Италианският треньор на столичния Левски Делио Роси може би греши за много неща. Но дали умишлено или не, на първата си пресконференция за годината той промълви една фраза, която на първо време прозвуча обидно за българския футбол, но от друга страна удари право в целта.
"Не е лесно да се вземат състезатели от големи първенства. И да ги уговориш да играят в България. Съвсем не е лесно".
Лоша работа. Първата реакция би могла да бъде родолюбиво-патриотична и да завърши с обида към особата на и без това особения специалист. И макар в подобна гледна точка да има известен резон, то едва ли тя е най-удачната. Защото преди време един доста интелигентен носител на Нобелова награда бе казал, че когато бъдем обвинени или упрекнати в нещо, по-добре е първо да помислим защо е така. Да потърсим вината, ако такава е налична, в самите себе си. А едва след това да атакуваме респондента си.
Реалността? Да, България отдавна не е атрактивна дестинация, що се касае до степента на привлекателност за средно ниво футболисти от Европа. За някои други държави и техните състезатели все още си оставаме добър вариант, но погледнато глобално Делио Роси е прав.
Българските таланти, които можем да реализираме, намаляват с всеки изминал ден. Защото вече са малко тези, които искат да работят с тях
Въпросът е защо продължаваме да разсъждаваме като страна, представляваща "средната класа" във футбола на Стария континент, при положение, че не сме такава. Не, не сме. Контрапункти са налични, но не е ясно до каква степен са правдиви.
Защо говорим за трансфери на футболисти от вторите нива на Испания, Италия и Германия (а в дадени случаи дори за представители на местния елит) в наши клубове? Какво би донесло това на България? На нашия футбол. Но в дългосрочен план. Както отбеляза г-н Роси.
Не за няколко мача и за една европейска клубна кампания, а за няколко шампионски сезона. Отново както загатна Делио Роси. От взимането на чужденци има смисъл, но може би във варианта "Лудогорец", при който те се "обучават" поетапно и развиват във времето. За пореден път - както каза Роси (тавтологията в случая е умишлено търсена).
Източник: LAP.bg
И все пак да се върнем на въпроса - защо говорим за гръмки трансфери?
Отговорът - защото пропуснахме момента!
Пропиляхме шанса си да се развием в най-популярната игра и да сме това, което мислим, че сме в момента - развиваща се във футболно отношение страна.
Постигането на краткосрочните (с други думи - лесните) цели измести фокуса ни от основната такава
Кога дойде този шанс? През онова все по-далечно, сякаш превърнало се в плод на някаква народопсихологическа футболна митология лято, изкачило ни сред Великите сили в световен мащаб. През 1994 година. Тогава получихме неповторим шанс. Да бъдем забелязани, да запазим и развиваме потенциала си, да използваме моментната си "популярност", за да запазим специалистите си в страната и да убедим останалите страни, че можем да развиваме футбол. Че можем да бъдем разпознаваеми с школата си, с това че сме люлка за таланти. И това да стане запазената ни марка, по подобие на тертипа в Аякс и каталунската Ла Масия (макар и погледнато по-частно, от клубна гледна точка).
А какво всъщност сторихме? Реализирахме няколко велики имена, останали завинаги в историята. След това още няколко. Загърбихме детско-юношеския футбол. И сега трябва да започваме от самото начало. Но пък никой не желае да се нагърбва с това. Нямали сметка. Много скъпо им излизало...
На пръстите на едната ръка се броят случаите и клубовете, които в момента работят по този начин. Един от тях е Монтана. Където моментните резултати и класиране не са най-важното. А се гледа на ситуацията като на процес. Развиващ се процес. В дългосрочен план и с ясна, конкретна стратегия. Това е единственият начин.
България можеше да развива футбол. Можеше да бъде център за подготовка, насочване и правилна реализация на таланти. Но постигането на краткосрочните (с други думи - лесните) цели измести фокуса ни от основната такава. И сега търпим негативите от това. Чудим се Кабонго Нури ли да си купим или Джанфранко Пернамбукано. Знайни и незнайни, имагинерни звезди. С ясна, еднократна задача. Да бележат. Да водят спонсори. Да печелят пари. Докато не бъде сменено ръководството на конкретния клуб. След това? Пак от самото начало.
А българските таланти, които можем да реализираме, намаляват с всеки изминал ден. Защото вече са малко тези, които искат да работят с тях. Както беше преди.
Източник: "24 часа"
Какво е решението? Завръщане към началото. Към школите. Към децата. Селекция. Докато все още не е прекалено късно. Или може би дори и този момент е отминал...
В противен случай? Губим всичко. И поемаме дружно към Соледад (по Стайнбек).
