Играйкането продължава

Обичам хубавите метафори и не пропускам да се възползвам от тях в текстовете си. Гриша Ганчев е от хората, създали хубави метафори през годините. Всъщност някои не ги възприемат точно като метафори, а като индивидуална стилистика. Ганчев създаде прекрасен термин за това, което наричаме българско първенство - играйкане.

България няма футболно първенство, а играйкане на футбол. Нарича се играйкане, защото шампионът на страната е предварително известен, колкото и както този безспорен факт да се прикрива в продължение на 10 месеца от годината. Първото място е резервирано, бронирано, пътят към него е блокиран с невъзможни за преодоляване препятствия. Всеки, който твърди обратното, е или обикновен глупак, или платен глупак, което е абсолютно същото. Гриша Ганчев си прави донякъде кисел майтап на свой гръб, но да погледнем по-надалеч. Дали ще се намери втори, който да влезе в цирка с играйкането. Който да инвестира пари във футболен проект при тези непоклатими условия. Дали на някой му минава през главата, че щом моделът работи в Разград, може да стане и на други места в България. Доста хора с пари са се замисляли по въпроса, но нещо голямо ги е спряло...

Източник: LAP.bg

Играйкането освен метафора е и феномен. И той заслужава задълбочен анализ, такъв, какъвто не се прави от така наречените анализатори и коментатори, за които мачът между Ботев и Лудогорец в Коматево е уникален и невероятен спектакъл. И ако сте забелязали, обратното мнение може да прочетете или чуете на малко места. Преди време лансирах метафората "правилен футбол" и много хора се заядоха с това определение. И беше добре, защото задължително трябва да има и противоположни мнения. Сега противоположното мнение изчезна, зрителят няма как да го чуе, той е обливан само от псевдоанализи за играта на хегемона. Който се бори, влиза и излиза в мачовете, намира играта си и какво ли още не, но никой не допуска, че противниците също участват в сценария. Да се допусне вероятността, че Лудогорец понякога се разхожда в ясни мачове, е кощунство. Те такива работи не правят, при тях честността и феърплеят са издигнати в култ!?

От първия момент на появата на явлението Лудогорец се отнасям с уважение и респект към това, което се прави в Разград. Документирано е, че бях единственият, който говореше и пишеше, че това не е проект за един ден. Преобладаващото мнение тогава бе друго, ще се наиграят, ще се напечелят за една-две години и ще се върнем към познатия модел. Сега опонентите ми трябва да си посипят главата с пепел, защото не се наиграха и не се напечелиха, а вече са седемкратни шампиони. Отсега пиша, че ще са шампиони и догодина. И няма да бъда голословен, а ще го обясня. Хегемонията на Лудогорец е закономерно явление, тя не е плод на случайност. Тя е бизнес. А в България бизнес се прави предимно по един начин - с осъществяване на монопол. Обикновеният българин знае много добре какви танталови мъки може да коства смяната на кабелния оператор, на енергодоставчика, че и на личния лекар дори. Лудогорец осъществи пълен футболен монополизъм, който се базира изцяло на финансови фактори. Може да сте забравили, но ще напомня , че след втората си шампионска титла Лудогорец влезе в групите на Лига Европа и стигна до осминафинал. Като удариха чертата накрая на сезона, в касата им бяха влезли 5-6 милиона лева. И вече знаеха, че ако го направят в ШЛ, парите ще са поне четири пъти повече. И успяха да го сторят още следващия септември.

Източник: LAP.bg

Титлата на Лудогорец не е въпрос само на четкане на его, тя е въпрос на пари. На пари, които Лудогорец не може да си позволи да загуби. Защо от Разград проявяват слаб интерес към другите купи в България? Защото те не носят никакви пари. Купата на България например е на стойност 40 хиляди лева. Това е половината от месечната заплата на звезда от отбора. А в Разград се интересуват само от осемцифрени суми.

Каква е разликата, не е ли било винаги така? Разликата е, че когато покойният Георги Илиев стана шампион на България, това му донесе само непредвидени разходи. И на следващата година нямаше никакъв стимул да го прави отново. Затова шампионите се редуваха, три титли подред си беше истинско събитие. И в играта, а не в играйкането участваха двата гранда Левски и ЦСКА, софийското Локо на Гигов, пловдивското на Жоро Илиев, Славия на другата групировка, голямото явление Нефтохимик на Порточанов. Ако прибавим и амбициите на Илия Павлов като бос на Черно море, седем клуба започваха с претенции в първенството. Сега с претенции за първото място започват само Лудогорец и обреченият претендент, който най-често е ЦСКА.

И някъде през пролетта винаги се стига до римейк на вече видяното. Лудогорец се превръща във високоскоростен влак, а основният му съперник в обикновен парен локомотив. И бразилците получават две седмици по-дълга почивка, за да се върнат свежи за кампанията в ШЛ.

Лудогорец поиска 7 млн. лева за Клаудиу Кешеру, вижте от кого

Двата клуба са в преговори от зимата

Връщам се обаче към бизнеса, защото това е най-важното, а не някакви морални постулати. Новата, седма поредна титла всъщност представлява добре утъпкан път към новия осемцифрен транш от УЕФА. Директния противник на Лудогорец вече го ожалих. Завалиите се бориха наистина мъжки и стигнаха на едни шест минути от детронацията на хегемона на неговия стадион. Сега единствената правилна стъпка е да опитат да влязат в групите на Лига Европа. Като не шампиони това означава доста по-малко пари, но самото участие е много важно. По ирония на съдбата ще им е сто пъти по-лесно, отколкото да станат шампиони на България, защото няма да си имат работа с хегемон.

Ще завърша обаче със статуса на останалите 12 клуба в така наречената елитна лига, които участват в първенство, което се провежда по невъобразимо сложен формат. Левски е особен случай. Останалите 11 клуба обаче са напълно нормални. Всичките те си знаят много добре мястото и амбициите им са лимитирани. Истината е, че те искат да участват в разпределението на една мъничка част от шлейфа, който върви след хегемона. Малко тв пари, малко сумички от програмата за развитие на УЕФА, ако може да вържем общината в бюджета, и естествено нещо и от джоба на собственика. Но не в онези колосални размери отпреди 15 години, когато за един сезон заминаваха по няколко милиона лева на боклука. Сега е по-добре и затова с изключение на едно-две места другите оцеляват спокойно и се оправят с масрафа. Но, общо взето, при тях е преливане от пусто в празно. Те не са съперници, а съучастници на хегемона. А публиката не иска да гледа мач с предизвестен край. Публиката иска интрига, а не шампионът да се знае от първия ден на първенството. Хегемонията е добра само за хегемона, но спортът преди всичко е конкуренция. Не се ли върне конкуренцията в българското първенство, ще слушаме смешни анализи на ситуации, а генералния прочит явно не е за всеки. Сега е далеч по-интересно в "Б" група, защото 4 клуба се бият като "лъвове" за директната промоция.

Следващата година по същото време, общо взето, мога да публикувам този текст и повярвайте - нищо няма да се е променило. Но оставам с надеждата да не е така!

Херо: До първия гол имах притеснения, още не сме шампиони

"Моят договор не е тема на разговор", заяви Димитър Димитров