В днешния брой на „Архивите са живи" просто нямахме избор. Никакъв. След като датата е 30 януари, повече от нормално е рубриката да бъде посветена на навършващия днес 28 години Димитър Иванов Бербатов.

За Митко всеки ден се пише до втръсване. Като има защо, няма лошо. Напоследък се отпуши за Манчестър Юнайтед в Англия. И вкарва все решаващи голове. С интерес ще се очакват предстоящите срещи с Ливърпул и Арсенал, евробитката на осминафиналите в Шампионската лига с Интер на озлобения срещу «дяволите» още от престоя си в Челси Мауриньо. Понеже Митко е суперуспешен, сега около него в гърдите се бият много хора и искат да получат и те своите мигове слава.

Има обаче един велик ляв защитник на ЦСКА от 60-те и негов пръв откривател Христо Маринчев, който не иска да бъде под медийните прожектори. Мери, като наричаха „железния" защитник на „Армията", все пак даде съгласието си да говори пред „Топспорт" за познанството с дядо, баща и син Бербатови. Ето какво разказа той.


С дядото Димитър, или Бай Мицо, както всички го знаем, се познавам още от средата на 70-те години на миналия век. Тогава той беше директор на ДЗС (Държавно земеделско стопанство) в Марикостиново и отговаряше за развитието на селския футбол в региона. Преди време играеше за отбора на Марикостиново.

Аз по онова време бях треньор на ЦСКА в елитната юношеска група, както се наричаше тогава. Видях футболното в сина му Иван и заедно с друго талантливо момче от региона - Илия Реджев, ги взех в школата. Записах ги двамата в IV курс на техникума „Карол Сверчевски".

Иван остана в школата на ЦСКА, докато си изкара казармата и после се завърна в Пирин (Благоевград). Нормално бе, след като дядо и баща са се посветили на кръглата топка, и внук, и съответно син да се отдаде на футбола. Изключително много в юношеските години на Митко му помага тогавашния негов треньор Славчо Моралиев, който го пуска да играе и при една година по-големите от неговата възраст. Интересно е как се амбицирах да доведа Митко на „Армията". Всичко си има предистория. Юношеският национален отбор от набор 1980 правеше селекция в село Баня (б.р. днес град, близо до Карлово).

Събраха 25 момчета. Между тях обаче не попадна Бербатов. Впоследствие, преди да замине за официалния турнир в Лихтенщайн, юношеският отбор изигра два приятелски мача с връстниците от Гърция. Момчетата бяха на лагер сбор в Сандански, а срещата се игра в Микрево. С Иван и Митко седяхме на трибуните и се ядосвахме, като гледахме колко сме безпомощни в атака. Мачът завърши 0:0. На връщане към Благоевград в колата казах на бащата: „Иване, да знаеш, ще говоря в ЦСКА да го вземем Митко при нас".

После нещата се развиха мълниеносно. Наистина го взехме срещу 16 чифта футболни обувки. Като търсихме обувките по сделката номер по номер. От Пирин ги бяха поръчали всеки чифт поотделно. За тази сделка знаехме малко хора, като между тях беше и Петър Михтарски. За да дойде Митко в София, условието на майка му Маргарита и баща му Иван бе да намерим подходящо училище, където да завърши средното си образование.

Веднага го ориентирахме към елитното 81-о училище „Виктор Юго", където учат и други наши спортни надежди. Митко бе записан да продължи обучението си от Благоевград по икономика и мениджмънт.

Неговата паралелка бе 11 "б" клас. Беше номер 23, а класна му бе Христина Лалова. Директор на училището тогава бе г-н Първанов. Първият му учебен ден в София бе на 22 февруари 1998 година. Искам да вметна, че и сега това училище се слави със своите добри кадри. В момента директор е Емил Христов, а заместник директор - г-жа Парцова.

През пролетта на 1998 година Митко бе хвърлен в епичен мач при юношите старша възраст до 19 години с Левски. Аз, като директор на детско юношеската школа на ЦСКА, бях на стадиона заедно с майка му и баща му.

Двубоят се игра на помощното игрище на „Герена". В състава на ЦСКА, воден от покойния вече Иван Методиев, бяха Мартин Петров и Стилиян Петров, които са набор 1979. Към тях от набор 1980 за този мач бяха привлечени Любчо Любенов и Димитър Дамянов. А от набор 1981 като голям талант участва Митко Бербатов. ЦСКА победи с 2:1 след като водеше с 2:0.

В края на второто полувреме след единоборство за топка край тъчлинията Митко падна на асфалта и си счупи дясната ръка (б.р. - развоят на мача и крайния резултат бе потвърден и от участника в срещата Любчо Любенов с думите: "Помня го до ден-днешен този мач, в който победихме с 2:1 Левски на помощното игрище на „Герена", а Митко си счупи ръката).

След тази тежка контузия Димитър логично не можеше да играе през есента на 1998-а за мъжкия състав. Бербатов дебютира в „А" група срещу Левски (2:3) през март 1999 година на стадион „Славия" и няколко дни по-късно с първи гол на „Армията" в мач за Купата на България при победа над Миньор с 2:1.

През юли 1999 г. в Несебър във финална четворка при юноши старша възраст се срещнаха ЦСКА, Локо (Сф), Берое и Марица. В единия полуфинал Марица победи Берое, а в другия ЦСКА в голов трилър би Локо (Сф) с 5:4, като два пъти се разписа Бербатов. На финала ЦСКА победи Марица с 4:3 и тогава Митко вкара победния гол. Треньор на отбора бе Борис Гаганелов.

Останалото е непрестанен прогрес. Вижте какво прави сега в Англия. И смятам, че още не е казал последната си дума. Страницата подготви