И този уикенд "Топспорт" продължава рубриката си "Хроника на падението, посветена на затриването на клубове с традиции или поне с проблясъци у нас и в Европа. Вече проследихме зенита и залеза на Беласица (Петрич), Марица (Пловдив), Нефтохимик (Бургас), Спартак (Плевен), Септември (София), Волов (Шумен), Хебър (Пазарджик), Локомотив (Горна Оряховица), Янтра (Габрово) и Бдин (Видин).

Сега от северозападната точка на България се пренасяме по "дългия диагонал" в югоизточната - към "Храма на строящата младеж" Димитровград.

Футболният клуб Димитровград е наследник на Марбас, Локомотив, Торпедо, Раковски и Химик, който в края на 60-те години се обединява с друг местен отбор - Миньор. Основаният през 1954-а отбор на Торпедо е първият футболен тим на Химическия комбинат в Димитровград.

През 1957-а клубът се слива с Миньор и е преименуван на Раковски. Година по-късно двата тима се разделят отново. "Химиците" обаче запазват името Раковски. Сред известните имена на треньорите, които са водили тима са тези на Христо Миланов-Рилето и Димитър Трифонов. Вторият е завършил френски колеж и е играл баскетбол. Трифонов е водил и пловдивския и софийския Локомотив.

В Раковски помощници са му Петър Патев и Никола Божинов. В състава от 50-те години се откроява фигурата на Тончо Проданов. През 60-те години, когато вече е в Левски, става балкански вицешампион, шампион и вицешампион на България, записва участия "А" и "Б" националните отбори на България.

Честта на димитровградския футбол пък защитават още Фонко Панайотов, Бодуров, Илия Евтимов, Васил Анков, който е родом от Требич,а после прави кариера в Локо(Пд). В тима се подвизава и колоритният някога играч на Спартак (Пд) Василев с прякор Бен Барек.

Прозвището му идва от името на един от най-големите марокански футболисти - Абделкадер Ларби Бен Барек, който умее да жонглира превъзходно с топката. Той играе за френския Марсилия, където завършва кариерата си през 1955 г. Подвизава се и в испанския Атлетико (Мадрид).

Другият тим в града - Миньор, се издържа от мините в Маришкия басейн - "Марбас". Тук пък извън футбола има и много силен баскетбол. Там играе Кольо Попов. Отборът даже стига до "А" група.

На щат е и олимпийският шампион по свободна борба от Токио 1964 Еньо Вълчев, който има още и сребро и бронз от летни игри. Зачислен на заплата в Миньор е и по-големият му с четири години брат Господин. Там са и Георги Ангелов - Таманг и, Муса Алиев.

Футболният тим на Миньор играе в "А" окръжна група през 1956 и 1957 година, в зоните през 1958 година, а от 1959 година е в "Б" група. През 50-те години много софиянци, които са играли по столични отбори и другаде, идват да подсилят Миньор.

Ето някои имена: Митко Бачев (преди това в Левски, Септември и ВВС), Кики Александров (Завод 12), Костадин Натаров - Салама (Славия, Левски, Спартак(Рс), Богдан Багдатов по прякор Бати (юноша на ЦСКА, играл в Червено знаме, ДНА (Рс), Септември). Последният довежда в отбора Христо Андонов-Пелето, който преди това играе във Вихър(Айтос). В тима пристигат също Мишо Кожухаров, който е носил екипите на Славия и Ботев (Пд), и Сава Кустев, минал през Славия, Боби Илиев от Перник.

Екипа на Миньор обличат прочути вратари като Иван Деянов (преди това в Червено знаме, а след това - в софийския Локомотив). Друг популярен у нас страж, акостирал в Димитровград, е Стефан Пашоолов (после преминал в Славия). Нападателят Трайчо Спасов идва от Спартак (Петрич), а после ще заиграе в Марек. Георги Мицин минава през Димитровград, преди да заиграе за Локо (Пд), а Здравко Душанов пристига от Дунав (Русе). Споменатият Христо Миланов-Рилето води и Миньор, и Раковски, така е и с Христо Хаджиев.

Треньори в Димитровград са още благоевградчанинът Милчо Милетиев-Цепката, славистът Стефан Чумпалов и Тодор Конов.

1962-а е историческа за футбола в Димитровград. Раковски влиза в "А" група. За паметното постижение тимът от "Храма на строящата младеж" завършва на второ място в класирането на 16-те тима. Това значи директна промоция заедно с първия - Спартак (Сф). Димитровградчани са с 42 т. - една по-малко от победителя и една повече от Септември (София) и Добруджа (Толбухин). Преди началото на историческия първи сезон в елита клубът се преименува на Химик.

През тази 1962 година в тима вече е един от най-ярките таланти в атака, които е имал българският футбол. Той е само на 17 години и се казва Петър Жеков. Бъдещият носител на "Златната обувка" (за 1969-а като играч на ЦСКА) е роден на 10 октомври 1944 г. в хасковското село Книжовник.

На 15 години Жеков започва в Раковски (впоследствие Химик) като център халф бек, или, казано на днешен език, централен защитник. Бате Петьо си спомня как в юношеските години е пазил Димитър Пенев в приятелски мач между национални гарнитури. Първият, който го кара да играе по-изтеглен напред, е треньорът Христо Хаджиев. През сезона на Химик в "А" група - 1962/63, Жеката записва 14 мача и 8 гола.

За жалост на феновете в Димитровград Химик се задържа във футболния елит на България само една година, след като завършва на последното 16-о място с 20 точки, събрани от 7 победи, 6 равенства и 17 загуби.

Жеков поема към Берое заедно с Янчо Димитров. Последният след това играе за Славия. Любопитно е, че братът на Янчо Димитров - Борис, също е в Химик, но играе под различна фамилия - Дадалов.

През сезон 1963/64 Химик завършва на петото място в Южната "Б" група. Особено драматична е следващата кампания - Химик не може да се завърне в елита заради
голова разлика. Първият в Южната "Б" група - Ботев (Бургас), е със същия актив - 44 точки, но с плюс 28 - 57:29, докато димитровградчани са само с плюс 14 - 60:46. Това е доста успешен сезон за димитровградския футбол. Другият представител на града в Южната "Б" група - Миньор, финишира на шестото място.

След изпуснатия "златен" шанс идва тоталният срив. През "дяволската" 66-а Химик изпада във "В" група като последен - 16-и, с 28 т. - 12 победи, 6 ремита и 16 загуби, голова разлика 27:40. За сметка на това пък другият димитровградски тим - Миньор, завършва на 9-ото място.

Само една година обаче е необходима на Химик да се върне в "Б" група. През кампанията 1967/68 силите на тима не стигат за задържане в южното подразделение на втория ни ешелон. Химик завършва под чертата на изпадащите - на 16-ото място от 19-те отбора. Миньор обаче става 10-и. След края на сезона Миньор и Химик се обединяват. Така през 1968-а се ражда ФК Димитровград.