Помогни си сам, за да ти помогне и Господ

Преди доста години във времената, които всички ценящи свободата хора, никога не биха искали да се върнат, регулярно на всеки четири години знакови сгради и площади в държавата бяха "разкрасявани" с лозунга "Два конгреса-една цел". За по-младото поколение българи имало късмета да не живее в онези години, уточнявам. Става въпрос за конгресите на КПСС и БКП, които се провеждаха в една и съща година, но този на българските комунисти винаги беше след онзи в Москва, за да знаят нашите другари накъде духа вятъра.

Колкото и странно да звучи, но за този лозунг се сетих, когато в петък решихме зажаднели за футбол на живо запалянковци да отидем до Пазарджик, за да изгледаме контролата между местния Хебър и Царско село. Двата отбора през изминалия сезон по категоричен начин постигнаха целите си - изкачване в по-горното ниво на българския футбол, съответно във Втора и Първа лига. Срещата си заслужаваше пътуването. Определението контролен мач беше само на книга. 

Всеки интересуващ се от български футбол знае, че и двамата треньори Никола Спасов и Николай Митов са крайно амбициозни и имат свой стил и философия за футболната игра, които винаги са се стремели да налагат във водените от тях отбори. Изигра се мач с всички белези присъщи за футболна среща от първенството. Но не това ме накара да се сетя за онзи лозунг и да го перефразирам в "Два модела-една цел". В днешните трудни дни за българския футбол, когато непрекъснато се чуват критики и оправдания, когато негативизмът е завладял по-голямата част от анализите и коментарите, хората управляващи тези два клуба нагледно показват какво трябва да се прави. Заслужават да се говори за тях и да се дават за пример, как да постигнем целта. Футболът ни да привлича хората на трибуните.

ФК Царско село е класическия пример за модела частен клуб. Стойне Манолов през годините неведнъж е доказвал,че за футбол дава мило и драго. В началото най-облагодетелствани бяха любимците му от ст. "Българска армия". Напълно естествено, защото това е отборът на сърцето му. Няколко набора от школата на "червените" се възползваха години наред от прекрасните условия на комплекса под кв. Драгалевци. Когато през 2015 г. Стойне реши да създаде нов клуб, вероятно много хора са погледнали скептично на тази негова идея. Четири години по-късно резултатът е повече от отличен. И не само заради влизането на ФК Царско село във Висшата лига. София се сдоби с нов клуб,който има над 200 деца в школата си. Облечени от главата до петите със съвременна екипировка,с прекрасни условия за тренировки,хранене и възстановяване. И още един пример, че за Стойне е важен футболът. Въпреки червените му пристрастия, голяма част от треньорите в школата са кадри от "Герена".

Болшинството от останалите клубове в България не могат да се похвалят с подобна база за школите им. Софийските запалянковци също "намазахме" от създаването на Царско село. След Септември още един софийски клуб ни дава възможност "сини", "червени", "бели" и "червено-черни" да ходим заедно на мач и да се наслаждаваме на играта. Стойне Манолов през последните два месеца направи още един силен и много важен ход. Преминаващите ежедневно по околовръстното, виждаха как се появяват пилоните за осветлението и новата трибуна на стадиона. Бъдете сигурни ,че секторите на кокетния стадион винаги ще бъдат пълни и в края на годината белите от кв. Овча купел, вероятно доста ще се срамуват ако се окаже, че по брой публика отстъпват на новия софийски клуб. Защото съм свидетел, че на всички домакинства в "Б" група цялата школа беше на стадиона заедно с треньорите и родителите на децата. Като прибавя, че отборът запази основните си футболисти и привлече много качествени чужденци, за които много скоро ще се говори, очаквам, че домакинските мачове на новия член на Лигата ще привличат много запалянковци на стадиона. Жалко е, че Септември изпадна, защото щеше да е много интересно дербито на кв. Драгалевци.

За разлика от софиянци Хебър е общински клуб. Признавам си, че от близо две десетилетия не бях ходил в Пазарджик. От последното участие на Хебър в "А" група. Стадион от времето на соца и град от който бързо искаш да си тръгнеш. Това беше в началото на века. Бях чул, че нещо се прави на стадиона, че градът е променен. Това което видях надмина всякакви очаквания. Кметът на града Тодор Попов и президентът и основен благодетел на клуба Иван Папазов са направили чудеса. Едва ли ще се намери запалянко, който да остане равнодушен и да не му трепне сърцето, виждайки какво е изградено около стадиона, какви съблекални са направени и какво се прави на самия стадион и терена му. Три затревени и един изкуствен терени плюс започнат строеж на зала за футбол 7. Видно беше докато разглеждах съблекалните, че всички тези промени в базата са се отразили и на самочувствието на служителите в клуба. Че ръководството мисли в перспектива доказва и фактът, че ще направят осветление още в началото на следващата година. И нещо много важно. Табела с надпис "Родителите са до тук!" на входа на тренировъчната база. Николай Митов беше сред онези млади треньори,които Станимир Стоилов обучаваше, когато беше треньор на Герена. Неведнъж Мъри е споделял,че Митов е сред най-добрите му ученици. Поставяйки тази табела, вероятно Митов към знанията си на специалист е прибавил и поуката от досегашната му треньорска кариера,че компромисите са най-сигурния път към провала и ще бъдат тема табу на всички нива в клуба. Селекцията на Хебър ми дава основание да смятам,че този отбор ще е основен претендент за влизане в Първа лига. В състава има повече футболисти носители на трофеи, отколкото в двата гранда на българския футбол. Освен играчите с много натрупан опит в първото ниво на футбола ни, отлично впечатление ми направиха и младите футболисти в отбора. За много клубове от втория футболен ешалон правилото за включване на юноша е тегоба и създава проблеми на треньорите, поради липсата на готови за мъжкия футбол младоци. Хебър няма да има този проблем. Запомнете тези имена - Божуркин, близнаците Кадьови, Краев,Вълчинов и Каракашев.

Това са двата модела за управление на футболен клуб. Нагледно доказателство,че имали го желанието,никой не може да те спре. Някои злобари с кънтящи от залповете на Аврора кратуни, години наред ни обясняваха, че асфалтът не се яде. Убеден съм, че не е далеч денят когато придобилият нов облик гр. Пазарджик и стадиона на Хебър, ще бъдат приятно място за посещение по магистрала Тракия на агитките от София, Пловдив, Стара Загора и Варна. И освен, че ще гледат мач, ще им е интересно да се разходят из града, ще хапнат и пийнат в местните заведения. А вместо да се вайкат кметовете на Перник, Дупница, Сандански, Плевен, Шумен, Габрово, Бургас, Хасково, Ямбол и останалите знакови футболни центрове от миналото да се стягат и да работят. Има ли клубове със съвременни бази и стадиони, ще има и Първа лига с 16, а защо не и с 20 отбора. А магистралите Тракия, Струма, Марица, скоро и Хемус са идеални за футболен туризъм. Недалновидно е да не ги използваме!

Хебър и Царско село не излъчиха победител

Контролата се игра в Пазарджик