Лудогорец, Левски или ЦСКА: Шампионският вятър на промяната задуха, но накъде?

"Панта рей - всичко тече, всичко се променя". Започваме с тази древногръцка сентенция, която е валидна от незапомнени времена, та чак до днес. Според нея, в основата на живота е промяната, движението, а не статичността. Според Хераклит, всяка ера има своето начало и своя край. И краят на тази ера отваря пътя на нов период след себе си.

Абсолютно нелогично, но пък напълно реално, до извода на Хераклит, явно е стигнал и собсвеникът на Лудогорец Кирил Домусчиев, който по повод напускането на Пауло Аутуори и освобождаването на главния селекционер Методи Томанов (шефът на школата Яков Папарков също напусна), отговори така - "Промените, които извършихме, бяха назрели и в този момент са необходими. Действията ни са в името на по-доброто бъдеще на клуба". Интересното е, че на въпроса, защо напуска Разград, бразилският главен мениджър отговаря, че няма как да остане, след като човекът, който го е довел в клуба - Томанов, си тръгва. Но сега ще се концентрираме върху един по-глобален въпрос, засягащ цялостно българския футбол.

Източник: LAP.bg

Задухва ли шампионски вятър на промяната и ако това е така, накъде? Иначе казано, идва ли краят на безветрието, обхванало най-обичания спорт у нас?

"The wind of change", както гласи вечният шлагер на Scorpions.

Не ни разбирайте погрешно. Не потриваме доволно ръце от сътресенията в Лудогорец, но разклащането на 7-кратните шампиони е факт. А то е шанс за разместване на пластовете в българския футбол, ако не в организационно, то поне в игрово отношение. На което феновете на двата столични гранда могат само да се радват, а защо не и неутралният запалянко. Подобно на испанската Примера дивисион или германската Бундеслига, колкото и сравнението да изглежда на пръв поглед абсурдно, първенството ни става интересно, когато хегемонът (в Испания са два, в Германия и България - един), закуцука и чувствително свали нивото си, преследвачите започват да ги достигат в игрово и точково отношение и интригата се завързва.

Разградчани все още играят най-добрият футбол в шампионата, но публиката май няма да види предрешена битка още с връзването на мартениците. Докато в началото Лудогорец беше симпатичен в своето отвърждаване на родната сцена, сега нагласите към проекта са много по-различни. Хората не обичат стагнацията, липсава на интрига.

Източник: LAP.bg

За да има движение във възходяща посока за родния футбол, разбирайте повече хора по стадионите, ръст на продадените фен артикули, опашки за билети, инвестиции в класни чужденци, а защо не и в школите, трябват повече подобни дербита като последното между ЦСКА и Левски, което беше такова за първо място, като най-стария столичен дуел между "сините" и Славия миналата неделя.

Този сблъсък събра около 10 хиляди зрители на "Герена", което си истински рекорд за мач от такъв ранг. Естествено, отчитаме и ентусиазма при домакините след победата над ЦСКА, но точно след последния сигнал във въздуха се носеше нещо различно като настроение и нагласа, примесено с аромата на факли и дим. "Синият" запалянко е доста критичен, но същевременно му трябва много малко да го обхване старата еуфория, да вземе детето си със шалчето и да го заведе на мач. Конкретно в "А" сектор на стадион "Георги Аспарухов" в неделя вечер се наблюдаваха много такива татковци и майки. Въпросната трибуна, макар и без козирка, беше пълна. А това е радващо, защото повече такива гледки и моменти осмислят изнемощелия от всякакви номера български футбол и му придават по-голяма стойност, изпълват го със съдържание. Както бе изпълнен и "Герена". Както трябва да се пълнят и другите стадиони. И това ще се случва все по-често, ако интригата в първенството бъде жива. Когато въпростният "А" сектор беше изграден, гомайстор №1 на Левски Наско Сираков посочи, че хубавите условия за гледане на футбол неминуемо ще привлекат повече публика, но трибуната ще се пълни, само ако зрителите имат какво да видят на терена, т.е. ако продуктът е качествен. Ако качеството на отбора отговаря на лукса на новия сектор. В случая с Левски, и двата фактора в момента са налице и резултатът се видя. Макар и в незавършен вид и в процес на изграждане, "сините" стоят прилично и заслужено водят в класирането. В контекста на новия Закон за спорта, този елемент е много важен, за да виждаме все по-нови и по-добре поддържани съоражения, по-качествен футбол и оттам по-добра посещаемост, интерес и като краен резултат - по-добри приходи, които могат да бъдат инвестирани. И така колелото се завърта. Хората отдавна са го измислили.

Източник: levski.bg

Ако се върнем на Левски и на моментите, докато футболистите на Славиша Стоянович правеха почетната си обиколка след победата над Славия, феновете съвсем естествено пееха "Левски шампион". Да, твърде рано е. Да, като отбор и като клуб Левски е много далеч от нивото на израстване, което е необходимо за да бъде прекъсната разградската хегемония. При подобни моменти в предишни сезони този възглас някак засядаше в гърлото, защото повечето фенове ясно осъзнаваха, че еуфорията от първото място е временна. Този път обаче полъхът над "Герена" беше различен. Някъде в далечината се усещаше позабравената шампионска атмосфера. Феновете усещат, че отборът започва да се стабилизира и пак ще могат да си кажат тихичко фразата на Ники Митов за вестниците. Защото става все по-реално това първо място да не бъде мимолетен фойерверк. Че със всяка следваща победа шансовете за титла от мираж постепенно започват да придобиват образ.

