Красимир Манолов бележи единствения гол на финала на европейското първенство за юноши през 1974 г. и България побеждава Югославия с 1:0. Нашите печелят купата и се прибират в София като герои. Сега отново имаме силно поколение и футболистите на Ангел Стойков се класираха на Евро 2017 в Грузия, след като минаха през силните отбори на Португалия и Франция. Пред "България Днес" Манолов разказва за тръпката от спечеления финал и как вижда бъдещето на сегашния юношески национален отбор.

- Г-н Манолов, вие носите европейската титла на България през 1974 г. с попадение за победата над Югославия на финала. Какъв беше пътят към триумфа?

- Този успех е в златната история на българския футбол, защото ние сме последните шампиони на Европа от нашата страна. Пред това два пъти сме били на върха на Стария континент през 1959 г. и 1969 г. Триумфът на нашия отбор не беше случаен. Преди да спечелим финала в Малмьо, ние станахме първи на турнира "Дружба" на социалистическите страни. Изключително силно състезание с ранг почти на европейско първенство. Достатъчно е да се каже, че на финала срещу СССР в Донецк играхме пред 80 000 зрители. Ние бяхме отлично подготвен, боеспособен отбор и европейската титла беше напълно заслужена.

- Не беше ли опасно да се бие в онези години СССР, защото треньорът на "Локо" (София) Васил Методиев беше уволнен заради "нахалството" си да отстрани "Динамо" (Киев) за Купата на УЕФА през 1979 г.?

- На нас нищо лошо не ни се случи. Мачът със СССР на финала беше много красив. Завършихме 2:2 в редовното време и ги победихме с дузпи след продълженията. Наистина да биеш Съветския съюз на тяхна земя беше трудно. Но ние си бяхме още юноши и не сме го мислили от политическа гледна точка какво ще стане.

Опознай националите (ВИДЕО)

Опознай националите (ВИДЕО)

Вижте кой е най-големият шегаджия



- Нека ви върна отново към европейското в Швеция, кои бяха съперниците ви преди финала с Югославия?

- Финалният кръг беше от 16 отбора, разделени в четири групи. Победителите отиваха на полуфинал. Ние спечелихме нашата, която съперници ни бяха Уелс, Дания и Люксембург. В състава на датчаните беше Пребен Елкер. По-късно той беше лидер в състава на Сеп Пионтек, станал хит в Европа с прозвището "датския динамит". Спечелихме мачовете си срещу Люксембург и Дания и в последния мач завършихме наравно, защото и този резултат ни устройваше. На полуфинала победихме Шотландия с 1:0 и след това спечелихме със същия резултат и срещу Югославия. Бяхме силен и уверен отбор. Имахме опит и това ни помогна.

- Получихте ли някаква награда за европейската титла от Швеция?

- Най-голямата ни радост не беше на стадиона в Малмьо след спечеления финал, а на посрещането в София. От летището пристигнахме на стадион "Васил Левски". Там предстоеше квалификация между първите отбори на България и Англия. Направихме почетна обиколка с купата пред 70 000 зрители. На полувремето с нас се срещна Борис Велчев, който отговаряше за спорта по линия на БКП. Неговите думи бяха: "Най-много се радвам и ви благодаря за това, че бихте тези шовинисти югославяните".

 - Сега отново имаме повод за радост - юношите до 19 години на треньора Ангел Стойков се класираха за финалите на европейското в Грузия. Докъде може да стигне този отбор?

- Следя отблизо развитието на тези момчета, те заслужават големи поздравления. Много е трудно сега да се печели срещу световни сили като Франция и Португалия. Сега е много важно този успех да бъде надграден. Има потенциал в отбора, но той трябва да бъде развит. Трябва да се има предвид, че домакините от Грузия също имат много добър тим. Школите им са на високо ниво. На това първенство силите ще бъдат изравнени. И малки детайли накланят везните в едната или другата посока. Но след като ние спечелихме срещу най-добрите в Европа, защо да не победим и другите? Важно е да се направи точната подготовка и да се изиграе турнира без грешка.

- Ако трябва да дадете съвет на тези момчета, които предстои да играят европейско първенство в Грузия, какъв ще бъде той?

- Да бъдат все така единни. Да се стремят към постоянство в резултатите. Към всеки мач трябва да се подхожда сериозно и без подценяване. Моят отбор, преди да замине на европейското в Швеция, игра контрола с Чехия. Имахме голямо самочувствие от победите на турнира "Дружба", но загубихме с 0:3.