Отборите на ФК ЦСКА 1948 и Берое завършиха наравно 2:2 в драматичен двубой от 30-ия кръг на втората осмица на efbet Лига.
Александър Колев (44') даде аванс за домакините, след като бе точен от дузпа. В началото на втората част Симеон Мечев (55') изравни, но малко след това Ивайло Чочев (58') изведе столичани отново напред. Като за капак на всичко, заралии останаха с човек по-малко, след като в 67-ата минута Абубакар Тунгара получи директен червен картон.
Все пак гостите стигнаха до равенството след гол на Алиун Фал (90') в края на срещата. Ситуацията бе прекалено дълго преглеждана от ВАР, но в крайна сметка попадението бе признато за редовно.
Двата отбора започнаха много предпазливо срещата, като в първите 20 минути интересните положения пред вратите на Даниел Наумов и Генадий Ганев бяха мираж.
Източник: Стартфото, Костадин Андонов
В 22-рата минута Алиун Фал преодоля Даниел Наумов и се строполи на земята. Съдията Ивайло Ненков провери ситуацията чрез ВАР и не промени мнението си, въпреки, че повторенията по-скоро оставиха впечатление, че нападателят бе фаулиран.
Източник: Стартфото, Костадин Андонов
В 30-ата минута Галин Иванов се оказа непокрит и получи отлично подаване отдясно. Иванов отправи изстрел от точката на дузпата, но Генадий Ганев демонстрира фантастичен рефлекс и спаси.
В 42-рата минута Марио Топузов овладя топката, Георги Динков се опита да му я отнеме и играчът на домакините се свлече на земята. Ивайло Ненков провери ситуацията чрез ВАР и посочи бялата точка. Александър Колев се нагърби с отговорността и не сгреши.
Източник: Стартфото, Костадин Андонов
В началото на втората част старозагорци изравниха. Симеон Мечев получи топката и отправи топовен изстрел от около 25 метра, който не остави шансове на Даниел Наумов.
Радостта на гостите обаче бе кратка, тъй като три минути по-късно столичани отново поведоха. Ивайло Чочев с техничен удар прати топката в далечния ъгъл на Ганев за 2:1.
В 67-ата минута положението за Берое се влоши още повече, след като Абубакар Тунгара получи червен картон. Футболистът извърши ужасяващо нарушение, удряйки главата на Ангел Лясков.
Източник: Стартфото, Костадин Андонов
В 79-ата минута Реян Даскалов бе на сантиметри от атрактивен автогол. Футболистът се опита да изчисти центриране на Давиде Мариани дълбоко в пеналтерията. Даскалов насочи топката към вратата си, но за негов късмет, тя се удари в горната греда.
Източник: Стартфото, Костадин Андонов
В 90-ата миута Алиун Фал донесе точката за отбора си. Футболистът засече прекрасно центриране на Симеон Мечев от пряк свободен удар. Ситуацията бе прекалено дълго преглеждана от ВАР, но в крайна сметка попадението бе признато за редовно.
metalkris6
на 08.05.2022 в 00:11:15 #24https://youtu.be/3se2tLCvVBU Само Спартак
metalkris6
на 08.05.2022 в 00:00:16 #23Интер шампион. Милан с нов собственик доста богат от сегашните
Кога???
oficer1
на 07.05.2022 в 23:59:48 #22Не ми се коментира под статия за Аеродрум Требич, ама редакторите на Топа, къптят... Решаващи мачове във ВЛ, а тия ми държат числото и Берое?
Иначе, Ливъра направи каквото можа и ако Салах не беше такова егоистично гюле, можеше и да се вземе този вам, но...
За пореден път не подава!!! 
Три-четири пъти можеше да подаде, а той...
Особено единият път беше... 
