"Топспорт" започва още една поредица. Тя е посветена на хората, в които откриваме бъдещето на футбола ни. А именно - на младежта на народа, или иначе казано "народната младеж". Това словосъчетание ни отвежда към недалечното соцминало, когато имаше и вестник с това име. Но сега откриваме тази рубрика с възможно най-положително чувство, защото децата на България са на всички, тоест - на народа. Ето кой е първият ни герой.

Преслав Йорданов е талантът, който чака своя ред за титулярно място в атаката на Локо (София). Тежко е да бъдеш резерва на голмайстора за изминалия шампионат - Мартин Камбуров, но 20-годишният нападател вярва, че и неговия ред ще дойде. Защото има в името на какво да се бори...

Животът на Преслав е изпъстрен с житейски обрати и въртележки. Успехът и страданието, падението и щастието неизменно следват плевенчанина. Но той се бори и се учи от болката.

Началото на всичко
Преслав Йорданов е роден на 21 юли 1989г. в град Плевен. Семейството му е съвсем обикновено и нападателят още от малък е свикнал да не получава нещата наготово, а да се труди за тях. Баща му е наскоро починалият в автомобилен инцидент треньор Анатолий Кирилов. Именно той е човекът, който насочва Преслав към футбола.

„Откакто се помня, гоня топката. Баща ми, Бог да го прости, ме учеше на тънкостите на играта. Няма да забравя никога моментите, когато ме водеше на стадиона в Плевен и ми центрираше топки. Той е треньорът на живота ми", с мъка в гласа си обяснява Йорданов.

Талантът започва да тренира активно футбол чак на 11 г. в школата на Спартак (Плевен). По това време там се записват и сегашните футболисти на Литекс - Момчил Цветанов и Цветомир Панов.

Спартак (Плевен)
Преслав играе за юношите на плевенския клуб и на 17 години прави дебют с мъжкия тим на Спартак. Първия си мач за плевенчани ще помни винаги. Тогава спартаклии играят контрола с неизвестен азербайджански тим, Йорданов влиза в игра и само няколко минути са му нужни, за да вкара гол.

Добрите изяви на нападателя са забелязани и той получава повиквателна за юношеския национален тим - набор 89. За първите си два мача с екипа на България Преслав вкарва два гола. По-късно записва участия за почти всички юношески и младежки гардитури.

Локомотив (София)
Всичко в живота на Преслав на онзи етап се развива по най-перфектния начин. Добра игра, гол след гол. Какво може повече да иска един 18-годишен юноша?! Може би по-голям тим, в който да се извява... И това не закъснява. Само на 18-годишна възраст плевенчанинът подписва договор с Локо (Сф). По това време старши треньор на „червено-черните" е Стефан Грозданов.

Началото му при „железничарите" започва повече от добре. В контроли на Локомотив Преслав се отблагодарява на наставника на тима за дадения му шанс с вече станалите "дежурни" 2 гола за два мача. От ръководството на тима от „Надежда" обаче решават, че Йорданов е още малък, за да се разчитат на него в титулярния състав и го дават под наем, да се обиграва в Локомотив (Мездра). Там треньор по това време е бащата на футболиста - Анатолий Кирилов.

И тогава началото за Преслав е обещаващо. В контрола със Спортист (Своге) бележи хеттрик. Но успехът е променлива величина. Преслав получава тежка контузия в коляното и влиза в игра за Локо (Мз) едва в последните 6 мача на края на полусезона. След този противоречив период от футболната кариера на Йорданов следва завръщане и подготовка с Локо (София).

От там обаче го дават отново под наем, този път на родния му клуб - Спартак (Плевен). Тогава клубът се намира в тежко положение и по всичко личи, че ще се бори за оставане в „Б" група. Преслав се оказва спасителят на Спартак. За 9 мача вкарва 7 гола.

