Спортната ни общественост бе разтърсена от трагичната новина за смъртта на Трифон Иванов. Сърцатият бранител, който завинаги ще остане в историята на българския футбол. Благодарение на безкомпромисната си игра и неповторим колорит, Туньо се превърна в идол за цяло едно поколение. Герой от незабравимото американско лято през 1994-а година, когато бе истински кошмар за германци, мексиканци, аржентинци и др. Със смъртта му си отива и немалка част от онази искрица на непримиримост и мъжкарство, с което бе белязана епохата на "Пеневата чета".

Трудно е да говорим за една толкова изключителна личност в минало време. Нека все пак си припомним част от знаменитата му кариера, изпъстрена с много трофеи и редица уникални попадения.

Трифон започва своята кариера в Етър (Велико Търново). Впоследствие преминава в състава на ЦСКА и играе за отбора през периода 1988-93 и през сезоните 1995/пр. и 1997/98. Бивш футболист на Реал Бетис (Севиля, Испания), Ньошател Ксамакс (Ньошател, Швейцария) и австрийските Рапид (Виена), Аустрия (Виена), Фаворитнер и ФАК Аванти Интернешънъл.

Футболист № 1 на България за 1996 г. Шампион на България през 1989, 1990 и 1992 с ЦСКА, вицешампион през 1993 и бронзов медалист през 1998. Носител на купата на страната през 1989 и 1993 с ЦСКА. За КЕШ има 16 мача за ЦСКА и 2 за Етър. Шампион на Австрия през 1996 с Рапид, вицешампион през 1997, бронзов медалист в Швейцария с Ксамакс през 1995 г.

Финалист за КНК през 1996 г. с Рапид. Има 174 мача и 21 гола в "А" група. Играе за националния отбор на България от 1988 до 1998 г. (77 мача и 6 гола), взима четвърто място с него на Световното Първенство по футбол в САЩ през 1994 (в 6 мача), играе също така на Европейското Първенство по футбол в Англия през 1996 (в 3 мача), а с негов великолепен гол във вратата на Русия България се класира и за Световното Първенство във Франция през 1998 (играе в 3 мача).

Около особата на Туньо винаги е интересно. Съдбата отрежда на Иванов непрестанно да е в центъра на събитията. Чепатият му характер, комбиниран с уникално чувство за хумор, го превърнаха в константна величина.

Нека си припомним една малка част от множеството весели истории свързани с Туньо. Първите му три цитата са извадени от специално негово изказване пред Topsport.bg през 2014-а година. Интервюто с него е дело на Георги Петков:

„Наистина мина много време от Мондиал 94'. Благодарение и на постоянното добро настроение стигнахме толкова далеч на световното. Просто не се вълнувахме кой какво мисли за нас - излизахме и играехме максимално добре. Показвахме на какво сме способни и бяхме освободени от натиск".

„Не съм си мислил, че така ще станат нещата, но при всички положения после ни беше доста притеснено след загубата от Нигерия. Даже, аз досега не съм споделял, но с Цанко, с който бяхме в една стая, след всеки двубой си събирахме багажа и го подреждахме в саковете. Така, за всеки случай. Особено пък след този с Нигерия. На следващите етапи от надпреварата това се превърна в някакъв наш ритуал, запазена марка, ако щете, която проработи доста добре. Много се забавляваха с нас останалите съотборници. Като по сигнал се прибирахме в хотела и започвахме да опаковаме всичко"


„Обичах да карам опонентите да знаят, че не бива да минават по-нататък. Искаше ми се да ме приемат като последното, непреодолимо препятствие и смятам, че в определени случаи успях да постигна това. Името на съперника няма значение. Важното е да изпълниш онова, за което си долу, на терена".

„Обичам бързите коли и машините. В един период ми се отдаде възможност и си купих един танк. Карал съм го по поляната два-три пъти и го махнах".

„Най-хубавият гол в кариерата ми е срещу Русия. Аз съм защитник с много голове. И срещу най-силния отбор на Уелс имам много красив гол, макар че там първите 10 минути бяхме „опълченците на Шипка". И срещу Левски за 5:0 открих резултата, после Стоичков добави 4, ама спряхме да играем, а можехме да бием с много. И първия си гол в националния няма да забравя. Играем приятелски мач с ГДР. Аз влязох в 60-ата минута и вкарах. Почнах да се радвам, обръщам се-около мене няма никой. Гледам другите, а те ми викат- чакай бе момче, какво се радваш, сега започваш!".

„Не се сърдя че ме наричаха Вълка. Нали знаете защо на вълка му е дебел вратът? Защото си върши работата сам"

Трифон признава за някои свои грешки. Сред тях са изкарването на 2 червени картона. Първият е в мач от първенството на Австрия, където Иванов игра с екипите на "Рапид" и "Аустрия". Двубоят е срещу "Линц", а играч на противниковия отбор нарича Трифон "мръсен българин". Отговорът на защитника бил мощен лакът в брадичката на провокатора. Австрийският футболен съюз наказва Иванов за 6 мача.

"В контролата срещу Италия през 1991 г. Виали ме наплю по средата на лицето. В следващия момент вече лежеше проснат на тревата. Не бях прав да го правя, но никой не може да контролира тотално емоциите си", разказва историята на другия червен картон Трифон.

Той смята за грешка и отказа си да премине в Щурм (Грац) заради несъгласието на съпругата си.

„С момчетата от Златния отбор се чувам редовно. Имам добри отношения с всички. Били сме заедно в добри и лоши моменти. В някои ситуации съм се опитвал да сдобрявам играчите в националния отбор, особено със Стоичков. Той е по-особен характер и трябваше да служа като мост, за да потушавам напрежението".

И за финал негов цитат, който простичко илюстрира моментната ситуация в българския футбол. Думи изречени от един велик човек, който за съжаление приключи земния си път прекалено рано.

Няма да е скоро да имаме ново силно поколение. Без мая, хляб не става. Гледам днешните играчи и ми става тъжно. Нито могат да ядат, нито да пият, нито третото. Камо ли да играят футбол. Звучи простовато, но е вярно. Докато не започнем да създаваме истински футболисти, така ще бъде".

Насладете се на най-добрите моменти от кариерата на „железния" Трифон Иванов.

Почивай в мир, Туньо!