:
Има още няколко мача, обаче шансовете намаляха драстично. Вече са нужни две грешки на Сити..., трудна работа.
metalkris6
на 07.05.2022 в 23:50:11 #21Сити шампион, Салах , голаджия
По Димитров ден съм го казал 
mreji_gur_gur
на 07.05.2022 в 23:41:35 #20Значи,действието се развива в едно от частните радиа в Перник.Вървъ някаква радио-игра,в която слушател трябва да предложи най-оригиналната употреба на дума,която я няма в речника(големия Български тълковен,един такъв тъмнокафяв ако се сещате).Награда те е екскурзия до Слънчев Бряг.Предаването върви доста скучно,до един момент в който се обажда някакъв байно: - Алооо,радиото ли е ? - Да радиото е - отговаря водещия - коя дума ще предложите ? - Ами думата е "Тиго". - "Тиго"!? Момент така - чува се прелистване на голям тълковен речник - тиго,тиго.... Няма такава дума!!! А сега за голямата награда - екскурзия до Слънчев Бряг - какво изречение ще предложите с тази дума? - Ми... Тиго навра у гaзo_ ! Радиоводещия прекъсва линията, и след 5 секунди гробна тишина пуска музика.Предаването продължава да върви,обаждат се разни лелки с тъпи предложения,обажда се един дядо да каже,че оня,предния байно,е комунист,но общо взето -скука.Три минути преди края на предаването се обажда поредния..... - Алооооо? - Добър ден,приятно ми е да Ви чуя - веднага реагира водещия - коя дума ще предложите за участие в играта? - Ми....."Пасъм"! - Момент така - прелистване на тъмнокафяв речник... - не няма я ! За екскурзия до Слънчев Бряг,какво изречение ще предложите ? - Ми... Пасъм аз бе,тиго нaвра у гaзо_ !
duner-seir
на 07.05.2022 в 23:28:12 #19Баси, все едно Славия гледам, всяко падане е лежане....
metalkris6
на 07.05.2022 в 23:22:43 #18Само , Гранде Милан , Сити и Челси , се надървила на Пуул тази година
И Юнайтед… до някаде 
Всички други…опълчение
duner-seir
на 07.05.2022 в 23:15:49 #17ЕТО ГООООООООООООООООООООООООООО
duner-seir
на 07.05.2022 в 23:14:35 #16Така е, аз се чудя, що не помпат далечни удари Пул...Само един на Диас и това е, как иначе ще пробиеш тези опълченци?
duner-seir
на 07.05.2022 в 23:10:14 #15Баси анти-футбола ти Мол....Паркирали цял мач автобуса и на контри, грозен футбол!
mreji_gur_gur
на 07.05.2022 в 23:02:20 #14По натуралистичните описания смятам че автора и случките са напълно реални. Жалко че не си е написал името. А може и да е бил самият юзър собственик на фолдъра в който го изрових. В Дата.бг беше - има или имаше такъв сайт в който можеше да си качваш разни неща и да ги споделяш.
mreji_gur_gur
на 07.05.2022 в 22:57:42 #13Всичко си тръгна по старому. Ония пак се разскачаха – разбеснях се и аз със тях. По едно време паднахме в пепелта на угасналия огън и като се изцапахме обилно решихме да спрем с глупостите и да се хванем с нещо по-сериозно, сиреч – да пием. След малко Мима дойде, що-годе приведена в ред и седна до мене. - Избърсах се със бикините, които ми скъса – нацупено отвърна тя. – Сега съм без бикини отдолу. - Не се тревожи, миличко – полигавих се аз и преметнах лявата си ръка през раменете й. Лепнах й една целувка по бузката и добавих: - Тази нощ бикини няма да ти трябват, повярвай ми. - Ще го направим ли пак? – възкликна тя и ме погледна с блеснали очи. Аз само се изхилих и довърших чашата. Докато стане три часа сутринта я опънах още два пъти – веднъж в храстите и веднъж в някаква друга вила – онази наблизо не приличаше на нищо след оpгиите на Данчо Скелета с Бица и на Локо със Северина. В промеждутъците между ебaнетaта дрънках простотии с останалите овце, смучех ракия и бърках из гaщите и пазвата на Мимето, а тя се кефеше. Беше опитала за пръв път ракия и се кикотеше – явно огнената течност й бе харесала. Собственоръчно си разбих вратата на ебaнвилата (т.