Левски не игра блестящо срещу Славия, но съставът изглежда все по-сплотен, все по-изчистен. Тимът отдавна не е имал централен нападател, който може буквално да се нагърби с по трима защитници, да ги премине, да вкара два пъти топката в мрежата и да реши мача. Ето това направи срещу "белите" подценяваният, но и много работлив Станислав Костов. И колкото и "сините" запалянковци още да ги е страх да си помечтаят за нещо по-голямо от поредната победа, на "Георги Аспарухов" се усеща вятър на промяната. А той, ако не на шампионска титла, лъха на стабилност. Това отдавна липсваше на левскарите. И на треньорската скамейка, и на терена, и на трибуните. За да има затвърждаване, тази стабилност трябва да се прехвърли и към офисите на клуба, като преговорите за нов договор на Обертан и на останалите играчи с изтичащи договори, е добро начало.

Източник: LAP.bg

След паузата заради Лигата на нациите, предстои дерби между Левски и Лудогорец. И колкото и то да не е решаващо за крайния изход на първенството, погледите се насочват насочват към това, което ще се случи на "Арената" в Разград. Още преди самия мач обаче в двора на шампионите стана много горещо с напускането на Пауло Аутуори и освобождаването на Методи Томанов. Тук, къде на шега, къде наистина, от Левски могат да издебнат удобния момент и още преди мача да нанесат удар върху своя опонент. На "сините" отдавна им куца скаутската дейност, а освен това, търсят и спортен директор. Томанов бе в основата на успеха на разградския проект и доведе не един и двама класни футболисти, които бяха продадени за много добри суми в чужбина. Само казваме.

Сега да се върнем на "Арената". Вятърът на промяната там също вече духа, но не е ясно в каква посока - към своеобразно презареждане, излизане от групите на Лига Европа и нова шампионска титла или към сдаване на дългогодишната власт, в резултат на закъснели или грешно направени промени. Засега изглежда по-вероятно Лудогорец да остане на "сухо". Буквално и преносно, тъй като ще бъдат водени от Антони Здравков-Сухия, който макар и записал първа победа за Левски в Разград, се провали на "Герена", а и в младежкия национален отбор не жъне бляскави резултати. Някак не ни звучи шампионски. Но нивата е дълга, да видим.

Източник: LAP.bg

За финал стигаме до един треньор, чието име звучи наистина като на фокусник, но засега номерата му не вървят особено и все повече не се харесват. Говорим за Нестор Йевтич, по известен като Ел Маестро. От неговите медийни изяви също лъха на промяна, чиято посока засега не е много ясна, но ако продължава така, не би било трудно да предвидим крайния изход на неговата авантюра на "Българска армия". След победата над Септември сърбинът с британски паспорт, заяви, че меденият месец между него и ЦСКА е свършил. Само да не стане така, че скоро след женитбата, да има и развод по сръбски. От наблюденията ни върху българския футбол, бихме казали на Нестор, че никой треньор, обърнал се срещу легендите на клуба, заради критиките им към него, и неносещ на напрежение, не е прокопсал в родните грандове. Примери от Левски можем да дадем с Илиан Илиев, който постоянно говореше, че "външни фактори вкарват напрежение в отбора му" и Стойчо Стоев, който на критиките за страхлива игра срещу Лудогорец на "Герена", се оправда със сентенцията за Райо Валекано. Това изяде главата на двамата и ще я изяде на всеки треньор, тръгнал по този път. Нека преди да даде следващото си интервю, Ел Маестро да попрочете малко какво е спечелил Паро Никодимов или колко гола е вкарал Петър Жеков. Ей така, за да имат следващите му оправдания повече тежест.

Източник: CSKA.bg

ЦСКА не е училище. ЦСКА е една от най-големите марки в родния и балкански футбол. Друг е въпросът кой, как, за колко и дали ще купи тази марка по законен път. Забележете, че още преди последния двубой, Нестор се презастрахова от оценките за себе си при евентуален провал с изказването "В България нарочиха Делио Роси за слаб треньор, представяте ли си какво ще стане с мен?". Да, представяме си. Пауло Аутуори е поредното доказателство за чужденец, дошъл у нас с голяма визитика, но така и неразбрал къде точно е попаднал. Засега такъв изглежда и Ел Маестро. Точно в това отношение Левски и Славиша Стоянович са с едни гърди напред пред основните си конкуренти. След загубата от Локо (Пловдив), дори след победата над Славия, шампионът с Цървена звезда каза, че отчита пропуските и че тимът му не е представил както трябва. Няма напрежение, няма легенди, няма "аз нося отговорността, ние работим". Ти си треньор на гранд и когато падаш и отботът ти играе слабо, ще бъдеш критикуван, защото вече нямаш гърба на Мирко Сломка или на някой друг, зад който да се скриеш.

Та, и в трите ни водещи отбора задуха вятър на промяната. При едните свърши летаргията, при други екзотичния брак по сметка, при трети медения месец. Но, както казахме, нивата е дълга, а козове от ръкава и от други места сигурно ще виждаме тепърва. Въпросът е, този вятър до кой стадион ще довее следващата шампионска титла.