Ивайло Йорданов никога не е обичал да блести под прожекторите. Може би поради тази причина той организира скромен бенефис, с който се раздели с футбола. Направи го на мястото, откъдето тръгна към върховете - в Горна Оряховица.

Компира, както го наричат, бе универсален футболист отвсякъде. Можеше да играе и като нападател, и като халф, и като защитник. Навсякъде се справяше чудесно, защото бе талант. Но от онези таланти, които все оставаха в сянката на другите.

Името обаче на Ивайло Йорданов завинаги ще грее в историята на българския футбол. Фенът никога няма да забрави огромни му принос на световното в Щатите, когато беше част от Пеневата чета. Ще помни феноменалния му пас към Стоичков, след който Камата прониза Хорхе Кампос в лудия осминафинал с Мексико.

Тогава Йорданов игра като централен защитник заради наказанието на Трифон Иванов. Справи се добре, всъщност - не, справи се отлично. Той направи отлична кариера не само в националния, но и на португалска земя, където бе основна част от Спортинг (Лисабон). Спечели титлата, купата (вкара двата гола на финала срещу Маритимо) и два пъти Суперкупата на Португалия.

Стана футболист №1 на България за 1998 година. Спечели и много битки извън терена, доказвайки, че е голям мъж. Веднъж претърпя тежка автомобилна катастрофа, а после бе сполетян от коварна болест. Но Иво стискаше зъби и се бореше. И продължава да се бори! Щастлив път в живота, Ивайло!