Иван Глухчев: Ботев (Пд) е кошмар на Левски и ЦСКА

Иван Глухчев няма нужда от представяне, легенда на Ботев (Пловдив) - като футболист, като треньор. И все пак,  за по-младите фенове на футбола, ето кой е той. Започва кариерата си в Чепинец (1960-1965 г.), след което отива при „жълто-черните", остава там  до 1974 г. Има 215 мача и 4 гола в „А" група, 30 срещи и 3 попадения в турнира за Купата на Съветската армия. Глухчев е част от шампионския отбор на Ботев, който вдига титлата през 1967 г. Той е „Майстор на спорта" от 1974 г. Записва 6 мача за „канарите" в евротурнирите - 2 за КЕШ и 4 за Купата на панаирните градове. Носител е на Балканската купа с Ботев през 1972 г. Успешната му състезателна кариера приключва, за да започне нова такава - на треньорския пост. Иван Глухчев поема Ботев през 1984 г. и до 1989 г. добрите резултати просто  не спират. Отборът е вицешампион през 1986 г., три пъти печели бронзовите медали - 1985, 1987 и 1989 г. Ботев е кошмар на Левски и ЦСКА, бие грандовете от София където ги хване. През сезон 1984/85 г. „канарите" на Глухчев се изправят срещу европейския колос Байерн (Мюнхен) в турнира за КНК. След загуба с 1:4 в Германия, следва паметно 2:0 за Ботев в Пловдив. Иван Глухчев е бил треньор още на Есперанс (Тунис), Марица, големия съперник на „жълто-черните" - Локомотив (Пловдив), Пирин и аматьорския национален отбор. Той даде обширно интервю пред Topsport.bg, в което се върна към спомените, а също така говори по всички актуални теми около клуба на своето сърце - Ботев. (Отбелязваме, че интервюто е правено преди злощастния за "жълто-черните" двубой с Любимец, загубен вчера с 1:2).

Г-н Глухчев, каква е вашата оценка за представянето на Ботев през настоящия сезон до момента?

- Не се различава от тази на медиите и повечето специалисти - отлична! Най-радващото е, че Ботев вече показва европейско лице. Сегашният отбор е светъл лъч в българския футбол. Видя се и срещу Щутгарт в Германия. Срещу такъв съперник, срещу немци, и то на тяхна земя, Ботев се надиграваше, а не риташе топката на посоки. С това равенство 0:0, с 1:1 срещу Щутгарт в България, моят клуб спечели уважението на всички. Щастлив съм, защото Ботев е стъпил на една здрава основа. А големите „виновници" са хората от ръководството, които си вършат отлично работата.

С оглед показаното в изминалите мачове, вярвате ли, че Ботев може да стане шампион през тази кампания?

- Вярвам, даже съм почти сигурен, че това ще стане. И преценката ми е продиктувана от реалността, не някакво изсилване. Ще ви кажа защо. Първо - клубът е изключително стабилен финансово. Второ - селекцията е перфектна, в тима са събрани отлични футболисти. Трето - Станимир Стоилов. Мъри е наистина много сериозен треньор и човек. Той знае как да държи съблекалнята, играчите му вярват безрезервно, раздават се в частност и заради него. Ботев би Левски, направи добър резултат с Литекс в Ловеч - 0:0. Всичко това говори, че може и трябва да вярваме в титлата. Да не пропусна и феновете, които също са голям фактор, спомагащ за тази цел. Привържениците на Ботев наистина са невероятни. Другите, които ще се борят за първото място, това са Лудогорец, Левски и Литекс. Но за мен Ботев е с едни гърди напред.

Вие сте шампион с Ботев през 1967 г. Това ли бе най-силният отбор на „жълто-черните" за всички времена, може ли да се правят сравнения със сегашния?

- Вижте, още е рано за подобни сравнения. Даже мисля, че са неуместни, защото говорим за различни периоди от време, за различен футбол. Истината е, че Ботев винаги се е асоциирал с красивия, техничен и нападателен футбол, независимо от постиганите резултати. Навсякъде нашият отбор е посрещан и изпращан с аплодисменти. Не знам кой отбор на Ботев е най-добър в историята. По мое време направихме нещо голямо с тази титла. Но не е само тя. Винаги ще помня как победихме ЦСКА на неговия стадион. Този мач отвори вратата ни към златните медали. Да биеш ЦСКА като гост по онова време беше нещо велико, знаменателно. Играхме с тях между двата им мача с Интер (Милано), които завършиха наравно. Всички знаете с какъв отбор разполагаха тогава „червените". Винаги ще помня победата ни с 3:1. Чико вкара два гола, Тумби - един. Водехме с 3:0 до 85-ата минута, когато отбелязаха почетното си попадение. Чико им скри топката. Велика мач!