е. вила за eбaнеe) с ритник, подобно на Грухтача. Той изгрухтя доволно и изръкопляска на изпълнението ми. Е, не беше добро като неговото – чак да вкарам вратата барабар с касата на два метра навътре в къщата, но се получи добре и ебaнeто беше спасено. Говнян-Лaйнян и Осрaн-Прeсран си заминаха около два и половина – явно простотията около рождения ми ден беше прекалена дори и за техните привикнали на какво ли не души. Още по-рано – към два часа си отиде и Ицо. Той си падаше малко по-културен и мисля, че е чиста проба геройство от негова страна, дето изтърпя цели четири часа натурални идиотщини. Към пет и половина сутринта се изнесохме от лозето – аз и Мима, Локо и Северина, Данчо Скелета и Бица плюс Гошо. Оставихме Говнимир и останалите кретени да си пият кротко – вече нямаха сили за куфеене, а само колкото да надигат чашите. Гошо не беше с пyткa, но усърдно ни разправяше истории за своите сeксуални преживявания, които бяха извършвани с момичета между тринайсет и двайсет и девет години. Ако всичките тези истории бяха верни, то се падаха средно около двайсет наeбани момичета на всеки десет хиляди души население в страната ни. Щом можете, сметнете го, на мене математиката не ми върви много. Май излиза към хиляда-две хиляди жени. Самият Гошо беше на двадесет и четири – поне така казваше. Кольо Бастуна и Ерчо Гривата упорито твърдяха, че бил по-дърт и от Грухтача. Казваха, че когато влизал в IRC да чати (ей, така и не се научих да разбирам от компютри – таман взех да се оправям що-годе с Правец 8-Ц и Правец 16 взеха, че измислиха едни такива умни и сложни – с цветен монитор, мишка, тонколони и други там. Ама карай). Така. Малко се отклоних. А, да. Та разправяха ми ония две травeститчета, че когато влизал в чата, Гошо казвал, че е на двайсет - ако мацето, което зарибява е под шестнайсет години, и че е на двайсет и четири - ако мацето има навършени шестнайсет години. Говнимир ми довери един път, когато беше пиян (то един път ли е било, то бяха хиляди), че Гошо скоро щял да чукне трийсетака. На кого да вярвам… Няма значение. По пътя всички се разделихме – Гошо се прибра да спи, а другите две двойки отидоха в апартамента на Скелета, за да продължат с пиенето и eбaнето. Аз нещо нямах сили и желание за такива неща, така че продължих напред. Накрая с мъка се добрах до дома на Северина и сестра й, влачейки пияната, дремеща, нaeбана, добре начесана Мима. Тя ме погледна с овча преданост и ми лепна една целувка. И на двама ни устите миришеха на ракия. - Утре ще ти се обадя – измърка тя. - Добре – изломотих аз. Отворих й портата. Със залитане тя се отправи към къщата. Не успя да стигне, щото й се додрайфа и започна да се освобождава от съдържанието на стомаха си върху цветята на майка й – някакви рози ли, невени ли, божури там. Бе не ме ебe_ за цветята. Оставих я да си драйфа кротко и се залутах към моята си къща. Минаваше седем часа сутринта. Освободих се в движение от обувки, чорапи, дънки и тениска, метнах ги на простора и чисто гол се намъкнах в къщата. Хвърлих се на леглото и с падането заспах.
