Защо да се сърдим на футболните ни национали, че за пореден път ще гледаме голям форум само по телевизията, а и те също?

Самите ни „лъвове" бяха откровени преди мача с Норвегия, че нямат право на високи претенции и че знаят, че не са от световна класа. С няколко малки изключения...

Само и единствено ние самите сме си виновни, че продължаваме да таим плахи надежди за класиране на следващото световно, на следващото европейско, на другото, другото... От 94-а, та чак до днес.

Все си повтаряме, че сме силна футболна държава, разполагаща с възможности и традиции. Че можем да се справим с Великите сили на Стария континент. Че все още можем да се уповаваме на старите постижения, с поглед към бъдещето.

Ами не, не е вярно.

Все по-често трябва да поглеждаме съседите си в световната ранглиста В МОМЕНТА и да спрем да мислим за овехтелите албуми със снимки, пазещи спомените за една малка, но безкрайна футболна България.

Няма я тази България вече. Стига! Малко фокус!

Ситуацията е една и всички на този свят я разбраха. Високото самочувствие и добронамереният патриотизъм са чудесни, но прагматичната мисъл и истинното светоусещане за статуквото са нещо съвсем различно.

А ето я и реалността, независимо дали ни харесва или не:

- Божката Митрев - прясно попълнение на молдовския Шериф. Колко мача има за отбора си до момента? Кой знае...

- Бандата - откровена резерва в Партизан, макар и в тон с последните модни и коафьорски тенденции

- Александров - с колко мача за Лудогорец през сезона? Да, в Лудогорец играе

- Бодуров - напускащ принудително Фулъм

- Минев - не я видя днес, иначе щеше да я ритне (справка - миналогодишната Шампионска лига)

- Манолев - блести, колкото и в Кубан

- Попов - на ниво, но не е достатъчен сам по себе си

- Чочев - горд от факта, че носи фланелката, но сякаш на съвсем на мястото си в националния

- Миланов - подчертана резерва в Русия

- Дяков - някой видя ли го днес?

- Мицански - реалист, признал факта, че отборът няма право на претенции

Поздравления за позитивната настройка и амбициозните коментари след мача.

Благодарим ти за сълзите след последния сигнал на „Васил Левски", Близнак!

Лъвчета, може да сте чудесни хора и големи личности, но Краля отдавна беше опериран от романтиката и непредвидимостта си, които през годините ни даваха възможността да се почувстваме непобедими и всесилни.

Мястото ни в световния футбол е ясно и за съжаление не се вижда как то ще бъде променено скоро. Вината за това? Всички сме си виновни - вие, че не сте на нужното ниво, а ние - защото все още пазим спомените за нещо, което отдавна е само история...