Крум Савов е вторият участник, напуснал „Фермата” и първият човек от популярните личности, който каза „чао” на селскостопанския живот.

Спортният журналист казва, че негов фаворит вътре е Калин Терзийски.

Пред Lifestyle.bg Крум откровено разказва защо си тръгна от bTV. Той споделя още как се пази едно семейство 12 години.

Отговаря и на въпроса – „Има ли вече ЦСКА?”, както от кой отбор е синът му Крум-младши.

Веднага след като загубихте дуела с Николай, коментарите във Фейсбук страницата на „Фермата” гласяха, че не сте се постарал достатъчно и че известните участници вече са взели своето. Така ли е?

- Извън близкия ми кръг на познати, съзнателно, не само в този формат, а по принцип, се абстрахирам от мнения и коментари. Първо – защото смятам, че активните предимно са негативистите, хората, които не харесват, критикуват и мразят. Второ – защото малко или много, след толкова години, си браня личното пространство от посегателство. Хората са субективни, малко завист ги тресе, малко комплекси...

Приятелите ми, близки и тенис-партньори знаят, че спортувам. Неслучайно съм свалил килограми, защото се поддържам. По зло стечение на обстоятелствата, от лоши маратонки, уж скъпи, които си купих, ми се възпали шип на петата. Представете си, пирон, който расте навън. Шипът, на рентгеновата снимка, е 2 см. Зверска и постоянна болка. Изпитвах болка, не само на дуела, а през цялото време - да бутам количка, да сека дърва, да отида до спалното помещение. Аз уговорката с предаването я имах 3-4 месеца по-рано. А болката се появи след това. Отидох на тенис лагер за аматьори в Турция, на състезание. Там от тези чисто нови маратонки и от претоварване, получих възпаление. Минах през инжекции, терапии, мазане, хапчета... Така, влизайки в шоуто, аз съм с намален капацитет. Отделно докато снимахме клипа с лодката на язовир Искър, тъй като имам проблем с вестибуларния апарат, и от люлеенето на лодката, ми се върна и този проблем. Леко ми се вие перманентно свят. Ако съм на 20, тези неща може би ще повлияят 20 %, когато си на 55 - те влияят 55 %.

Не сте от типа “Риалити човек”. Имахте ли обаче стратегия за предаването?

- Стратегия – не. По-скоро имах нагласата, заради факта, че толкова години съм във фокуса на общественото пространство, заради професията ми, че тук, поне в началото, ако нещо не ме провокира конкретно, няма да показвам толкова силна изява. Избрах да слушам, гледам, анализирам. По-добре да се изявяват хора, които никой не е чувал и виждал. Или пък хора, като Калин Терзийски, Елен, Ася, Гери и рапъра Dee, които епизодично се появяват. Исках хората да ги чуят и оценят първо тях. Предполагах, че ще дойде и моят ред.

Имате ли смелостта да кажете, че от популярните лице вътре, Вие сте най-голямата звезда?

- Ако трябва да покажа честолюбие и себелюбие, пред очите на някои хора, които са го казали на глас, е излязло така. Първо съм на най-много години и най-дълго на екран – 30 почти. Второ – някои до момента съзнателно не са търсели изяви, например Калин Терзийски. Медиите го търсеха в един скорошен период от живота му, в състояние на алкохолен делириум, за да покажат калпавата му страна, без изобщо да са предполагали, включително и аз, че той е изключително богата, разнообразна и талантлива личност, с необятно поле и човек може да учи, черпи и наслаждава в неговото присъствие. Изключително съм впечатлен. Елен Колева – предимно на малка сцена, по-малко на голям екран. Рапърът – да, за широката общественост е неизвестен. Плеймейтките – всички го знаем формата и  характеристиките за какво го смятат.  Затова - в този смисъл, може би бях най.

Преди старта на шоуто Иван и Андрей обявиха, че известните личности няма да се ползват вътре с никакви привилегии. Така ли беше?

- Толкова беше стриктно и прецизно спазването на вътрешните правила, че дори хората от екипа, които присъстват там, като оператори, редактори, тонрежисьори, които професионално ги познавам лично, нямахме право да им кимнем и кажем: „Здрасти”, камо ли да питаме кой ден е и колко е часът. Пълна изолация, в това отношение, както за другите, така и за нас. Откъм хранителния режим и битови привилегии – абсолютно равнопоставени.

Кой искате да спечели „Фермата”?

- Съчетанието между всеобхватност на личността, характеристики и въздействие върху обществото, в комбинация с активност, желание за изява и всеотдайност, е Калин Терзийски. Той е събирателен образ на интересния българин, който заслужава да спечели формата, защото е преборил всякакви демони и сега представлява една изключително атрактивна фигура. Най-интересното е, че той е следващият по възраст след мен, 46-годишен е, но е добре физически активен - цепи, реже, старае се, не мрънка, не капризничи.

Интересно е, че участвате в този формат на bTV, като скоро преди това напуснахте тази медия. Имаше ли някаква драма?

- Няма проблем да говоря. Драмата е, като при развод по взаимно съгласие в един брак, при несъвместимост на характерите. Както един лаф гласи:

- Жена ми ме напусна.

– Иди в една кръчма и се напий.

– Не мога.

– Защо, нямаш пари ли?

– „Не, нямам мъка”, казал развеждащият се.

