Сълзи. От радост, от мъка, от носталгия по отминали завинаги времена.
Времена на гордост и на неописуема емоция. Времена на безкрайни нощи, на непрестанно свирещи клаксони, национални флагове по балконите, на мечти.
Безкрайни мечти. Че можем много. Че можем всичко. Че малка България може да се мери с големите, велики сили, а и да ги побеждава.
За всичко това се сетихме отново тази вечер, благодарение на най-големия футболист, който страната ни някога е имала! Няма две мнения по въпроса. Няма Левски, няма ЦСКА. Христо е един! За България!
Източник: LAP.bg
И днес го доказа. Не се умори да повтаря как всичко е заради феновете. Как е тук, в родината си за юбилея, вместо в Каталуния. Как никога не е искал този мач да се играе на испанска земя.
Грандиозният, великолепният, безупречен Христо Стоичков каза 44 пъти думата "Благодаря". Не пропусна никого - нито премръзналите, мокри до краен предел запалянковци по трибуните, нито медиите, които по принцип не са му сред любимите неща в живота, нито пък бившите си съотборници и съперници на терена, които го почетоха в най-големия му ден в последните 10 години.
Тези му опоненти и братя, които не бяха спряни от дубайци, не бяха задържани на някое летище и не си намериха куп извинения. А бяха с Христо. Под непрестанния дъжд на "Васил Левски". Рамо до рамо с човека, сложил криле на един цял народ. Накарал го да вярва, че може всичко.
Източник: LAP.bg
Той и неговите съотборници, чиято роля Камата вечно изтъква. Тези, които са сред живите, а и онези, които видяха мача на Националния стадион от една малко по-различна гледна точка... Които обаче не бяха забравени от Ицо.
Източник: LAP.bg
Едва ли имаше някой на стадиона или пред телевизора, който да не се разчувства поне малко от тичащото към Христо дете с номер 3 на гърба... Или от искрените, невъзможни за подправяне сълзи в очите на най-великия за всички времена.
Източник: LAP.bg
Такава беше тяхната магия. На онези - небръснатите, невзрачни българи, разхождащи широките си къси гащи и соц-тениски по улиците на голямата Америка.
Неочакваните гиганти, които бутаха един след друг най-големите в тогавашната, а защо не и сегашната си действителност. Които може би и без точна представа за това, което правят, насмалко не изненадаха онези с големите пури зад Океана, оставайки в подножието на най-големия връх.
Благодарим ви за всичко това!
Благодарим ти, Христо, че ни накара да си спомним за тези незабравими мигове.
Източник: LAP.bg
Благодарим ти, че успя да привлечеш европейските и световни погледи към България още веднъж, както само ти можеш.
За пореден, но може би и последен път...
Източник: LAP.bg
