩ'94 Трифон Иванов. Баба Калинка ни показва неговата родна къща, в която днес никой не живее. В другия край на селото има язовир, който е на култовия футболист. Там той и негови приятели ловят риба. Трифон държи и една хижа.

Туньо, както всички го знаят, днес продължава да се занимава с любимата игра. Работи в зоналния футболен съвет на Велико Търново. Води се координатор за цяла Северна България. Благодарение на неговото известно име организирането на турнири в този регион на България стават много по-лесно. Трифон следи и за израстването на млади футболни таланти в тази част на България.

На стадион "Ивайло", където Трифон прави първите си футболни стъпки, големият футболист говори за себе си и се връща назад във футболните спомени, специално за Sportline.bg

Трифоне, виждаме те на стадион "Ивайло". Продължаваш ли да се занамавш с футбол?
- Да, доволен съм от работата си на координатор в зоналния съвет на Велико Търново, където работя заедно с господин Велинов. Преди да бъда назначен на тази работа говорих с президента на БФС и мой съотборник от националния тим Боби Михайлов и му обясних, че не ставам за чиновник, който да седи на едно място по цял ден. Затова се разбрахме да бъда координатор за футбола в Северна България. Радвам се,че пътувам често в тази част на България. Благодарение на името ми нещата стават по-лесно. Организирам турнири и търся млади таланти. Знам какво е, защото преди много години и аз се борих за място в състава на Етър, откъдето тръгнах за големия футбол.

Наближава 20-годишен юбилей от славната победа на "Парк де Пренс". Какво първо ти идва в съзнанието от онова време?
- Тогава играех за швейцарския Ксамакс. Помня, че не пристигнах с повечето футболисти от България във Франция. Тръгнах с кола от Нюшател към Париж. През целия път се чувствах уверен, че може да направим нещо. Така и се получи.

Да припомним на по-младите фенове защо по време на световното в Щатите беше с голяма брада през цялото време?
- Загубихме първия мач от Нигерия с 0:3. Повечето футболисти се бяхме обръснали преди този мач. А нали знаеш, че всеки футболист е суеверен. И тогава твърдо реших докрая на първенството да не поглеждам самообръсначка. А и косата ми беше дълга и така с дългата брада имах по-заплашителен вид за нападагелите на противниковите отбори. Но пък всичко се получи добре, защото накрая спечелихме бронзовите медали и четвъртото място.

Кой футболист ти е харесвал най-много?
- На един приятелски мач нашия национален отбор гостуваше в Италия и след мача си размених фланелката с Франко Барези, който за мен бе велик защитник. Имам и един друг любопитен момент.

С кой футболист?
- Бях вече играч на Рапид(Виена). Играхме на "Олд Трафорд" с Манчестър Юнайтед.  Загубихме с 0:1. Малко преди края на мача помолих Кантона, който за мен е велик футболист, след като свърши мача да ми даде неговата фланелка. След последния съдийски сигнал всички мои съотборници от Рапид се втурнаха към него да го молят да им даде фланелката. Той обаче величествено ме посочи с пръст и каза "Фланелката е за Иванов".

Ти си нестандартен тип човек. Какви неща можеш да разкажеш в тази посока?
- Ами много са. Но ще започна с това, че имах собствен танк, който после го продадох. Купих го от нашата армия. Разбира се танка бе без оръдие. Но през свободното си време го карах на една поляна край Поликраище (показва как го кара).Сега имам една зимна моторна шейна, която карам край моята хижа до родното ми село Горна Липница.

Вярно ли е,че си критикувал остро един от твоите треньори в чужбина?
- Да. Когато бях играч на Нюшател, мой треньор беше французина Жилбер Грес. Веднъж се ядосах и му казах, че не разбира нищо от футбол. Много често и на другите места, където съм играл, съм си патил от това, че съм откровен. Но предпочитам да казвам истината в очите, отколкото да говоря зад гърба на хората.