Една от легендите на пловдивския футбол Костадин Видолов днес навършва 50 години. Носил е екипите на Ботев (Пловдив) и грандовете ЦСКА и Левски, като с "червените" записва много силна пролет през есента на 1996 година, след което е транфериран в Бурсаспор.
За националния отбор халфът има 16 двубоя и един гол. Коцето отпада в последния момент от селекцията на Димитър Пенев за Мондиал'94.
"Яд ме беше, че не заминах за САЩ, няма какво да се заблуждаваме. Но повече ме беше яд, че отпаднах от състава заради странични неща и някакви интереси. На световното заминаха хора, които дори не водеха пълноценен тренировъчен процес", споделя Видолов, цитиран от "Тема Спорт".
Holmar
на 03.05.2020 в 08:58:41 #3Те па Гецата Георгиев и Бончо Генчев много играха,да не говорим за куфари като Андонов,Маклайн или Александров...Коцето Видолов спокойно можеше да е на мястото на всеки от тия тюфлеци
Cantona7
на 02.05.2020 в 13:56:27 #2Имаше и други, които не играха (Петър Александров, Петър Михтарски, Иво Андонов), но те си бяха класа! —————————————————————————————————————————————————————— Михтарски игра - влезе в последните минути срещу Мексико преди дузпите
cskafan
на 02.05.2020 в 13:01:53 #1Всъщност Коцето Видолов беше един от най-големите таланти в българския футбол, който така и не разви огромния си талант. А имаше потенциала да направи поне кариера като тази на Балъков! И на него, и на другият голям талант от това поколение - Христо Коилов - им липсваше необходимия характер и хъс. Нещо, което Стоичков, Пенев, Сираков, Балъков, Трифон Иванов, Ивайло Йорданов имаха в изобилие! Видолов се задоволи да играе - с променлив успех - в Турция (Бурсаспор) и във Втора бундеслига (Унион Берлин). Престоят му в ЦСКА също не може да се нарече супер успешен. А в националния има само 9 мача, при положение, че можеше да стане водещ играч при смяната на полонието на "4-тите в света". А за САЩ'94 - ясно е, че не можеше да конкурира Балъков, Лечков, Боримиров, Златко Янков. Единственият "турист" там беше Ники Илиев, който беше контузен и не успя да помогне на отбора, когато беше нужно. Имаше и други, които не играха (Петър Александров, Петър Михтарски, Иво Андонов), но те си бяха класа!