"Валери, искаш ли да играеш в Септември? Да, но сега сме януари..."

Лафът наводни социалните мрежи по повод трансфера на Валери Божинов в столичния Септември. И не, не го е казал нападателят, но пък е в типично неговия стил. И в типично негов стил той стигна до поредния трансфер в кариерата си. Макар че трансфер се нарича, когато футболист премине от един клуб в друг. Когато името на този футболист е Валери Божинов, вече говорим за нещо съвсем друго. Момчето, което преди 20 години стана най-младия играч с дебют в Серия А и всички му предричаха бляскаво бъдеще се превърна в страстен колекционер на подписи с различни отбори, които надхвърлят бройката на отбелязаните от него голове и единствено могат да се конкурират с цифрата на излезлите от устата му бисери.

"Здравейте на всички слушатели, които гледат в момента...", "Малко-много това е емоция...", "С българите говорим на един език" и "Идвам с голямо амбиция..." са само част от лафовете на Божинов, за когото още преди да е окачил обувките на пирона футболният терен се оказа тесен и талантът му достигна до сцената на столичния театър "Сълза и смях". Не, той не се превърна в актьор, макар че вероятно има такива заложби, но може да се похвали с първите стъпки в драматургията, тъй като негови култови лафове бяха използвани в постановката "Жена ми се казва Борис", в която главните роли се изпълняват от Станимир Гъмов и Румен Угрински.

Но лесно му е на Божинката. Забележете - Божинката, а не Валери Божинов. За футболните привърженици той отдавна не е Валери Божинов, защото изявите му са все повече извън терена. Божинката е в обръщение не като прякор, както е при други футболисти, а като на някакъв зевзек, чиято задача е да ги забавлява с действия и лафове.

"По-добре било да спечелим точка, отколкото три".

Да беше само този лапсус, окей. Но в последните години наистина неговата роля във футбола е да плямпа глупости. Е, не може да се отрече, че шегите му се получават и си имат аудитория, която искрено се забавлява.

А сега най-облагодетелствани ще бъдат съотборниците му в Септември. Ако не друго то Валери със сигурност ще повдига духа в съблекалнята. И колкото по-дълго се задържи там, толкова повече комплименти по свой адрес ще чуе Славко Матич, към когото вече бе изстрелян първия залп. "Г-н Матич ми върна усмивката", заяви Божинов. Сърбинът трябва да е наясно, че ако забрани телефоните на футболистите в съблекалнята, за да не пращат смс-и на предишните треньори, то задължително трябва да направи изключение за Валери. Божинката няма на кого да пише, защото едва ли на Стоилов и Хубчев им се чете, но животът на играча без стори в социалните мрежи е немислим. За него да се усмихне в екрана е като слънцето за цветята, кислородът за живите организми и водата за рибите.

Матич може да му е върнал усмивката, но дали е способен да върне играта на Валери? Едва ли. Всъщност всичко за Божинов приключи преди 8-9 години в Парма. Не, той не се отказа от футбола, а футболът се отказа от него. Нападателят го обиди с това да го постави в живота си след Николета, Алисия, всичките малки котета, баровете, светските изяви, шопинга в най-елитните магазини... Най-популярната игра бе там, някъде около 86-то място, като страстта към нея с малко изпреварваше привързаността на Божинов към кучето на комшията. А последвалите няколко гръмки трансфера доказаха само, че агентът му може да бъде частен учител на Пини Захави, Мино Райола и Жорже Мендеш, за които се говори, че уж са най-големите в бранша. Не, номер едно е Джери Паломба - личния мениджър на Валери, който успя да измъкне 3 милиона евро то Спортинг Лисабон за резервата на резервите в Парма. Този посредник никога няма да умре от глад, това е ясно. Сигурно когато златната му кокошка Божинов се прибра в България, сеньор Паломба е започнал да продава хладилници на ескимосите и пясък на бедуините.