metalkris6
на 07.05.2022 в 22:49:04 #12Българския Реймънд Чандлър
mreji_gur_gur
на 07.05.2022 в 22:41:50 #11Стана ептен възтъпичко. Скелета шибaшe гаджето си нейде из чуждата вила. Грухтача разправяше простотии от казармата, а Говнян и Осрaн го слушаха със зяпнали усти. Бастуна и Гривата се бяха прегърнали, вече доста на градус, и пееха заедно с Хиподил. Говнимир, Дако и Компира куфееха на музиката, скачаха и се блъскаха. Останалите маймуни се бяха наредили около масата и дружно пиеха, а Северина се кикотеше и сядаше поред в скутовете на всичките – Гошо, Боби, Помияра, Ицо и Локо. Сестра й Мима беше облегната на малката барака, която служеше за виличка на Говнимир – дървена колиба, голяма колкото два външни *** един до друг. Пък и миришеше като кeнeeф – бараката де. Мима не пиеше нищо – само стоеше навъсена като малко буреносно облаче. Беше готино парче – с дълга до средата на гърба черна къдрава коса, пълни нацупени устни и малко, вирнато носле. Брей, пък ставало и поет от мене – глей как яко я описах. Остава само да сравня очите й с бездънни езера, гласа й с ромон на планински поток и аромата й с мирис на благовония (да не забравяме и равната й като топола снага). Бегай ги тия лайнa оттука. Пиех от пластмасовата чашчица вече третата ракия и ми беше много тъпо/кухо/скофтено/скучно/лaйняно. Ръчках с някаква пръчка загасващия огън и плюех през зъби отвреме-навреме. Минаваше полунощ и скапаният лунен сърп грееше в черното небе, заобиколен от звезди като разгонена кyчка от загорели песове. Не усетих кога Мимето си беше домъкнала пyтeто до мен. - Сам ли си – попита ме тя в опит да завърже разговор. - Да виждаш някой около мене? – реторично попитах аз. Тя млъкна. Продължих: - Не, не съм сам. Ония маймуни там куфеят. Но иначе мястото до огъня е обитавано само от мен. - А сега и от мен – допълни с усмивка тя. Хвърлих празната чашка в огъня и надигнах шишето с ракия, което се търкаляше наблизо. После кимнах утвърдително: - Да, а сега и от теб. Помълчахме. Много ги мразя тия гадни моменти: когато си с едно момиче и се опитвате да водите разговор, а то нищо не излиза и се получават скапани дълги паузи, пълни с мълчание. Очевидно мацето се стесняваше или не знаеше какво да каже. Реших отново да я заговоря. Прехвърлих наум възможностите – да я питам за училище, има ли си гадже, харесва ли й на купона, каква зодия е, ходи ли по дискотеки и още няколко подобни стандартни простотии. Накрая избрах последната възможност – тази, която остава в резерв и се прилага само когато всичко друго е изчерпано и положението трябва да се спасява с радикални мерки. Отпих една яка глътка от ракията и изтърсих: - Хайде да вървим по-надолу в онези храсти и да се опънeм. Тя ме изгледа, отворила широко уста като шаран на сухо, а очите й станаха големи като гъзaа на носорог. - Моля? – успя да каже тя. - Без молби – допълних аз, станах и я хванах под ръка. Няма какво да дрънкаш: действай! С другата ръка държах шишето. Тръгнах по пътечката и скоро се скрихме от купонясващата компания. Чувахме ги ясно, но това не беше от значение. Спрях до едни храсти и я бутнах на земята. Тя се опита да се противи. Отблъснах й ръцете, наведох се и й разкопчах панталончето. Отдолу носеше бели бикини. - Сега ще те ебaa – оповестих аз и дръпнах ципа на дънките си. - Не! – понечи да стане тя. Хванах я за ръката и я бутнах отново на земята. - Пyтко, ела тука – власно й наредих и клекнах до нея, докато й събувах панталоните. Тя повече не се противи. Дръпнах й блузката и остана по цицки_ – не много големи, но готини. Стиснах й здраво дантелените бикини и ги разкъсах с едно мощно движение. Сега лежеше в храстите чисто голa, само с обувките. Разкопчах копчето на дънките си и куpaa ми надигна глава. Разкрачих я, вкарах й го с усилие в тясното пyтеe и направих няколко измъчени движения. После започнах да клатя. Тя започна