И да искахме, нямаше как съдбата да си направи по-дръзка шега с българския футбол.
Отново е 17-и ноември. Паметна дата в историята на този спорт у нас. Завинаги.
Ако можеше отново да бъде 1993-а... Пак да видим онова изнасяне на топката към Любо Пенев, който я прати по майсторски начин към Костадинов. Ах, онзи прословут гол! Стрелката тъкмо се канеше да се наклони към последната секунда. Към последния възможен миг от редовното време. И точно тогава Коща простреля мечтите на Папен, Дешан и Кантона, като едва не изтръгна рамката на вратата от основите ѝ, зазидани дълбоко в зелената трева на "Парк де Пренс".
Това, което последва, просто трябва да се изживее. Няма начин да бъде описано. Още повече от перспективата на сегашния комерсиален вид на най-популярната игра в света. Всичко беше с една обща цел. Един общ блян, който всеки ден надхвърляше и най-смелите мечти на затворените до няколко години преди това в пределите на страната си българи. Които вече и официално, във футболно отношение, бяха "граждани на света".
Невероятно, неописуемо, нереално.
Източник: fifa.com
И колко тежък и едва поносим е контрастът с настоящето.
Мечтите отдавна са били прекършени. Строшени на милион парченца. Пробвахме неколкократно да ги съживим, но това по-скоро приличаше на гавра с тленни останки от нещо велико. Видяхме и част от онези недосегаеми наши герои в различна светлина. Бяхме до известна степен разочаровани от личностните им качества.
Футболният ни съюз се оказа сбъркан в много отношения. Разместването на пластовете в организацията обещава промени. Един Господ знае дали те ще бъдат за добро. Но нали все си казваме в последните години, че и без това по-лошо няма как да бъде.
Източник: LAP.bg
Борба за власт. Закани за решаване на всичко в съда. Непрекъснато изникващи отблъскващи подробности за някои от процесите, които са ставали факт във футбола ни зад кулисите. Непонятна действителност.
Следва мач без фенове, след като се оказахме най-неприятните и нетолерантни хора в Европа. Защото така беше удобно в този момент. Някой трябваше да го отнесе. Да повлече крак, но в негативния смисъл на думата. И се оказа, че това сме ние.
Източник: LAP.bg
Попето приключва с националния отбор. Единствената, последна единица, напомняща ни по някакъв много бегъл начин за добрите моменти, които отборът ни е имал в последните 20 години.
Източник: БФС
Мачът с Чехия, в много отношения изглежда така, сякаш ще бъде последният в историята на нашия футбол. Такова е усещането. Все едно, че след него, макар и да говорим за надежди за Евро 2020 по един, втори или трети начин, няма нищо друго. Затваряме кепенците. Гасим осветлението и всичко приключва.
Защото всички си мислим едно и също. Както беше през онази 93-а. Както беше и през цялата 94-а. Но този път мислите ни никак не са приятни. И вместо "Следващ мач на Мондиала! Кой ли ще падне в краката ни този път", тайничко (или пък не съвсем) се питаме "Какво, по дяволите, ще правим ние на това Европейско, като не можем да победим никого?!".
Шега. Страховита шега си направи с нас съдбата. Поднесе ни нещо, за което явно не бяхме готови. Което не успяхме да овладеем така, както трябваше - всички заедно. Направихме го поотделно. Всеки сам за себе си. И след това потърсихме кого да обвиним за тоталния крах. А истината е, че за всичко сме си виновни само и единствено самите ние.
Triono
на 18.11.2019 в 07:04:25 #31Пепи, Мани го дроида, ами обесни тука, защо насо гьзь ( титулярен централен нападател на наца тогава) отказа да играе, та благодарение на това нещастно стечение на обстоятелствата , супата го замести и даде онзи вълшебен 50 метров пас към г-син Костадинов, та последния едвам не откърти глъъта на Лама?
