Емил Кременлиев е герой от незабравимото американско лято на 1994 година, когато националният ни отбор по футбол стана четвърт в света. Той игра за двата ни гранда - Левски и ЦСКА. 

"Трудно е да се каже къде ми беше по-добре. В Левски имах успехи на всички фронтове в България, защото разполагахме с много силен отбор. С ЦСКА взех купата и имахме колектив. В тима имаше млади таланти, които впоследствие се превърнаха във фактори в българския футбол - Мартин, Стилиян, Бербатов.

Бербо го взехме на път за Гърция за една контрола. Автобусът спря в Благоевград. Пената откъде ги виждаше, откъде ги намираше тия младоци, не знам. Изведнъж се качва едно момче в рейса, даже не си беше завързал маратонките. Влезе в игра през второто полувреме и още тогава загатна за потенциала си. И аз си виках: "Гледай го този младеж как топката го иска. Все около него има напрежение и движение."

После бързо влезе при нас, приехме го, защото е талант. На Панчарево имаше две съблекални - в едната бяхме опитните, в другата младоците. Бербатов обаче бързо дойде при нас. Като виждаш, че е добър футболист, по-опитните го приемат. Той бързо влезе с шегите, с майтапите.

Мачът за първенство на 13 май 2000 година. Тежко му беше на Бербатов. Никой не го укори. След мача отидохме няколко човека в Казичене в едно заведение. Нямахме настроение, но решихме да премахнем настроението. Пихме по бира. И това беше. Но тогава бяхме съкрушени не толкова от пропуска на Бербатов, а от пропуска на страничния съдия Иван Леков - отмени автогол, вдигайки засада. Нямаше ВАР, Мар и съдиите решаваха изхода на мачовете.

Човек трябва да не е в ред или да няма представа от футбол, за да си помисли такова нещо, че онзи мач с Литекс е уреден. Значи така ще се унижа, че ще падна с цели 8 гола. Не с един или с два, а с осем. Това са такива глупости, че ми е смешно да ги коментирам. Приказките идват от хора, които нямат грам представа от спорт и от футбол. Но нека търсят зрелище, нека. Те постоянно гледат да се хванат за нещо и да те унижат", каза Кременлиев пред "Блиц".