да стене, да пъшка, да охка и да се моли. - Без молби, казах – напомних й, наведох се и си заврях езика в устата й. Вече се беше възбудила доста. С лявата ръка я държах за баджака, а с дясната я барах по циците_. Пуснах й бедрото и с кеф започнах да я чеша по руното. Набарах клитoра и го разтрих. Тя измуча в устата ми. Спрях да я целувам, стиснах й баджаците и започна яко клeцане. Ръгaм, ръгaм, ръгaм… Надигнах ракията и отпих здрава глътка. Аааах…Гел, кефим, гел…Полях малко ракия по шyтката й – яко я загрях. Ония от компанията се усетиха и някои от тях започнаха да се приближават полека. Ако се приближаха още малко, щяха да станат жертва на любопитството си. - Пийте си там, нямате работа тука – полугласно изломотих аз. Вместо да ме подкрепи, Мимето изохка силно. Северина се обади отнякъде: - Ей, какво правиш със сестра ми! Тук нервите на Локо не издържаха и той грабна Северина на ръце. - Същото, което ей сега и аз ще направя с тебе – обеща й и се понесе към виличката, в която се чешеха Скелета и неговата. Аз си клецaх. По едно време почувствах някаква обилна влага около члeна и Мима въздъхна блажено: беше си пуснала мaзгите. Беше ми време и на мене вече. Заклатих яко, зверски, с ръмжене. Дойде ми и го извадих. Изхвърлих се с рев по корема и циците й. Ревът ми се превърна в сподавено ръмжене, а аз вече й разчесвах космите със спадащия xyiй. Прибрах го се изправих. Оная лежеше в храстите във пълен безпорядък – рошава, полепена с тревички, миришеше на cекс, а омачканите й дрехи се валяха наоколо. Оставих я да се оправя и се върнах при останалите. Бяха се смълчали всичките – и беснеещите метъли, и Грухтача с неговите истории, както и останалите около масата. Дори Бастуна и Ерчо не пееха вече. Сега обаче пък Северина изнемогваше под Локо на втория етаж във вилата и виеше като куче по луната. - Какво сте се умълчали, бе? – попитах аз. – Купонът тече!
mreji_gur_gur
на 07.05.2022 в 22:36:31 #10Да уточня - не съм ги писал аз. Намерих го в интернет това разказче. Пробвах да го кача в един известен сайт за фрее книги но тамошния чорбаджия счете че е прекалено пошъл и вулгарен и ми отказа да го пусне. И за да не се загуби този шедьовър го пускам тук.
mreji_gur_gur
на 07.05.2022 в 22:34:42 #97 Глава: РОЖДЕНИЯТ ДЕН Като ни освободиха от разкопките, отидохме си вкъщи и се преоблякохме. Аз обух едни стари сини дънки, които не бяха скъсани и черна тениска, която си купих с петте лева премия. Облякохме си и отидохме при Говнимир. Няма да описвам събитията, когато той погребваше кенeфа си. Бяха такива чудесии, вестниците седмици наред само за това пишеха. А и Говнимир го е описал подробно в своя дневник, който впоследствие кръсти “Изказано по начин, по който не заслужава”. Който е любопитен, да го намери и да го прочете. Седмицата измина и дойде големият ден – рожденият ми ден. Денят, в който навършвах 21. Трябваше да се отпразнува подобаващо, да. Имаше нужда от брутални изцепки, много алкохол и съпътстващите всяко голямо празненство събития – яко напиване, падане под масата, крясъци, хилене, блъскане, мучене, скришно ебaне, чупене на бутилки и зъби, повръщане, пикаенe на обществени места, проблясъци на гениални мисли, спане на ясна поляна, събаряне на кофи за боклук, събличане на дрехите, хвърляне на камъни по кучета и котки, пеене, псуване, сранe в храстите и много други. За целта взех десет лева и купих от магазина две еднолитрови бутилки водка, семки и фъстъци, свих едно шише ракия от дъртата и натиках всичко в една чанта. Разбрахме се с маймуните да направим купона на лозето на Говнимир. Звънях телефони като луд целия ден и накрая всички се събрахме към осем и половина пред къщата на Говнимир. Тръгнахме в нестройна колона към лозето, което беше на десетина километра от вкъщи. Вместо подаръци всички бяха помъкнали пиене и мезета със себе си – всеки беше награбил я шише