Днешната дата е специална не само заради двата гола на Емил Костадинов на "Парк де Пренс" през 1993 г. За "синята" част от България 17 ноември, но 25 години преди френската епопея, винаги ще бъде един от най-почитаните дни. На нея се стига до най-любимия и възпяван от Сектор "Б" резултат - 7:2 срещу ЦСКА. Мач, който според доста хора е Вечното дерби на столетието. На същото мнение е и един от участниците в този двубой - Кирил Ивков. Ето какво си спомни пред "Меридиан Мач" легендарният номер 5 на Левски за този сблъсък.
"И аз мисля, че това е най-паметното дерби. Защото беше първото с толкова голям резултат. А първото се помни винаги. И България има двама космонавти, но всички помнят най-вече първия. За този мач трябва да призная, че никой от нас не е очаквал, че ще спечелим толкова убедително. Естествено големият шок беше за ЦСКА. Тогава те се движеха по-добре от нас в първенството и ни водеха е 4 точки. Ако бяхме загубили мача, губехме и първенството. Но и това дерби доказа, че моментното състояние не е решаващо. Всичко започна много зле и още във втората или третата минута получихме гол. Писаха го на Жеков, защото той се бореше да вземе Златната обувка за голмайстор номер 1 в Европа. А всъщност Стефан Аладжов се опита да изчисти топката и уцели с нея Иван Вуцов. От рикошета във Вуцов топката влезе във вратата. Но знаете, че когато имаш късмет - всичко ти се получава. Не мога да отрека, че в този мач ние имахме шанс. Първо с това, че много бързо върнахме гола и Гунди изравни.
След мача не можахме да повярваме какво сме направили. Питахме се: „Абе, верно ли ги бихме със 7:2". А на онзи силен състав на ЦСКА, не беше лесно да се вкарат 7 гола. Отзад в защитата имаха играчи, като Зафиров, Пенев, пазеше им Стоян Йорданов... Не сме празнували след мача. По-късно през 1973 г., когато треньор ни стана Митко Дойчинов, ходехме след всяка победа в ловния парк. Помня, че след мача се прибрах пеша към квартала, в който живеех - „Хаджи Димитър". Пред дома ми имаше 20-ина наши привърженици, които се радваха и скандираха.
Понеже ме питате какви премии сме взели, ако са дали нещо едва ли е било повече от 50 лева. Тогава за ЦСКА не обявяваха нещо по-различно от премията за всички останали отбори. Заплатите ни бяха 160 лева, премията за победа не помня 80 ли беше, 62 ли. А и ние не бяхме като сегашните футболисти да се пазарим преди мача и да питаме: „Сега колко ще дадете, ако бием?". Помня, че играехме винаги пред много хора. Понякога сектор „А" се пълнеше на тренировки. Не смеехме да се показваме след загуби. Дори като биехме някой на „Герена" с 1:0 или 2:1, поне половин час само стояхме в съблекалнята и не си събувахме обувките. Изчаквахме хората да си тръгнат, защото ни беше срам да ги гледаме. А за дербито какво да ви кажа още? Случвало се е аз и Гунди да се засечем из града с Якимов. Митата веднъж ни подхвърли, шеговито разбира се: „Най-добре да завършим наравно, защото ако ни биете, на нас генералите ще ни е*ат майката, ако пък ние ви бием, с вас същото ще направи публиката ви". Така беше тогава", спомни си Ивков.
Johnny
на 22.06.2016 в 19:21:37 #3Помня паметните 70 години на 20-ти век. Тогава карах синьо балканче, на което бях залепил регистрационния номер на Гунди - СГ 9999. От тогава съм влюбен в синия отбор. Не заспивах, докато татко не ми разкаже някоя нечута история за Гунди и Котков. И искрено съжалявах, че не съм имал радостта да ги гледам. И нещо повече - цяла България знаеше единадесетте в синьо. Имам честта и удоволствието да ви ги кажа: 1. Стефан Стайков 2. Николай Грънчаров или Милко Гайдарски 3. Иван Тишански 4. Стефан Аладжов 5. Кирил Ивков 6. Стефан Павлов 7. Войн Войнов 8. Йордан Йорданов 9. Кирил Миланов 10. Павел Панов 11. Емил Спасов Боготворяхме ги заедно с Краси Борисов, Томас Лафчис, Тошко Барзов, Георги Цветков. После дойде периодът 1980-1983, когато ЦСКА твореше истинска история. За да дойде незабравимата 1984г. 1. Борислав Михайлов 2. Пламен Николов 3. Николай Илиев 4. Петър Петров 5. Емил Велев 6. Красимир Чавдаров 7. Руси Гочев 8. Наско Сираков 9. Михаил Вълчев 10. Емил Спасов 11. Божидар Искренов
kristi3
на 17.11.2015 в 13:12:46 #2Е, времената се менят, условията също. Сега синьото държавно изчадие се отчита на Генерала и в сараите на властта, а ЦСКА се отчита пред и радва народа - включително по села и паланки по директива на днешните генерали.
Ямбол мрази ЦС*КА
на 17.11.2015 в 12:07:28 #1Много правилно го е казал Димитър Якимов - комунистическият урод Чорбаспор е давал отчет за дейността си само пред шепа генерали докато за ВЕЛИКИЯ ЛЕВСКИ, като Отбор на Народа, единствено важни са били феновете му.