Треньор номер едно на 20-и век – Димитър Пенев често попада в любопитни класации, заради умело овладяната си, свойствена и неподражаема лексика.

Стратега подхожда към интервютата и пресконференциите си така, както навремето избираше титулярите ни за финалите на Мондиала зад Океана – с лекота и без много мислене. То и без това всичко е ясно.

Не знаеше фамилиите на част от звездите ни, но за сметка на това беше наясно, че подходът му е правилен и безпогрешен – всеки да си прави каквото иска на терена, пък да става каквото ще.

„Спокоен съм. Те момчетата си могат, аз какво да им казвам? Еднакво силни сме и с най-силните“, бе една от фразите, които съвременниците на легендарните ни "лъвове" или поне достатъчно съзнателните по онова време българи все още помнят.

Снимка 254498

Източник: LAP.bg

Когато обаче приключи с националния отбор и се върна в родната клубна действителност, Пената произнесе мантрата, основополагащия въпрос, дефиниращ до голяма степен най-популярната игра на планетата у нас:

„Не мога да ги разбера тия наш'те отбори – еднакво силни ли са или еднакво слаби... Играят уж, ама не прилича на онова, което гледаме по другите „футболни Европи“ на телевизора. Далече сме от тях“.

„Не мога да ги разбера тия наш'те отбори – еднакво силни ли са или еднакво слаби...

Та така и до днес в българския футбол – не може човек да ги разбере еднакво силни ли са или еднакво слаби.

И сега, за Купата: „невероятни изненади“, „трагедии“, шокове и ужаси...

Снимка 254296

Източник: LAP.bg

За многото голове в един мач има две причини – открит футбол и от двата отбора и достатъчно класни нападатели или пък безкрайно хаотични, дезорганизирани и действащи „по усет“ слаби защитници. Във Висшата лига, да речем, е видимо коя е причината. Каква обаче е тя у нас?

Не са ли ни малко излишни и преиначени, преекспонирани вълненията за този спорт, при положение, че и на клубно, а и на национално ниво има само един отбор, заслужаващ си вниманието?

Снимка 253138

Източник: LAP.bg

Къде са ни грандовете на европейската карта? А в ранглистата?

Каква е крайната цел от всички тези изиграни мачове, зарадвани или просълзени фенове, уволнени треньори, закупени чужденци и вложения, от страна на вътрешни и чуждестранни спонсори?

Снимка 251934

Източник: LAP.bg

Конкретно с имена – кой наш отбор, освен Лудогорец, може считано към момента да си позволи да мери сили със средните и големите клубове на Стария континент?

Левски? Надали. На „Коматево“, „Армията“ и „Герена“ Люпко може и да минава, но големите риби ще го смелят още в първия мач, че даже може и да не го изплюят след това.

Снимка 250041

Източник: LAP.bg

ЦСКА-София? От видяното в „дербито“ с Локо – едва ли.

Снимка 254452

Източник: LAP.bg

За другите, поне на този етап, въобще не си заслужава да става дума, за да не звучи оценката обидно.

Няма защо да сме сърдити на Лече, когато в прав текст казва, че нямаме никакви шансове за Световното първенство.

Лечков: Оставка? Каква оставка?

Лечков: Оставка? Каква оставка?

"Човек е сам единствено в тоалетната"

Няма повод да се обиждаме и на Венци Стефанов, за репликата му, че си оставаме все така на „г**а на футболната география, ако не броим Лудогорец“.

А няма причина и да не можем да отговорим на питането на великия Митко Пенев. Поне засега отговорът е пределно ясен...

Успех на Лудогорец! Успех на националите! Успех и на клубния ни футбол!

Моля ви обаче – обърнете внимание и на постиженията ни в другите спортове. Не е като да нямаме такива!