Споменахте Динко Дерменджиев. Той е легенда, символ на Ботев. Сега ярко впечатление прави Тодор Неделев. Може ли това момче да стигне по слава Чико?

- Искрено му го пожелавам. Но и за него е рано да говорим. Лично на мен Тошко ми носи голямо щастие. Радостен съм, че той играе за Ботев. Вижда се, че расте с всеки изминал ден, постоянно се самоусъвършенства. Отделно е и много скромен. Добро момче, бъдещето е пред него. А най-хубавото е, че Неделев е продукт на нашата школа. Тодор е нагледен пример, че трябва всички български отбори да обърнат внимание на своите кадри, а не да разчитат на скъпоплатени чужденци със спорни качества.

От ръководството на Ботев предлагали ли са ви някога пост в клуба, да помагате по някакъв начин с големия си опит?

- Времената се менят, идва ред на нови хора. Не че сме престарели, но все пак... Не са ми предлагали, но аз съм на мнение, че трябва да даваме път на по-младите от нас. Ние сме се доказали във футбола, постигнахме успехи, време е и другите да го направят. Сега само подкрепям Ботев, винаги бих помогнал със съвет или каквото било, ако някой има нужда от мен. Но не за пост и пари, просто от любов към моя клуб.

Завършвате кариерата си на поста централен защитник. Какво мислите за настоящите такива в Ботев - Бобан Грънчаров и Сивард Спрокел?

- Да, аз бях централен защитник в последните три години от моята кариера. Интересното е, че в Ботев отидох като нападател, а след това играх опорен халф. Именно като вътрешен полузащитник постигнах най-големите си успехи на терена. Общо взето, само вратар не съм бил в Ботев (смее се). Сега да ви отговоря на въпроса. Тези две момчета наистина много ми харесват. Имат голям опит и се допълват взаимно. Усещат развитието на играта, умни са. Знаят къде да застанат, а има и градивност при тях, не чистят топката на посоки, гледат винаги да започнат атака за Ботев. Целенасочени са, с тях съм спокоен за вратата на отбора.

В началото на разговора ни споменахте за двубоя с Щутгарт в Германия. Какво не достигна на Ботев, за да отстрани германците?

- Трябваше малко повече късмет. В самия край на мача се откри прекрасна възможност за гол. Бе пуснат успореден пас в пеналта, който трябваше да е малко по-назад, за да бъде разстрелян вратарят на Щутгарт. Но не може да виним никого. Това са моментни решения, които се взимат бързо. Положителното е, че Ботев създаде много, наистина много положения за гол в тази среща. Този отбор е стойностен, израстването е видимо за всички. Бъдещето е добро, отпаднахме от Лига Европа без загуба, това не е никак малко.

С вашето име се свързва един от най-големите успехи в историята на Ботев - победата с 2:0 над Байерн (Мюнхен). И тогава малко не достига на тима, за да хвърли бомбата и да отстрани германския колос. Разкажете ни за битката с Байерн.

- Винаги ми става мило, когато някой ме попита за този мач, ще го помня цял живот. Имах щастието да съм старши-треньор на Ботев по това време. Четири години по-рано бях помощник на Динко Дерменджиев, когато бихме Барселона с 1:0 в Пловдив. Първият мач с Байерн в Германия загубихме много нещастно с 1:4. Казвам това, защото някъде 20 минути преди края резултатът бе само 2:1 за домакините. Вкараха ни третото попадение, когато бяхме с човек по-малко на терена. Можеше, трябваше резултатът да е 2:1 и още ме е яд за другите два гола, които ни вкараха. Ботев се представи много добре и разбрахме, че дяволът не е толкова черен. Въпреки че тогава, както и в момента, Байерн бе изключително силен отбор. Там играеха белгийският национален вратар Жан-Мари Пфаф, голямата звезда на Дания Сьорен Лерби, немските национали Волфганг Дремлер, Дитер Хьонес, Норберт Едер, Клаус Аугенталер, Роланд Волфарт и младият Лотар Матеус. Треньор на отбора пък бе Удо Латек. Ботев победи с 2:0, в последните минути Латек крачеше нервно по тъчлинията, направо трепереше. Трябваше да бием с 3:0, но не достигна съвсем малко. Атанас Пашев изпусна не 100, а 120% гол. Първо удари греда, топката се разходи по голлинията и бе изчистена. После се озова сам срещу вратаря им и пробва да промуши топката между краката му, но, за голямо нещастие, гол така и не падна. Играта на Ботев срещу Щутгарт се доближи до тази на моя отбор срещу Байерн в Пловдив. Тогава малко не стигна да направим чудото в европейския футбол като цяло. Паметен мач, исторически. Видяха се в чудо немците, надиграхме ги с футбол, не физически и с грубости. Като станах треньор на Ботев, аз имах мото, което споделях с всеки един футболист - уважение към всеки, но страх от никого. Нямахме международния опит, но не се дадохме на Байерн и го бихме.