Драма няма. Имал съм несходство с характерите с някои от факторите, които решават. Разминаване на възгледи и принципи, журналистически. Може би и трудно съчетаване на някои авторитети заедно. Аз съм воювал за моето име. Никой не ми го е дал или изкуствено пришил. Затова си го браня. И не на последно място – след 30 години в телевизия, на екран, съм стигнал до такъв етап, в който съм преценил, че нещо изключително и недостижимо в спортната журналистика няма. Нито средата го позволява, нито аз вече имам нагласата и мотивацията да го търся. В този смисъл съм на такъв професионален етап, в който ще използвам друг ъгъл. Дал съм на спортни журналисти и на телевизията, и съм взел. Получил съм слава, популярност и някакви обществени възможности, но съм се борил за тях. Сега ще се опитам всичко това да го комбинирам в благотворителна, благородна кауза. Ще се включат спортни звезди, с които ще помагаме на деца, клубове, таланти, хора в нужда. Смятам, че едва ли има успял български спортист, който да не се присъедини към кауза, която не изисква нищо повече от него, освен да се появи с целия си блясък и да участва в партньорство, бизнес модел, който е прост, но ефикасен.

Ще Ви видим ли скоро на екран?

- Професионалният ми ангажимент ще продължи там – в тази платформа, социална мрежа. Ако трябва да се формулира простичко казано, ще бъде нещо като – Фейсбук за спорт. Проектът ще изисква да има съдържание в него. Аз създавам именно съдържанието му, а като идея и бизнес модел, е измислен от други хора.

Кога стартира?

- До месец и половина. Вероятно до края на октомври.

ФУТБОЛ И ЕДИН ЛУДОГОРЕЦ...

Какво мислите за ЦСКА?

- ЦСКА ми е тотално разочарование. Както каза един известен, заможен, много силно влюбен в отбора човек: „Моят ЦСКА го няма. Той почина. Като за близък човек – жалиш, жалиш, но приемаш фактите. Това е тъжното. А веселото, казва той, е, че вече „Левски” никога повече няма да може да бие ЦСКА, защото нас ни няма”. Нито това на Гриша Ганчев в „А” група, нито онова на „Не знам си кой” в „А” Окръжна е някакво истинско ЦСКА. Истинският ЦСКА фалира. Истинският – в мъжки род, нито е в среден, нито в женски, както Александър Томов и други говорят за ЦСКА, като „тя”. Не е „тя”, не е и „то”. ЦСКА е „Той”. За съжаление „Той” фалира.

Кой ще бъде бъдещият шампион на България?

- Мисля, че бъдещият шампион, в следващите минимум 3 години, ще е „Лудогорец”. Стискам палци. Харесвам ги. Синът ми е от „Лудогорец”. Не съм насилвал малкия, но децата вървят след победителите. И когато не виждаш „Левски” и ЦСКА да побеждават, детето кой да си избере... „Лудогорец”, който е гледал как бие, става шампион и довежда Кристиано Роналдо на стадион „Васил Левски”. Децата ми излязоха ръка за ръка със Серхио Рамос и с Марсело от „Реал Мадрид”, и гледат отблизо Роналдо. За кого да са? За „Левски” и ЦСКА... на които на стадиона единственото, което чуваш, са псувни, гадости и хейт.

А Вие сте от „Локомотив София”...

- От „Локо" (Сф) съм и съм най-щастливият, че бихме ЦСКА за Купата.

Наближава дерби, на 15 октомври. Какво очаквате да се случи?

- Левски и ЦСКА ли? Както казва моят приятел – това дерби е "Левски-Литекс". Това, че едните са в червени екипи – не ги прави вечното дерби.

СЕМЕЙСТВОТО

Какво спортуват Вашите деца?

- Синът ми тренира тенис. Заведох го на много спортове, с цел да се забавлява, да го оформя, като нагласа и да си избере. Дъщеря ми тренира художествена гимнастика.

Споделихте в тв интервю, че те имат проблем със загубите. Как се възпитава едно дете да приема загубата?

- Интересното е, че това всъщност е заложено. Имайки близнаци, през 3 минути родени, момче и момиче, абсолютно по-коренно различен начин са. Момичето стиска зъби, гледа тъжно, стича се по някоя сълза, но мълчи. Момчето плаче неудържимо, ридае силно и звучно, хвърля ракети, казва: „Не искам повече”, отказва се и драмата продължава до ден-два. Така че това се възпитава със спокойствие, позитивизъм, с обяснение, че, особено в индивидуален спорт, на финала победителят е само един. Накрая само един печели и не винаги си ти. По-ценно е да се пребориш, да станеш и да продължиш. Аз и във „Фермата” по същия начин разсъждавах.

От вас двамата със съпругата Ви – кой е „лошото ченге” вкъщи?

- По принцип е заложено да е бащата. Аз съм този, който стриктно следи, какво се яде, как се държат вкъщи, на улицата, в клас. Аз съм този, който е с повечето забележки, претенции и изисквания. Мама е тази, която, зад гърба, купува дребните вафли, шоколади, чипс... глезотии, които аз се опитвам да обясня, че в името на някакво възпитание, не винаги трябва да се угажда, но тя го играе милостивата.

Критикувате ли се един друг двамата с Мая?

- О, да. Дори се и караме, понякога и пред децата, което не е правилно. За да има голям ефект – трябва в една посока да гледаме. Аз понякога изпадам в ролята, не две деца, а трима да превъзпитавам.

От колко години живеете заедно, като семейство?

- Женени сме от 12 години, а сме заедно от 13.

В днешно време, когато разводите са често явление, как се пази едно семейство?

- Нас жълтите медии ни развеждат през тези 13 години по 13 пъти на година. Иначе абсолютно нормално е двама човека със силни характери и собствени възгледи да имат разминавания и противоречия. Силата на връзката е в уважението към другия, харесването, любовта, в оценяването, на това, което имаш и ако загубиш, какво би го заместило... Разбира се, и появата на тези прекрасни деца, които променят и осмислят всяка минута на съвместното съжителство, дават нови насоки и стремежи. Откакто съм срещнал Мая, не съм изпитвал нужда да търся нещо друго. Надявам се, че е взаимно.