gligan_grudovo
на 17.11.2019 в 17:28:32 #30droidc3p0, да хванеш ебола дано
Holmar
на 17.11.2019 в 10:51:02 #29Трол,ти предаде ЦСКА и стана за Литекс
Holmar
на 17.11.2019 в 10:50:21 #28Положителни са Маклайн и Стоилас,нали и народния певец Иво Андонов-единствения играч на ЦСКА на Световното
Holmar
на 17.11.2019 в 10:40:04 #27Баси слабоумния припс,емблема на тъпотията на ловешкия ЦСКА
Holmar
на 17.11.2019 в 10:29:24 #26Припс,много неща не са ти ясни,както верен фен на оранжевите обичаш да подменяш историята Борислав Михайлов,Пламен Николов Емил Кременлиев, Петър Хубчев, Цанко Цветанов, Златко Янков, Наско Сираков , Дани Боримиров и Петьо Александров имат бронзов медал от свтовното в САЩ94,месеци след мача на Парк Де Пренс-дето се били отказали от националния отбор От националния отбор се отказа Митьо Фибата
Holmar
на 17.11.2019 в 10:11:14 #25droidc3p0 на 17.11.2019 в 10:07:13 Имало декларации,ама играли...не е лесно да си трол А Михайлов е в Милюз,е свиньо крастава Не ти е сила футбола,светни ни как Щатите и Австралия са в UK
Holmar
на 17.11.2019 в 10:07:55 #24Точно през ноември 1993та Левски играе 1/8 финал на Шампионска лига с Вердер в компания на шампионите Милан,Барселона,Манчестър Юнайтед,Барселона
Holmar
на 17.11.2019 в 09:56:02 #23droidc3p0 на 17.11.2019 в 09:47:05#33 Момчетата повикани да защитават българския трикольор и българската футболна чест на стадион Парк деПренс се оказаха 2 групи: 1 група национални предатели - всички футболисти от Левски подават писмени декларации, че отказват да играят в мача на 17-11-1993 г Трол нещастен без Борислав Михайлов,Емил Кременлиев,Петър Хубчев,Цанко Цветанов,,Златко Янков,Наско Сираков и резервите Дани Боримиров и Петьо Александров знаеш ли кога щеше да си чувал за подобен мач...На Парк Де Пренс няма нито един играч на ЦСКА тогава Да не говорим че т.н от теб национален предател Боби Михайлов вкарва нелегално във Франция...Костадинов,който има проблем с документите си Тъп припс
Holmar
на 17.11.2019 в 09:46:50 #22Най срамня мач на ЦСКА се изигра на 09.09.16,месец след като станаха ...шампион на Югозападната В група,от това по-надолу няма,ако ще Тампере да те бие два пъти с по 7-0
CHUKCHA
на 17.11.2019 в 09:44:44 #21Тунджак, кажи честно, ти милиционер ли си?
tun1915
на 17.11.2019 в 09:43:45 #20Chukcha, да се спори с радиото е по-лесно от колкото с припс.
CHUKCHA
на 17.11.2019 в 09:40:58 #19Тунджи, да не си имал предвид Георги Димитров, ама да си го написал на исландски?
Holmar
на 17.11.2019 в 09:36:39 #18Тунчо на 17.11.2019 в 08:30:50#18 blue_man на 17.11.2019 в 08:10:56 #18 Отново е 17-и ноември. ============= Така е. Неделя е. Само годината не е 1968. На тази дата се изиграват два паметни мача. Странно защо има статия само за единия ============================================================================ Втория "паметен" мач пич не са го споменали Е щом 7-2 не ти харесва,има и 7-1 на 17.09.1995,половиния отбор горе на снимката горе беше в сини фланелки и мачкаш некви гниди Маклайн,Стоилас и ко
Holmar
на 17.11.2019 в 09:34:04 #17Само не разбрах как така в статия за най-великия мач на българския национален отбор в Париж през 93та се вмъква некво ловешко гомно Попе ли кво е там Живи и здрави да са всички момчета докарали ни тази огромна радост тогава,те не са виновни че после държавата се разпадна по план целенасочено
tun1915
на 17.11.2019 в 09:16:33 #16Chukcha, че как не си знаеш идолите?
CHUKCHA
на 17.11.2019 в 09:12:32 #15Тунджак, кой е този "гьорги димитроф" бе?
tun1915
на 17.11.2019 в 08:45:26 #14Инак Тунчо поне не припс, но наистина си мисля, че има портрет на правешкия и бюст но гьорги димитроф у тях.
tun1915
на 17.11.2019 в 08:43:05 #13Blue, то БКП през 1990 се трансформира в БСП. Подобно на Литекс в Цска-София.
Тунчо
на 17.11.2019 в 08:33:50 #12...малка корекция да си направя...през 2013 гризнаха н бат венци оная работа...