Сега ще ви върна и към 1986 г. Ботев се бори до последно с Берое за титлата. Биете ги с разгромното 8:1, но оставате втори. Даде ли наистина Левски на Берое победата накрая, направи ли ги шампиони?

- Абсолютно! Това е много, много болна тема за мен. Ботев трябваше да е шампион, напълно заслужавахме титлата. Най-малкото заради това 8:1 над Берое. Левски даде мача на старозагорци, това е! Пусна им се и то в София! Момчетата плачеха, след като разбраха крайния резултат. Ние бихме Черно море и чакахме добри новини от столицата. Дойде на-лошата - 3:2 за Берое. Просто рухнахме. Аз имам сведения, говорил съм с хора от Берое, които признаха пред мен, че са били по нечестен начин Левски. Самият Наско Сираков след години призна пред един вестник, че нарочно са дали титлата на тима от Стара Загора. Левскарите не обичаха Ботев, защото ги биехме, където ги хванем. Това ви казвам, има и други средства да си първи в България, не футболни. Ние бяхме най-достойни за титлата и ще твърдя това винаги. Защото знам какво се случи и още ме боли. На 70 години съм вече, но никога няма да забравя не само мача с Байерн, а и номера, който ни спретнаха Левски и Берое.

Вашият Ботев от 80-те години доста е тормозил и ЦСКА. От сблъсъците с „червените" какво си спомняте?

- Така е, и „армейците" виждаха голям зор срещу Ботев. Ние бяхме трън в очите на софийските грандове. През 1984 г. дебютирах като старши-треньор именно срещу ЦСКА на „Народна армия". Бих ги с 1:0. Точно след година пак им гостувахме. И отново успех за моя Ботев, този път с 3:2. Ботев бе кошмар на грандовете ни от София, рядко взимаха нещо срещу нас. Хубави времена бяха, като изключим въпросната врътка между „сините" и Берое.

Съжалявате ли, че за кратко сте бил треньор и на големия враг на Ботев - Локомотив?

- Не! Напротив. Бях треньор на Локомотив на два пъти за по няколко месеца. Останал съм с прекрасни спомени от хората в ръководството тогава, от футболистите и Георги Василев-Гочето, който бях взел за помощник. Нямах никакви проблеми с тези хора. Но най-върлите привърженици на Локомотив скочиха срещу мен. Не можеха да приемат, че човек, който дълго време е бил в Ботев, ще води отбора им. Саботираха ме, пречеха ми. Сигурен съм, че и в Локомотив щях да постигна успехи, но реших да си тръгна. Аз съм такъв човек - щом някъде не ме искат, ставам и си тръгвам. Бях амбициран, но не се получиха нещата.

А привържениците на Ботев как реагираха на това ви решение да поемете Локомотив?

- С тях проблеми нямах и никога не съм имал. Те и до момента си ме обичат, виждам това, усещам го. Благодарен съм им. Публиката на Ботев е интелигентна и тогава просто знаеше, че треньорската професия е такава - отборите се сменят. В Европа е така, не само в България. Но това е минало. Аз съм си от Ботев. Този клуб ме създаде. Всичко, което съм постигнал е заради него. Миналата година празнувах 70-годишнина. Много съм щастлив, че ръководството се сети за мен и ми дадоха почетен плакет. Останах приятно изненадан. Това е почит и уважение, поласкан съм. През 1965 г. отидох в Ботев и до момента съм там. Никога няма да си тръгна от Ботев, до последния ден сърцето ми бие в жълто и черно. Това е положението...