Паметният хеттрик
Йорданов отбелязва като най-силния си мач в кариерата срещата на Спартак с Академик (София). „Това бе решителен мач за нас за оставането ни в групата. Бяхме домакини. Обърнахме резултата от 2:3 на 5:3. Тогава вкарах 4 гола. И така се спасихме. Никога няма да забравя този момент", коментира нападателят. След като изтича периодът му под наем, Преслав се връща отново в Локо (София).

Този път изкарва един полусезон при „железничарите", но отново получава тежка контузия и претърпява и артроскопия на коляното. Това му и попречва да влезе в игра за „червено-черните". След изтичането на поредния полусезон Преслав продължава обиколката си из България.

Този път е пратен под наем в закъсалия здраво по това време - Беласица (Петрич). През пролетния дял на миналия сезон Йорданов се вписва добре в атаката на „комитите" и записва 10 мача и 3 гола за тях. Бела обаче изпада от елита. Следва поредното завръщане в "Надежда".

Това лято наставникът на тима - Драгомир Окука решава, че Преслав може да му е нужен в състава и иска младият талант да остане. Засега босненецът използва Преслав предимно като резерва, но не крие, че очаква от него един ден да замени достойна Мартин Камбуров.

Окука за него
"Преслав е един изключителен талантлив млад играч. Има огромен потенциал и трябва да го развива. Пред него има много работа. Трябва да се старае, за да достигне това, което иска. Признавам, че му е трудно. Как да бъдеш титуляр, като на твоята позиция играе Мартин Камбуров?! Но и това не е изключено да стане един ден. В негово лице имаме алтернатива в атака. Много силна негова страна е високият ръст. Той е 190 см и това му помага много. Преборва се отлично за високи топки. Слабите страни са техниката му и лесното губене на топката по земята. Но има бъдеще", анализира играчът си Окука.

Човекът Преслав
Той е скромно и спокойно момче. Не обича шумните места и държи да не разсейва вниманието си от футбола. „Не обичам много дискотеките. Рядко ги посещавам. Не съм особен почитател на алкохола. Държа на приятелите си и обичам да излизам с тях най-много на кафе. Гледам да спазвам режим", коментира нападателят. Преслав е силно вярващ в Бог. На ръката си носи две гривни с кръстчета, за които смята че го закрилят.

Трагедията
Датата 20 май 2009 г. е най-черната в живота на Преслав Йорданов. Тогава в автомобилна катастрофа загива баща му Анатолий Кирилов, който по това време е старши-треньор на Спартак (Варна).

„Обадиха ми се рано сутринта на 21 май. Бях в Петрич, където играех за Беласица, и ми казаха, че баща ми е катастрофирал. Тогава не ми съобщиха ужасната новина за смъртта му. Помислих си, че е в болница. Тръгнах веднага за Плевен. По-късно разбрах... Не мога да опиша чувството на болка. Все още си мисля, че това е някакъв кошмар и ще се събудя. Не вярвам, че него го няма. Той е най-големият ми учител и в живота и във футбола.

Благодарен съм на приятелите си, които ми помогнаха да изляза от състоянието, в което се намирах. Имаше периоди, в които седях и нищо не правех, само мислех за него. Върнах се в Петрич и футболът ме отдалечаваше от мъката", споделя Йорданов.

В името на нещо свято
Но болката дава сила на Йорданов. Той намира невероятен смисъл да се бори за успех във футбола. „Искам да се докажа и в името на баща ми. Знам, че той би бил невероятно горд, ако постигна нещо голямо в професията ми. Сега мисля само за това как да се наложа в Локомотив. Като всеки млад играч и аз мечтая да облека екипа на европейски гранд и това е Манчестър Юнайтед. Силно обичам и Барселона", с надежда обяснява нападателят.
А в краката му са заложени и трудностите, и успехът. Но той не се плаши. Защото за крехките 20 години е изживял много. И има в името на какво да се бори, а то е нещо свято - паметта на баща му...