Остават 10 кръга до края на сезона. Всички забравихме как Борислав Михайлов се тупна в гърдите, че това първенство вече е европейско, без големи скандали и проблеми със съдиите. Такова чудо и да е имало, то е било на гости за малко, мач-два, и си е тръгнало.

Познатата лента се завъртя пак, филма сме го гледали, само ролите са сменени - този път от реферите се вайкат в Левски. Закани за бунтове, шествия към сградата на БФС. Дежавю от минали години с актьори фенове и ръководство на ЦСКА. Най-лесно би било вече да има изявен водач в класирането, който да е ясният шампион. Тогава е тихо и кротко. А сега какво - на Герена чрез оплаквания се презастраховат съдиите да им свирят дузпи или да не дават в тяхна вреда, да не вдигат картони и т.н. И това не е пристрастно мнение - всеки клуб в България го прави. Пищи превантивно, сакън съдията да не вземе да свири както трябва и тогава да се види истинската сила на даден отбор, без да бъде подпиран. А самите рефери така са се ошашкали от приказки отляво и отдясно, че на терена от старание да не направят глупост, творят двойно по-грандиозни простотии.

Следва второ действие от втръсналия сценарий - искат се съдии от чужбина. Предложиха го от Левски, а в ЦСКА го прегърнаха радушно. И така теглят черта на решението на БФС да се даде доверие на нашите си кадри. В резултат идват някакви от чужбина, за сметка на самите клубове, почват едни приказки, че клубът еди-кой-си всъщност е уредил наряда на въпросния чужденец, следва едно свирене със съмнително качество и пак недоволство отвсякъде.

Айде, холан! Проблемът никак не е у реферите, а в клубовете. И по-точно в главите на президентите, шефовете под тях, треньорите и футболистите. Всички от тази страна на барикадата. Вкупом доникъде няма да я докарат, ако го дават все така. Най-много да почнат да играят догодина пред роднините си. Защото никой друг няма да им стъпи по мачовете.

Малкото заблудени фенове ще се оттеглят от трибуните още в края на лятото. Те просто ще теглят една звучна на своите хора, разочаровани от поредното фиаско в евротурнирите. В стремежа да се надцакат, Левски, ЦСКА, Локо (Сф), Литекс и т.н. гледат първо в съдиите, а после останалото. И самите футболисти, подведени от всички тези словесни бълвочи, се отдават на инерцията - стараят се първо да паднат за фаул или дузпа, да изкарат картон, да спрат и да се дърлят на терена, вместо да играят, да правят това, което искат запалянковците.

Още нещо - в съсредоточване с проблемите със съдиите, пак се забравят тези с лицензирането. А там, ако сега не се дадат едни пари, цялата "А" група ще бие път до София, Ловеч и Бургас да гледа мачовете през следващия сезон. И това не е шега. Галя Топалова го призна онзи ден. Само че спести нещо. Проблемът е виждан в държавата - че не дава стадионите. Само дето се забравя, че ако държавата види добра воля у инвеститорите, у собствениците на клубове, ако види дадени пари за тези стадиони, то ще им даде тези пусти бази. Както стана в споменатите Ловеч и Бургас. Каварна и Сливен са отделен "кметски" случай.

В тези градове започнаха с подмяната на чиповете. Започна и Любослав Пенев в ЦСКА, който си спази заканата да промени мисленето на футболистите си, макар и постепенно. И го прави. Дали е имало две дузпи за ЦСКА срещу Славия, не се коментира. Нека БФС отсъди. А че във футболната централа са неспособни да решат проблемите или в стремежа към реверанси са превърнали институцията в борба за надмощие, си е тяхна работа. Ръководството не е спуснато там отгоре. Клубовете сами гласуваха за Боби Михайлов и съпътстващата кохорта, така че сега да мълчат и да теглят. Или да искат нов конгрес.