Въпреки че Левски спечели Суперкупата и с това направи требъл, "сините" разочароваха с играта си срещу Литекс. Впрочем и двата отбора играха твърде посредствено и през голямата част от двубоя оставяха у зрителите впечатлението, че не си оспорват трофей, а става дума за контролен мач.

Особено досадно бе, че темпото на играта бе твърде бавно и нямаше стръв и хъс в действията на футболистите от двата тима. Жалко е, когато водещият български клуб и още един от основните му конкуренти у нас си оспорват отличие в мач, който може да се запомни най-много с две три хубави атаки.

Разбира се, като извинение се сочи, че тепърва започва новият сезон. Но все пак не трябва да забравяме, че двата отбора току-що приключиха и подготовката си, в която завършиха с акцент върху игровата практика в серия от контроли.
Немалко наблюдатели твърдят, че на фона на показаното на терена все пак Литекс е оставил по-добри впечатления. Това обаче не е вярно.

"Оранжевите"
играха доста
плахо

и не агресивно. Поведението им остана такова, въпреки че съперникът им не им оказваше сериозен натиск. През по-голямата част от мача Левски водеше играта, докато ловчанлии, групирани в своята половина и около центъра, чакаха удобен момент за бърза контраатака. Факт е, че Литекс пропиля няколко много добри положения, но в създаването им пръст имаше и недобре организираното противодействие на "сините" бранители и полузащитници. На голяма висота обаче бе Георги Петков. За разлика от него колегата му Тодор Тодоров има вина и за двата гола във вратата на Литекс, която е "споделена" със защитниците пред него.
В този мач отново се видя, че Левски има сериозен проблем с десния защитник, все още липса на синхрон между Томашич и Бензукан, макар че мароканецът загатна за много добър потенциал. Левски не задови в средната линия, не разиграваше добре топката, не пресираше добре.

Тасевски
очевидно бе
пренапрегнат

В "синьото" нападение липсваше достатъчно острота, Домовчийски разочарова. Използвайки терминологията на Станимир Стоилов, трябва да кажем, че Левски подходи прекалено аристократично към мача. А в процеса на срещата същото направи и спортно-техническия щаб. Извършените смени в своята цялост говореха за прекалена увереност, че преднината от 1:0 ще се запази до края на мача. Така логично обаче се стигна до 1:1 буквално в последните секунди.

И в продължението Левски се оказа без остър нападател и със състав, с който бе трудно се помисли, че ще успее да стигне до победна развръзка без дузпи. Именно тук пролича,че Литекс все още няма достатъчно класа. Вместо да се възползват от психологическото си предимство, ловчанлиии оставиха инициатива в ръцете на "сините" и те се възползваха по най-добрия начин от тава. В тези минути в ролята на лидер много добре влезе Седрик Бардон, който има най-голям принос за това отборът му да стигне до успеха в продълженията.


Литекс загатна, че има игрови потенциал, но отборът тепърва трябва да гради по-бърз и агресивен стил на игра. В унисон със слабото представяне на двата отбора бе и незадоволителното съдийство на Христо Ристосков, както и на помощниците му.
Любопитен факт е, че и трите гола в мача, за който ние съвсем наскоро писахме, че се очертава като международен, вкараха чужденци, които вече имат опит в първенството ни - французинът Бардон, бразилецът Бето и нигериецът Джайеоба.
Въпреки бледото си представяне в двубоя Левски записа поредно постижение по ръководството на Стоилов - титла, купа на страната и Суперкупа в един сезон. Досега това бе правил само ЦСКА през 1989 г, когато "армейците" спечелиха и все още съществуващата купа на Съветската армия.