По комунистическо време си беше „добре". На никой не му минаваха през акъла „сложни" думи като „концесия" и отдаване на бази и стадиони под наем. Щеше да звучи буржоазно и реакционно. Добре, ама падна Берлинската стена и двайсет години духът на пълната или частична приватизация, независимо с какви думи ще я наречем, стои затворен. Или по-скоро стоеше. Сега изскочи като тапа от дълго бушувало шампанско. Малко напомни за пикантната реклама с култовата реплика на цицорестата мадама към Цоцин и Добрев „задръж тапата"...

Но няма задържане. Първият конфликт на интереси дойде от ЦСКА. Много пъти сме минавали край базовите останки на комплекс „Червено знаме" на четвърти километър. На първо четене шефът на ДЮШ към „червените" Спас Джевизов е абсолютно прав, че строежът на многофункционална зала на мястото на някогашната хокейна площадка ще попречи тотално за модернизиране на футболната база, където децата да тренират.

Остават два изхода. Да се провери внимателно и детайлно какво място би заела една зала там и дали има вариант да съжителства с модернизиран футболен комплекс, но явно с по-малко прилежащи игрища. В другия вариант има хем емоционална, хем реална нотка. Председателят на ДАМС Весела Лечева да се сети все пак откъде е тръгнала като спортист.

И след като на мястото на бившия стадион „Юнак" не може да се строи, тъй като ще се засегнат интереси на граждани в центъра на столицата, да се потърси наистина из огромната София подходящо място за нова зала. В крайна сметка дори в Париж зала „Берси" е близо до определени места, но е отдалечена от идеалния център, ако смятаме Триумфалната арка за такъв.

Вярно е, че във френската столица, и в световните метрополии изобщо, се стига бързо навсякъде заради многото линии на метрото. Тук може да се помисли за проект, който би минавал близо до удължената линия на нашето метро и достатъчен трафик на автобуси. Соломоновско решение винаги може да се намери, стига да има разбиране.