водка, я бутилка ракия, безалкохолно за разредител, Боби и Кольо Бастуна мъкнеха каса с бира, а Говнимир размахваше пълна кофа с домати. Бяхме много и все отбрана пасмина, голяма *** – аз, Говнимир, Гошо, Боби, Кольо Бастуна, Ерчо Гривата, Дако, Помияра, Данчо Скелета с гаджето си Бица, Компира, Говнян-Лaйнян, Осрaн-Пресран, Северина и сестра й Мима (курвeнца – да има нещо за ебaне, няма как), Локо, Ицо и Грухтача – всичко осемнайсет човека. Накрая, изморени, потни и измъчвани от комарите стигнахме към десет часа до лозето, дружно псувайки притежателя му. - Абе аз кво съм виновен, че е толкова далеко – оправдаваше се Говнимир. - Айде стига вика, ами дай да приготвяме тука, че маймуните ще искат да пият и плюскат – бутам го по гърба аз. Направихме голяма салата от доматите, напълнихме някакви чинийки със семки и фъстъци и наченахме първо касата с бира. За няма и петнадесет минути в нея останаха само празни шишета. Раздадохме пластмасови чашки с Говнимир за концентратите и надухме яко касетофона на Гоoвнян-Лaйнян – Metallica, Sepultura, Manowar, Pantera, Хиподил. Имам всичките албуми на Хиподил – може би най-ценното ми богатство и тях ги въртяхме най-много. Запалихме голям огън с подръчни материали наблизо. Постепенно купона изпростя и се изроди – абе с една дума изтъпя. Данчо Скелета отиде да се натиска с гаджето си в някаква вила наблизо. Тук има доста неохранявани или слабо охранявани вили, градини и лозя и често стават кражби, обири и други подобни, извършвани предимно от цигaни. Вратата, естествено, беше заключена и Данчо се опита да я разбие. Със същия успех би могъл да разбие Мавзолея в София без динамит (ако беше още здрав, де). Прякорът на Данчо не беше случаен – беше петдесет кила с камъни в гащите. Накрая Грухтача – три пъти по-тежък, дойде и му помогна. Заби един шут на вратата и я вкара вътре със се касата. - На, eби сега – “галантно” го покани той вътре и после се върна на масата, за да продължи да разправя истории от казармата. Грухтача беше най-дъртия тук – на двайсет и седем години. Най-малки бяха Бастуна и Гривата – на по седемнайсет години. А, да – Мима, на Северина сестра й беше на петнайсет, ама аз жените не ги броя за хора, тъй че да не се изхвърляме.
mreji_gur_gur
на 07.05.2022 в 22:17:07 #8Е колко по-рано? И ти кво работиш нощно време събота вечер баш? През деня няма и отбраната публика която се сбира тука вечер на раздумка.
1948asentseto
на 07.05.2022 в 22:12:12 #7Не биха, а изравниха
1948asentseto
на 07.05.2022 в 22:12:00 #6Браво на гордия истински клуб Берое!
С десет човека, но пак биха гнусния тумор! 
mreji_gur_gur
на 07.05.2022 в 22:08:29 #5И продължаваме със следващата част от историята на Гъгнимир Клесиков - Гъгнята! 6 Глава: НА РАЗКОПКИТЕ Блажената неделя измина и отново стана време да отивам на работа. Тъпи разкопки – бачкам шест дни в седмицата по осем часа за по пет лева на ден. Ама пак е по-добре от нищо. Добре че са тези разкопки, че да имам какво да бачкам през юли и август – иначе пак ще трябва да се мокря из скапани автомивки или да бачкам по петнайсет часа на ден в шибания хлебозавод за същите пари. Баба ми влетя като хала в стаята ми и започна да кудкудяка: - Ставай, мискинино! Ставай, че ще закъснееш за работа! Примижах мързеливо и измучах като гладно теле. Баба ме срита и заплаши: - Ако не станеш, ще ти излея една кофа вода на главата! Станах с нежелание, затътрих се към стола където ми бяха парцалите и започнах да се обличам. Дъртата не говореше празни приказки - докато ходех на училище често ме будеше или с чаша вода в лицето, или с метлата. Проблемът й беше, че имаше болезнено развито чувство за дълг и отговорност, така присъщи за жените от нейното поколение. Навлякох прокъсаните дънки и грабнах един парцал, който приличаше на тениска (или май беше обратното?). Всъщност, това беше една много стара тениска с Металика – “Ride The Lightning”. С нея ходех на разкопките. Взех найлоновата чанта с обяда, който дъртата ми беше приготвила, качих се на колелото си – ръждиво балканче с неопределим цвят, и отпраших към разкопките. Стигнах на разкопките и се отправих към нашия обект. Бачках там с още две маймуни от “Черни връх” – Говнян-Лайнян и Осрaн-Пресран. Говнян-Лaйнян е с малка глава, нос като люта чушка и вечно се хили. Осрaн-Пресран е зализан с очила, работи фино и все умува, бара се на интелигентен. Всички работници на разкопките работят по тройки – един е в ямата и изхвърля пръстта оттам, друг я товари на количката, а третия закарва количката на определено място и изсипва пръстта. Аз съответно дълбая в ямата, Гoвнян товари на количката, а Осрaн я изсипва. Дълбаем там и си приказваме простотии. Аз, като най-глупав/тъп/прост/улав/гламав, естествено приказвам най-много. - Гледаме преди една седмица у един приятел някакво старо порно- – почвам аз, а ония две мотики се хилят предварително – загряват демек. – И там две лесбийки. Едната реве, вика, че хваща вече трето гадже в изневяра и не може да понася мъжете. Другата я утешава, казва, че мъжете са свине и от тях няма нужда на планетата. И от дума на дума, почват да се целуват, събличат се и вече се обарват, вкарват езици. Първата казва: “Дай да намерим отнякъде една краставица”. Другата, учудена: “Но защо, нали се разбрахме, че нямаме нужда от мъже”. И първата: “От мъже не, но от ***- винаги ще има нужда”. Говнян и Осрaн се смеят вече с цяло гърло, устите им замязват на резени диня. Говнян-Лайнян изтърва лопатата и почва да се търкаля на земята, а Осрaн-Пресран колабира в количката и не спира да се хили, от очите му текат сълзи. Аз се подсмихвам хищно и вадя третата цигара. До обяд ще трябва някак да издържа с нея и още една – остатък от рекета на мангaла. - Да ви разправям, един път, беше отдавна, таман завършвахме осми клас – продължавам тънко, без да ги изчакам да се свестят докрай. – Изпихме две бутилки джин тогава – аз, Говнимир и Данчо Скелета. И се опопихме като кирки. Кандилкаме се из улиците и дрънкаме простотии, да ебa-. По едно време се озовахме пред къщата на Цура Гайлето, даскалката ни по математика, дето едва ни писа тройки, мама й глупава. И гледаме до нас се въргаля някаква мистрия, забравена от някой. Говнимир вика: Имам идея, кочове. Аре да се изсерeм. И клякаме тримата поред пред портата на Цура и си оставихме товара. Получи се голямо гoвнo, като кула, с връх. Говнимир взе мистрията, гребна малко от лaйното- и почна да го маже по портата. И така омаза с лайнa- цялата порта. На другата сутрин ме болеше устата от смях. Осран пада на земята, без да спира да се смее и почва да я удря с юмрук, а Говнян се изсипа в ямата при мене с хилеж. - Хайде стига се смяхте – викам добродушно аз, запалил цигара с един кибрит от дъртата. – Дайте да побачкаме малко, че поляка идва. Хващат се на работа ония две маймуни, включително и аз, и копаем. По едно време лопатата ми потъна в нещо меко. Разрових и ме удари една миризма, която не бих сбъркал никога, дори да се намирам на светлинни години оттук, дори да изминат векове на забрава и забвение, дори Вселената да се взриви и животът да придобие други измерения. - Лaйна! – извиках аз. – Ей, поляк, тука има лайнa-! Полякът дотича и започна да бърбори нещо несвързано на своя език. Не разбирам полски, така че го изчаках да се нарадва на находката ми. Накрая се оказа, че това било стара септична яма – още отпреди времето на римляните и техните канализации. Ей, значи е нещо много древно. Дойдоха и други поляци, и те се зарадваха много. А в очите на другите копачи се четеше завист – да… За награда ни дадоха по пет лева премия и ни освободиха за деня – до края имаше още четири часа, ама да копат баламурниците. Като изкопаете лайнa_, тогава ще скатавате. По пътя изпуших последната цигара.