Великите географски открития на родния футбол от десетиле­тия творят смях и закачки покрай драмите и трагеди­ите. Да паднеш първи от албанци е мъка неизмери­ма, но по стар български обичай - и радост неземна за изконни врагове.

Иде мач на наши с джу­джета някакви нечувани, които изведнъж се сдоби­ват у нас с десетки хиляди искрени почитатели, макар стадиончето на отборчето да е за 3000. Тъй си е до истерия - злото на Вуте често е по-сладко от добро­то на Нане за дребните ни душици, ама де го Алеко да пише... Затуй просто­смъртно ще се изразим с таблица. Да гледа народът, зареден с факти за фенски терор. Та съдържанието на ста­тистиката основно роди термина "географски откри­тия" за родния футбол в евротурнирите, който злоб­на ни памет често повтаря след култови (от)падания. Досега България е „откри­ла" 36 държави - тъкмо 2/3 от възможните 54, колкото са членките на УЕФА. Логично в началото навре­мето първо ни мачкат пре­димно по-едри футболни нации. Но особено напосле­дък „усвоихме,, ред екзо­тични за играта територии. „Левски" вкара Казахстан в родния футболен фолклор през 2013-а, наскоро и „Литекс" ни разкри силата на Латвия. А „Лудогорец" за трети път донесе българ­ски срам срещу молдовци с позора срещу „Милсами". Още през 2003-та „Литекс" се почерни срещу „Зимбру", а същият тим съсече ЦСКА м.г. И когато догодина пад­нем от албанци или кипър­ци, да не вземете да праз­нувате като Христофор Колумб, щом видял земята, която мислел за Индия? Няма да е за първи път. Вижте таблиците, изреже­те си ги и чакайте, времето им неминуемо ще настъпи с оглед стратегията за развитието на родния фут­бол. Но от албанци паднахме още през 1989-а чрез „Черноморец", а след годи­на „Славия" се опозори срещу кипърци. Остава да ни бият още17 държави. Не сме играли само с клуб от Гибралтар. Няма да е лесно нататък в „откритията", защото в повечето от 17-те футболът е аматьорски или полупрофесионален. А все пак у нас играта е любителска пре­димно като качество... Може смело да се прогно­зира, че скоро от Андора и Сан Марино няма да пад­нем. Но „Вадуц" от Лихтен­щайн е силен, играе в елита на Швейцария. Силен като за нас, де.

Та на опашката за „откри­ване" реално чакат Лихте­нщайн и Черна гора, Азер­байджан и Македония, Армения и Литва, а и в Исландия се работи сери­озно. И както ние си дълбаем надолу, докато другите копаят нагоре, до годи на­две великите географски открития ще продължат. За сълзи на свои, за радост на чужди...