Не става въпрос за гениалния филм на Милош Форман по новелата на Кен Киси "Полет над кукувиче гнездо". Още по-малко за човек със замаха на главния герой Рандъл Патрик Мърфи, претворен от великия Джак Никълсън.

Проектът "Черноморец" още от самото начало приличаше на кукувицата, която обича да снася яйцата си в чуждо гнездо. Всички в Бургас са наясно, че "акулите" бяха насила докарани в обителта на "нафтата" - стадиона в квартал "Лазур". Пребоядисването на седалките от зелени в сини можеше да заблуди хора, които не се интересуват от футбол и не помнят, че още при ръководството на Христо Порточанов "Лазур" си беше ултрамодерен за времето си стадион за България.

Добре, че се получи парадоксът Нефтохимик да бъде поканен като гост на своя стадион да изиграе дербито от "В" група с Ботев (Пд). Шамарът бе плющящ. Без да има пиар акции и пропуски с нулева стойност, по трибуните се събраха близо 10 000 души, които си купиха своите билети. Видя се, че Нефтохимик продължава да живее дори и в третия ешелон, след като на негов мач идват да го гледат 8000 души от Бургас и 2000 от Пловдив.

Вместо да се започне проект по бързо възстановяване на истинския стадион на Черноморец започна изхвърляне за правене на разни "арени" след години. Няма нищо лошо. Дано сега след като бюджетът е вече свит този проект да не отиде на вятъра. Защото футболен Бургас винаги се е чувствал и развивал по-добре когато "акулите" и Нафтата са в своите естествени среди.

Особеностите на бургаските клубове са и в неговите треньори. За да разбереш футболната и всякаква философия на този град трябва да си роден в Бургас. Професионализмът винаги трябва да върви с романтиката. Търновецът и голям професионалист Красимир Балъков така и остана сух в тази тънка материя и по този начин чужд за емоциите на бургазлии.

На стадиона където по времето на Нефтохимик, футболистите в зелено излизаха за мач под звуците на "Бургаски вечери", Бала се опитваше да внедри чуждите за цяла футболна България клети мажоретки, на които им беше или много топло или много студено. Зорлем по курорти се търсеха кандидати да гледат,при това безплатно, мачове. Доста голяма част от феновете на Черноморец нямаха желание да идват на стадион, който не е техният. Все едно фенове на ЦСКА да гледат своя отбор на "Герена" през целия сезон или обратното левскари на "Армията".

Тук не става въпрос за софийския антагонизъм. В Бургас хората са табиетлии. Или както често там вмъкват едно "х" и казват табихетлии. Казано другояче са хора с навици. Те искат да изпитват удобството да си гледат своите отбори по своите стадиони. Разместването на статуквото не им е по вкуса.

Особеностите в традициите на бургаските отбори е и в това, че треньорът трябва да е от града. В Черноморец още от едно време се знае, че тимът върви със свои кадри. А как се получи в началото на 90-те години магията Нефтохимик. Димитър Димитров-Херо роден и израснал в града, може да странства сега като треньор из други държави, но винаги се връща да живее в блока зад "Краставицата". А по онова време в началото на 90-те той постави началото с местните Станчо Цонев, Тинката Кишишев, Ники Кръстев, Тошко Киселичков, Милен Георгиев, Миро Косев, с Тошко Янчев, Станимир Димитров и Антон Спасов от Казналък, с Митко Трендафилов от Димитровград, Веско Бранимиров от Варна, Малин Орачев от Благоевград, Саид Ибраимов от Гоце Делчев, Веско Шулев от Дупница. С Велиян Парушев и Данчо Господинов от Сливен. С Благомир Митрев и Веско Петков от Стара Загора, както и Ганчо Евтимов от Панагюрище и Краси Димитров от Пловдив.

В началото към този отбор, който развиваше своята магия се присъедини и върналият се от гурбет в Турция и минал през Монтана Илийката Груев, станал набързо любимец на феновете.

Може дълго да се говори. И за Нефтохимик и за Черноморец. Приказките край морето се разправят бавно, дълго и увлекателно. Така, че в Бургас няма нужда от изхвърляне с разни проекти. Проектът са самите Нефтохимик и Черноморец, които трябва да бъдат оставени да се развиват съобразно житейските закони на артистичния Бургас. Другото ще дойде от само себе си.