Истината е, че трудно може да ни просветне минимална футболна причина Спортинг да извади пари на Парма, за да придобие спортно-състезателните права на Валери Божинов. А след това околосветското пътешествие продължи с 3-4 дестинации в Италия, Сърбия, Китай, Швейцария, Хърватска, за да се стигне до България, където той се превърна в поддръжка и затоплящ елемент на резервната скамейка в Ботев Враца и Левски, като екипите бяха сменяни на принципа "онче-бонче". И въпреки това българският нападател изобщо не мисли за отказване. За него е важно да продължи с маниакалната си страст да колекционира трансфери. Той е подписал толкова трудови договори, че един ден ще му се наложи да наеме личен асистент, който ще има задачата да му припомня къде все още не е играл. Вероятно футбола ще бъде закрит, ако Валери Божинов се застои на едно място за дълго време. И ако известно време не се случи негов трансфер или той не избухне с поредната крилата фраза, то има сериозна опасност през зимата опадалите есенни листа да се върнат обратно по дърветата.

Жалко за момчето, което впечатли, когато бе на 15 с екипа на Лече, а след това бе рамо до рамо с Дел Пиеро и имаше самочувствието да каже: "В Милан мога да играя по всяко време, моят талант е за Реал Мадрид"...

Топ лафовете на Божинката:

- "Човек само когато знае к'во му е, само аз си знам к'во ми е" - коментар пред медии относно това колко му е тежко, че не е в националния отбор по футбол.

- "Аз не харесвам да идвам отзад, защото отзад е отзад. Имам нужда да мисля в отпред" (В оригинал на английски: "I don"t like to сome behind because behind is behind, I need to think in the front") - по време на пресконференция на английски език.

- "Звънях на един човек, който има един сайт. Няма да говоря. И му викам.... Има сигурно 10 новини, има пет новини за мене. И му звъня, викам, човек, добре, викам, какво трябва да направя, викам, за да спреш, викам, независимо дали е, викам, то е само негативно, викам. Айде, аз, не ме интересува, викам, ти само негативни неща пишеш. Викам, нещо трябва да направя ли? Викам, кажи!" - за интереса към него отстрана на жълтите медии.

- "Да треперят Тони Найка, Иконата, Асенчо Таксито, Влади Гаджев, всички да треперят. Трепниии! Тони Найкаааа, Трепнииии, Трепериии..." - в култово видео от личния му автомобил с музикален фон в изпълнение на Цеца Величкович.

- Имаме трима топ футболисти, нали така? Христо Стоичков, легенда и икона, абсолютен №1, след това е Митко Бербатов, и после съм аз. Това сме в България - Стоичков, Бербо и Божинов.

- Честно да си призная, съжалявам, че не съм се родил в Сърбия. Толкова съм отвратен от българите. Ние идваме в Сърбия и хората ни носят на ръце. Не ни дават да плащаме сметките в ресторантите и кафетата. А у нас! Болно и жално ми е, че са такива българите.

- На въпрос защо е развял знамето на съседна Сърбия след мач на Партизан: "България си обичам аз. Дори, мисля, че само един футболист може би има татуирано българското знаме..." - гордо показва трибагреника на рамото си.

- "Малко коте, секс има ли, казвай?"- Част от лична SMS кореспонденция с млада дама.

- "Повече се мисли, повече се размишлява. Накратко - по-зрял съм вече. За 15 г. в Италия научих много, израснах като мъж, а и манталитетът ми е малко италиански. Така съзрях и станах голям." - За зрелостта и опита, натрупан с годините пред "Тутомеркато".

- "За мен т'ва е жената на моите мечти. Преди два дена й казах: "Ако не си ми дъщеря, бих се оженил за тебе, бих те чакал" и тя ми отговори: "Aма аз съм дете". "Да, знам, че си дете, ти си моя дъщеря." - за обичта към детето си.

Клубовете в кариерата на Валери Божинов:

Като юноша: Марица Пд, Локо Сф, Добруджа, Пиета Хоспърс (Малта), Лече

Като професионалист: Лече, Фиорентина, Ювентус, Манчестър Сити, Парма, Спортинг, Лече, Верона, Виченца, Левски, Тернана, Партизан (Сърбия), Мейджоу Хака (Китай), Лозана, Риека, Ботев Вр, Левски, Ботев Вр, Пескара, Левски, Септември Сф.